- Как така трябва да платя глоба? – попитах аз учудено служителката от другата страна на бюрото.
Беше едва обяд, когато успяхме да се доберем до българското посолство. Иван наистина беше отишъл на лекар сутринта и се беше позабавил. Не посмях дори да попитам как е след това, но благодарение на неговата липса, Альона ме беше впрегнала на работа в кухнята, където с много знаци и повтаряне, двете с нея някак бяхме изпекли някакъв сладкиш. После се натъкмих в един неин костюм и с Иван тръгнахме да търсим посолството.Там не ни чакаха с отворени обятия, за съжаление.
След като провериха кой е той поне сто пъти и го разпитваха за какво ли не, някак ни бяха допуснали до тази служителка. Сега и двамата седяхме в една малка стаичка пред бюрото й и се опитвахме по някакъв начин да получим решение на проблема. Мислех си, че ако разкажа историята си, тя ще се опита да ми помогне. Обаче получих само студено и надменно отношение. Все едно бях виновна за това, че не помня къде съм и не знам къде са ми ...