Любувах се на отблясъците по езерната повърхност и мечтаех. След това преминах в състояние на нирвана.
Всъщност бях дошъл за риба, но както винаги забравих половината неща и най-важното не носих стръв. Поколебах се и извадих десертче "Сникърс" от джоба си, което носих за закуска. Отчупих едно парченце. После го закачих на куката. Заметнах и плувката цопна във водата. И без това нямаше да хвана нищо, но все пак на някоя риба може да и се дояде шоколадово блокче с фъстъци.
По едно време се усетих, че трябва да гледам за плувката, но нея я нямаше. Вдигнах пръта и нещо дърпаше от другата страна. Нервно започнах да навивам макарата и накрая я видях. Мяташе се и златните и люспи искряха на слънцето. Малки капчици вода ме пръскаха, като дъждец от влюбена поетеса.
Оставих я на земята да се мята и ме озари мисъл... Какво ли можех да си поискам от Златната рибка.
- Алоо, идиотааа! Ша пукна в тая горещина!
Започнах да се оглеждам наляво и надясно, но нямаше жив човек край мен.
- Олигофрен, не се ...