Любувах се на отблясъците по езерната повърхност и мечтаех. След това преминах в състояние на нирвана.

 Всъщност бях дошъл за риба, но както винаги забравих половината неща и най-важното не носих стръв. Поколебах се и извадих  десертче "Сникърс" от джоба си, което носих за закуска. Отчупих едно парченце. После го закачих на куката. Заметнах и плувката цопна във водата. И без това нямаше да хвана нищо, но все пак на някоя риба може да и се дояде шоколадово блокче с фъстъци.

По едно време се усетих, че трябва да гледам за плувката, но нея я нямаше. Вдигнах пръта и нещо дърпаше от другата страна. Нервно започнах да навивам макарата и накрая я видях. Мяташе се и златните и люспи искряха на слънцето. Малки капчици вода ме пръскаха, като дъждец от влюбена поетеса.

Оставих я на земята да се мята и ме озари мисъл... Какво ли можех да си поискам от Златната рибка.

- Алоо, идиотааа! Ша пукна в тая горещина!

Започнах да се оглеждам наляво и надясно, но нямаше жив човек край мен.

- Олигофрен, не се върти, като шугав! Аз съм долу на пясъка.

Погледнах надолу и останах с увиснала челюст... Рибата говореше!

- Не стой, като изтукан, а ме полей с шепа вода!

Гребнах от езерото и я полях.

- Давай още, че съм изсъхнала отвсякъде!

Излях още няколко шепи.

- Ама...Ама... Ти изпълняваш ли желания?

- Всичко изпълнявам, но извади туй нещо от устата ми! Не съм французойка.

- Да бе, да. Ще те откача и ще духнеш на някъде.

- Честна рибешка, няма!

- Че те рибите имат ли чест?

- Да не би, само човешките фльорци и трътльовци да имат чест. Ние рибите сме хиляда пъти по-честни.

- Добрее...

Откачих я и тя се гмурна, но после изплува на един метър от мен.

- Ай ся казвай, кво искаш.

В главата ми се въртяха безброй желания.

- Искаам... Искаам... Моята любима да се появи тук, до мен!

- Ти да не мислиш, че съм телепорт за компаньонки. Давай друго.

- Искаам... Моята любима да ме обича повече.

- Браво! По-тъпо желание не бях чувала. А бе, любовта да не е салам да ти го меря на килограм или на метър. Тя си та обича, колкото трябва.

- Тъпотии ми говориш. Що смяташ, че е колкото трябва?

- Не аз, тя определя, колко трябва.

- Добре де, накарай я, да ми вярва.

- А бе, ти наистина си идиот! Как аз ша я накарам да ти вярва, като туй зависи от теб. Трябва да направиш, така че да ти вярва.

- Ясноо... Въобще не можеш да изпълняваш желания. Чисто и просто си златна риба менте. Напрактика нещо, можеш ли да направиш?

- Мога разбира се.

- И какво е туй?

- Мога да ти влея малко ум главата.

- И за какво ми е, имам си достатъчно.

- Имаш дръжки.

- Е, как ще стане туй вливане.

- Наведи се над водата и ще разбереш.

Доближих лице до водата и рибата ме целуна. Дълго, дълго, дълго...

Станах, набързо си събрах такъмите, после се прибрах в къщи и не ме интересуваха, нито разни златни рибки, нито кой, колко ме обича и ми вярва, нито...

Просто си легнах, заспах и сънувах всичко, за което си мечтаех.