29.10.2023 г., 17:04

Златната рибка

445 3 1
2 мин за четене

    Любувах се на отблясъците по езерната повърхност и мечтаех. След това преминах в състояние на нирвана.

 Всъщност бях дошъл за риба, но както винаги забравих половината неща и най-важното не носих стръв. Поколебах се и извадих  десертче "Сникърс" от джоба си, което носих за закуска. Отчупих едно парченце. После го закачих на куката. Заметнах и плувката цопна във водата. И без това нямаше да хвана нищо, но все пак на някоя риба може да и се дояде шоколадово блокче с фъстъци.

По едно време се усетих, че трябва да гледам за плувката, но нея я нямаше. Вдигнах пръта и нещо дърпаше от другата страна. Нервно започнах да навивам макарата и накрая я видях. Мяташе се и златните и люспи искряха на слънцето. Малки капчици вода ме пръскаха, като дъждец от влюбена поетеса.

Оставих я на земята да се мята и ме озари мисъл... Какво ли можех да си поискам от Златната рибка.

- Алоо, идиотааа! Ша пукна в тая горещина!

Започнах да се оглеждам наляво и надясно, но нямаше жив човек край мен.

- Олигофрен, не се върти, като шугав! Аз съм долу на пясъка.

Погледнах надолу и останах с увиснала челюст... Рибата говореше!

- Не стой, като изтукан, а ме полей с шепа вода!

Гребнах от езерото и я полях.

- Давай още, че съм изсъхнала отвсякъде!

Излях още няколко шепи.

- Ама...Ама... Ти изпълняваш ли желания?

- Всичко изпълнявам, но извади туй нещо от устата ми! Не съм французойка.

- Да бе, да. Ще те откача и ще духнеш на някъде.

- Честна рибешка, няма!

- Че те рибите имат ли чест?

- Да не би, само човешките фльорци и трътльовци да имат чест. Ние рибите сме хиляда пъти по-честни.

- Добрее...

Откачих я и тя се гмурна, но после изплува на един метър от мен.

- Ай ся казвай, кво искаш.

В главата ми се въртяха безброй желания.

- Искаам... Искаам... Моята любима да се появи тук, до мен!

- Ти да не мислиш, че съм телепорт за компаньонки. Давай друго.

- Искаам... Моята любима да ме обича повече.

- Браво! По-тъпо желание не бях чувала. А бе, любовта да не е салам да ти го меря на килограм или на метър. Тя си та обича, колкото трябва.

- Тъпотии ми говориш. Що смяташ, че е колкото трябва?

- Не аз, тя определя, колко трябва.

- Добре де, накарай я, да ми вярва.

- А бе, ти наистина си идиот! Как аз ша я накарам да ти вярва, като туй зависи от теб. Трябва да направиш, така че да ти вярва.

- Ясноо... Въобще не можеш да изпълняваш желания. Чисто и просто си златна риба менте. Напрактика нещо, можеш ли да направиш?

- Мога разбира се.

- И какво е туй?

- Мога да ти влея малко ум главата.

- И за какво ми е, имам си достатъчно.

- Имаш дръжки.

- Е, как ще стане туй вливане.

- Наведи се над водата и ще разбереш.

Доближих лице до водата и рибата ме целуна. Дълго, дълго, дълго...

Станах, набързо си събрах такъмите, после се прибрах в къщи и не ме интересуваха, нито разни златни рибки, нито кой, колко ме обича и ми вярва, нито...

Просто си легнах, заспах и сънувах всичко, за което си мечтаех.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само златните рибки целуват дълго, дълго, дългооо, защото са в сънищата.

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...