Първи и Втори
- Ти ще стоиш тук, а ти - … влизаме на три!
Едно ..... Две ….. Три ! …
Първи отвори вратата и заедно с Втория влязоха … Нищо … Огромна стая заемаща цялото пространство на къщата … Празно и мрачно … Само в средата имаше нещо като маса и няколко стола, на които седяха баща, майка и дете, облечени в дрипи … Всичко беше неподвижно и както казват – тишината можеше да се реже с нож.
От някъде се чу тихо свистене, въздухът се разклати, нещо се раздвижи по пода и … стръкове трева започнаха да растат с бясна скорост, глухарчетата бързо се извисиха и разпънаха своите бели пухкави топки, конкурирайки се с перестите маргаритки високо над главите им … отгоре се лееше слънчевата светлина на фона на безкрайно синьо небе … В началото те не разбраха дали всичко е пораснало или те са се смалили, но Първи хвърли бегъл поглед на Втори и … се затъркаля по земята, превивайки се от смях. Пред него стоеше тумбесто човече в син гащеризон, раирани червено – бели чорапи, смешни големи и островърхи ...