Първи и Втори

   - Ти ще стоиш тук, а ти - … влизаме на три! 

Едно ..... Две ….. Три ! …

      Първи отвори вратата и заедно с Втория влязоха … Нищо … Огромна стая заемаща цялото пространство на къщата … Празно и мрачно … Само в средата имаше нещо като маса и няколко стола, на които седяха баща, майка и дете, облечени в дрипи … Всичко беше неподвижно и както казват – тишината можеше да се реже с нож.

      От някъде се чу тихо свистене, въздухът се разклати, нещо се раздвижи по пода и … стръкове трева започнаха да растат с бясна скорост, глухарчетата бързо се извисиха и разпънаха своите бели пухкави топки, конкурирайки се с перестите маргаритки високо над главите им … отгоре се лееше слънчевата светлина на фона на безкрайно синьо небе … В началото те не разбраха дали всичко е пораснало или те са се смалили, но Първи хвърли бегъл поглед на Втори и … се затъркаля по земята, превивайки се от смях. Пред него стоеше тумбесто човече в син гащеризон, раирани червено – бели чорапи, смешни големи и островърхи чизми, … а на главата си носеше голяма червена плетена шапка, клюмнала настрани с голям пискюл. Точно както в приказките – джудже от антуража на Снежанка или най – обикновен трол. Втори също размаха ръце като се заливаше от смях. … и това щеше да продължи дълго, ако силно жужене над тях не прекъсна веселбата – прелетя нещо огромно , махайки с крила. По дългата огромна опашка Първи позна ..

   - Водно конче!

   - Водно ‚слонче‘ ! - промърмори Втори

   - Много ти отива шапката …

   - А къде ти е кирката?

   - … Къде ли се напъхахме … ?

      Те бавно се запровираха през гъстата трева по памет към средата на помещението. Всъщност вече стени и таван не се виждаха, намираха се в безкрайна равна поляна, дочуваха ромолене на течаща вода, бръмченето на пчели и бръмбари, шумоленето на тревите, поклащани от лекия вятър.

      След дълго и уморително провиране те стигнаха до една леко утъпкана полянка. Върху постланото карирано одеяло седеше майката, наслаждаваше се блаженно на пасторалната гледка и държеше под око малката си дъщеричка. Не липсваше нищо – кошница с лакомства, бурканче с мед и купички с близалки и захарни петлета, разхвърляни кукли и играчки, детска количка … Разноцветни балони  се поклащаха лениво навсякъде … Майката имаше хубаво изящно лице, венец от маргаритки украсяваше дългите й златисти коси сплетени на огромна плитка, ефирна бяла лятна рокля обгръщаше стройната й снага, босите й нозе почиваха върху зелената морава. Дъщеричката радостно припкаше наоколо, събираше цветенца и сплиташе венец и за себе си – къса лятна пъстра рокличка, две щръкнали настрани плитки обграждаха чипия й нос и няколкото лунички по бузите … До количката имаше няколко кофички, в които тя грижливо скриваше намерените скъпоценни предмети – камъчета, буболечки и всякакви странни предмети, предизвикващи въображението й …

   - Мамо, Мамо  …. Виж какво намерих ! – тя внимателно беше взела двете живи играчки в ръчичките си, разгледа ги от близо и се накани да ги сложи в кофичката с бръмбарите

   - Я … я да видя … - Ами да – тези са от джуджетата на Снежанка! Нагости ги и ги прибери … те трябва да са седем, а ти вече имаш три, така че потърси и другите две …

   - Толкова са сладки … с такива коремчета … и ми се усмихват …

      Тя ги приближи до очите си за да види как те радостно махаха с ръчички, после внимателно ги сложи при другите.

      Мъжът, атлетичен и загорял красавец, се размърда, извади от кошницата чаши, сипа в тях разхладителната напитка и закрепи задължителните резенче лимонче и чадърче. С двете чаши в ръце той се настани до жена си, подаде й чашата, прегърна я с едната ръка и неоткъсвайки очи от нея промълви

     -   Наздраве … този рай никога не трябва да свършва … обичам те …

- 😶 - 

Трети

      Задачата беше лесна – наблюдаваше биоритмите на колегите си и следеше картината от техните камери. Първоначално видя голата стая и тримата по средата, беше озадачен – те стояха неподвижно и с нищо не издаваха че са живи. Камерите на колегите му шареха из цялото помещение, но не се виждаше абсолютно нищо освен голи стени. Вниманието му беше привлечено от неочакваните пикове и спадове на биоритмите, непредизвикано от нищо. Камерите се насочиха към центъра, стигнаха на няколко метра от тройката и – замряха. От страни се открояваше безформена покрита купчинка. Биоритмите беснееха, камерите – не.

      Това продължаваше безкрайно – пълно отсъствие на движение и бясно движение на биоритмите. Погледна часовника си – беше минал час … после два … после пет …Трети наистина се разтревожи и се постара да си припомни инструкциите за мисията – на десетия час трябваше просто да ги издърпа за осигурителните въжета, но в никакъв случай не трябваше да влиза – горчив опит от предишните експедиции, където просто екипите изчезваха.

     Трети пунктуално отброи последните секунди преди десетия час и … подръпна въжетата. Съпротивлението от начало беше слабо, но после се увеличи драстично. Вратата по инструкция беше почти затворена, имаше само тънък процеп за въжетата. Трети се съсредоточи върху едното въже и употреби всичката си сила … изображението от едната камера се заклати и започна на подскоци да показва ту пода, ту тавана …

      Най накрая двамата му колеги лежаха неподвижно пред вратата, а кривата на биоритмите им лениво се движеше около нулата. Час .. два … на третия един след друг те отвориха очи, но погледите им бяха празни. Мина доста време, докато Първи, леко заваляйки думите каза

   - Там намерихме един от старите ни екипи. … Беше страхотно … Неописуемо … Магическо …

- 😶😶 - 

      Първи включи Психическия си Транслатор и се свърза с Командния Център, сбито и с минимални подробности изпрати своя доклад. В отговор получи разрешение за продължаване на мисията – оставаше предостатъчно време за изследване на следващия обект.

     Гледката беше тъжна. Върху безкрайната пясъчна равнина, изгорена от жестоките лъчи на местното слънце беше изградено нещо като селище от десетина къщи. Мъртвило. Екипът бавно обхождаше обектите и внимателно изследваше и анализираше обстановката. Неочаквано те застанаха срещу една къща, чиято врата беше отворена. Първи насочи всички сензори към вътрешността й – не беше засечено нищо – познатата обстановка – масивна маса по средата, обкръжена с няколко стола … липса на движение, липса на тампературни петна … Единствено обемният скенер визуализира множестви тръби и кабели под масата и столовете, които се губеха надолу , към центъра на планетата …

   - Колеги, знаете процедурата, никакви волности! Единствено, поради естеството на случая ще включим Психичните Транслатори локално, само в групата … Трети, никакви инициативи! …

- 😶😶😶 - 

     - Влизаме … !

     Вратата беше оставена отворена и Трети ясно наблюдаваше двамата си колеги – влязоха, разходиха се до най – отдалечените кътчета на стаята, камерите работеха и видео изображенията им съответстваха на информацията от Психичния Транслатор. Двамата се доближиха до масата и започнаха обстойния й оглед … нищо – обикновен каменен блок, идеално полиран .

     Тишина и спокойствие. Трети започна да подскача от скука, явно тук нямаше никакви чудеса и всичко беше запуснато, безлюдни и безнадеждно. Той реши, че ще е по – удобно и бързо да запознае ‚на живо‘ Контролния Център с изследвания обект, отколкото после да се мъчат да обясняват някакви необясними поведения и чудатости в къщите и …

Включи Транслатора на режим на връзка с Командния Център …

И тогава се случиха главоломно няколко неща …

   😲 Трети получи гневно служебно съобщение за нарушение на Правилника

   😲 Двамата вътре седнаха на столовете …

   😲 Тримата веднага почувстваха леко раздвижване на въздуха и характерния пукот при превключване на реалността

   😲 Помещението започна стремително да се пълни с вода ... Познатите водни обитатели изпълниха пространството във фееричен и хипнотичен танц … морски звездулки, баламудки и свестулки, красиви зелени леани, искрящи тутулки се виеха грациозно, както при всяко празнично събитие … мълниеносно и омайващо неочаквано серенки ‚прелитаха‘ през изкрящата танцуваща вакханалия …

   😲 Трети, неудържимо привлечен, несъзнателно и бавно раздвижи пипалата си, някаква непреодолима сила го всмукваше навътре … Когато стигна до масата, която в момента се беше вече превърнала в коралов риф … … АУ … това, за което винаги беше бленувал и на което той никога не можеше да устои .. Любимата му започна се показа еротично от цепнатините  - първо – най нежното пипалце, после … другото .. после се появи директно с най – прекрасната си част пред очите му и … после ... залепиха телата си и сплетоха пипалата си в еротичен танц …

   😲 Всички почувстваха леко сътресение и  водовъртеж на водата в Контролния Център ...  рефлексно вдигнаха пипала от контролните уреди и ококориха очи … звездулки и свестулки започнаха да танцуват ... цялото пространство се изпълни със серенки и ………👀😲🎉🎇😳👀👀…………😎🙃😎 ……