ЗРЕЛИ НЕБЕСА

         Това е втората поред поетична книга на Владислав Недялков. Тя също е подредена по хронологичен ред (по същите   съображения), както направих и с първата му поетична книга „Летен облак”, за да се проследи нивото на автора.
          В стиховете на поета лъха любов към природата, към любимата и свидните за него хора, към народа и родината, и  други.
          Владислав Недялков истински и дълбоко страда от трагичната участ на бедните. Със своите стихове на социална и  гражданска тематика той достига до сърцето на читателя, завладява го със своя хуманизъм и това прави произведенията му актуални: „Сред кофи в боклука ровичкат измръзнали, мръсни деца, и бутат сглобена количка в студа с посинели лица” („Съвремие”). Авторът е дал точна характеристика на времето, в което живеем: „В  пейзажите сиворазделни живеем на неми етажи и няма днес кой да напише една алегория, в която откъснаха пъпната     връв; от нас е далечна земята!” („Откъснаха пъпната връв”). Разочарованието му все повече се задълбочава, защото в   съвременното общество липсва идеалът; „Забравихме за „Родна стряха”; омайна реч, ти овехтя, щом даже Вазов на   тезгяха събира прашна самота!” („Свещен език”).
          Някои от стихотворенията му са подчинени на патриотичен патос: „Народът ни обезсърчен е и станал е бездушен   роб. Забързан от зори, нехае, че в този ден е бил обесен” („19 февруари – пред паметника на дякона в Ловеч”). Но вярата   и надеждата не го напускат: „Българийо, пленителна Родино! Събрана си в напуканите пръсти, с които баба хляба ни   завива и казва: – Да остане за децата! – с молитвите на гладните години! … Българийо, обичана Родино, не искам да си   немощна и слаба. Ти имаш жито, всички да нахраниш” („Крайшник”); „Приютил се под свидната стряха, да посея   словата си в стих; с пойни птици оттук да отлитнат там, на изгрева в цветния щрих” („Шепа надежда”) и др.
          Чувството за самотност завладява лирическия герой и той доста често изпада в отчаяние, или тъга: „Сред вихрите на буря ураганна потъва любовта ни съкрушена; пресъхнала е манната небесна, с която ни заливаше довчера”   („Импресия”); „Прелитат моите копнежи през призмата на необята; очите ми в тъга се мрежат – живеем в два различни свята!” („Любов наполовина няма”); „А моята душа сама е, заглъхнала в беззвучен зов. Къде ли през деня блуждае като забравен послеслов?!” („Приютените птици”) и други.
        Лирическият герой е пламенен и чувствителен. Той копнее за чиста и искрена любов: „Толкова чиста любов в толкова сънища светли още изпитвам към теб” („Кръговрат”); „Листът ми тъжно въздиша; спомен пълзи след вечеря… Още аз стихове пиша, още за тебе копнея” („Още за теб пиша и копнея”), като идеализира своите душевни състояния: „Любов наричам с истинското име един възвишен светъл идеал” („Копнение”) и други. 

     Природата в стиховете на Владислав   Недялков е жива, и метафорите, които той е поставил на точно определеното им място, допълват цялостното съдържание и богатата духовност на стихосложението: „Заслиза есента, разколебана, по стълбите на дните в календара; на залезите в кървавата рана нажалените облаци ридаят…” („Есенни щрихи”); „Среднощни ветрове люлеят у пазвите си златна шума. Разказва притча суховеят с набързо наредени думи.” („В прегръдката на мама”); „подхваща вятърът игрив един разлистен пащърнак…” („Жалба за лятото”) и други.
        Владислав Недялков е дълбоко проницателен, наблюдателен и неподправен (има много познание във връзка с     автентичното и красивото в живота, който е преминал). Той държи на моментите с хубавите спомени от детството и   включва в стиховете си всичко свидно и топло, което е получил от баба си, от дядо си, от родителите си и от живота. Той   не се срамува от това, че в миналото е бил до онова „остаряло бърдуче”, а напротив, бърдучето за него е най-сладката   свирка, с която го е дарило детството му: „Сподирен от бездомни ветрове, с носталгия светът ме упоява; клепалото   ръждиво ме зове и стомничката чака ме тъдява… С бърдучето си пак ли ме извика?!” („Счупената стомна”); „Вятър   свири в клонака невям на едно остаряло бърдуче…” („Шепа надежда”). В тях той търси утеха: „Но споменът ми – птица   бяла – отлита в тъжния Всемир... Къде е милата ми баба, да ме посрещне с поглед благ; ръцете ми да гали нежно и   сълзите ми да суши?...” („Носталгия по детството”); „По бащински ме среща прагът, погалил мойте ходила, и   портичката скърца благо под посребрената луна. Пак мама шета без умора. Вечеря ли за мен реди?!” („В прегръдката на   мама”) и други.
       Стиховете на поета са изградени и изчистени, и са изтъкани с любов. В тях има история, легенди, фолклор, красиви   картини и образи, ярки метафори, сравнения и емоционално въздействие, и затова придобиват истинско художествено   внушение. С богата палитра от бои той рисува трайно запомнящи се и завладяващи картини и образи.
         В „Зрели небеса” поетът утвърждава вярата в доброто и в красотата на живота: „Щом произлизам от Адам, ще пазя   любовта ревниво” („Прашинка всред всемира”); „След всяка днешна суета и смога на деня суров оставям нещо на света   – прашинка от любов!” („Прашинка от любов”); „Омразата до днеска не успя извечната любов да ми погуби!”   („Извечната любов”) и други. Думите му влизат в душата и я топлят.
         Когато познаем Бог, ние вече се стремим да Му бъдем поклонници чрез Духа! Това общество, което не е изпълнено    със Святия Дух, умира; то не е вечно! Владислав Недялков почита Словото на Бог и не търпи лекомислие към Него.     Погледът на поета е отправен нагоре, към небето: „(поезията е свята тайна!) словата ми от небесата, диктувани от   Господ  Бог! Оставям в това време тъмно да свети белият ми стих!” („Бял стих в тъмна нощ”); „Отправих си въпроса   към  Христос: „За мене ли Ти, Господи, тъй страда?!?” След тежката плесница на съдбата обръщам си и другата страна.    И радвам се, спасен от сатаната, с възлюбеното Слово на Сина!” („Изкушението”) и други. Поради тази причина избрах    за заглавие на книгата „Зрели небеса”, а и защото Владислав Недялков е разбрал, че Божествената любов е връх и венец    на всички добродетели, включително и на хуманността, че Тя е единствената победителка!

        „Навсякъде добро аз сея.
        О, нека да покълне сред пръстта,
        така че и след мене да възпяват
       приятелство, любов и красота!”
       „Помнете любовта ми!”


           Б.а. Материалът е поместен в поетичната книга „Зрели небеса” на Владислав Недялков, излязла от печат през месец октомври 2019 година.