Звездичке, защо светиш самичка на небето? Нима твоите приятелки ги няма или ги чакаш скоро да се появят? Искаш ли компания, да сме самички двете, ти там горе на небето, а аз тук долу на земята?
Звездичке, мина доста време, защо другите ги няма? Добре, ще почакам още малко с теб, но ако скоро не се появят, аз ще се кача и заедно с теб ще светим.
Звездичке, защо тази вечер сестрите ти те оставиха сама? Нима майка ти – Луната, не е там да ви строява?
Звездичке, почакай ме сега ще дойда. Знам какво е да си сама, само изчакай, няма да се бавя, само да намеря как да се кача!
Звездичке, помогни ми, дай ми ръка или въже за да се кача! Хайде, нали си ми приятелка, нека да дойда при теб!
„Спри, приятелко моя! Недей да търсиш начин да се качиш, защото веднъж дойдеш ли, няма връщане назад!“.
Звездичке, нека да се кача, а все ще намеря начин да се върна!
„Приятелко моя, моля те, не прави моята грешка! И аз така се заблудих по една самотна звезда и направих всичко възможно да се кача, за да ѝ правя ...