Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 5 -
http://www.vbox7.com/play:7caa4f05
Във тъмнината на нощта се чуваха само стоновете ни... Ти беше с мен и по всеки възможен начин ме усещаше... И бяхме се преплели като струни, които неуморно свиреха Симфония на любовта...
А после, когато отвори очи... Не, не бях аз...
Беше ТЯ...
А аз захвърлена лежах във мрака на забравата...
Лежах и късах кървави парчета от плътта си. А душата ми пясъчно се ронеше от болката. Защото аз Не Бях!... Тя беше. Тя те имаше...
А аз простих на себе си... необяснимото. На тебе нямаше какво да ти прощавам, освен онези истини, на които ме научи. Ще преболи... Ще прегори ядът ми. На тебе бих простила... още много...
Болеше ме. А всъщност го приемах.
И шепнейки ти думи на разбиране, аз пак обричах се на теб единствено... ...