Звярът в красавицата (Дневникът на една умираща надежда) - Част 5

Звярът в красавицата

(Дневникът на една умираща надежда)

- Част 5 -

http://www.vbox7.com/play:7caa4f05

Във тъмнината на нощта се чуваха само стоновете ни... Ти беше с мен и по всеки възможен начин ме усещаше... И бяхме се преплели като струни, които неуморно свиреха Симфония на любовта...

А после, когато отвори очи... Не, не бях аз...

Беше ТЯ...

А аз захвърлена лежах във мрака на забравата...

Лежах и късах кървави парчета от плътта си. А душата ми пясъчно се ронеше от болката. Защото аз Не Бях!... Тя беше. Тя те имаше...

А аз простих на себе си... необяснимото. На тебе нямаше какво да ти прощавам, освен онези истини, на които ме научи. Ще преболи... Ще прегори ядът ми. На тебе бих простила... още много...

Болеше ме. А всъщност го приемах.

И шепнейки ти думи на разбиране, аз пак обричах се на теб единствено...

А в мене още диша болката... изстиваща... но жива...

Нощем, когато всички спят и над света властва Мракът, Звярът в мен се пробужда. Тихичко се измъква от далечното си скривалище, за да ме преброди открай-докрай. Заедно с всички адски създания, които изпълзяват от тъмнината и тръгват по света, за да крадат искра живот от хората, за да гарантират собственото си ужасяващо съществуване...

В нощния мрак се чуват единствено тихите стъпки на Звяра, който тихо продрасква с остри нокри по каменния под...

Гладен е... Гладен е за душата ми. Чака своята плячка, за да се нахрани със страховете ми, отваряйки още по-дълбоко зейнала рана вътре в мен. Рана, която няма да зарасне. Рана, в която всички преди теб наливаха отровата на чувствата и на лъжите.

Аз... чакам участта си... Нощем, когато Звярът броди наоколо, винаги съм будна. Чувам ръмженето му и ударите на кръвта във всяка негова вена. Гладен е.

А аз чакам Онази с косата да дойде...

Или да дойдеш ти – Черни Рицарю, като спасение или свършек на всичко.

Толкова отдавна те чакам... А ти толкова се забави...

А нямам още много време. Усещам го. Звярът идва, Рицарю – толкова близо е вече, че огненият му дъх почти докосва лицето ми.

Чакам те... да дойдеш в моята Тъмна кула...