ГЛАВА 18
Пратеник
Веднъж седяхме в класната стая, разположена близо до помещението на Добриня и слушахме последния албум "Perfects" на Deep Purple, от 1984 г. След дълго мълчание групата отново се бяха събрали, за да направят нещо ново. Ролковият магнетофон навиваше лентата и ние, легнали в отпуснати пози на учебните маси слушахме гласа на Ян Гилан.
- Спомних си университетските години - каза с наслаждение Добриня, когато празната макара се въртеше с двойна скорост от замлъкналия магнетофон.
Добриня завъртя лоста в положение „стоп“, свали бобината и внимателно я постави в картонената кутия.
- Ти един път обеща, че ще ми разкажеш защо е трябвало да напуснеш университета, - попитах го аз.
- Добре. Ако си спомняш, бях ти казал, че древните ведуни* (*ведýн - ведащ, или знаещ човек, бел. прев.) са "законсервирали" мъдростта във времето. Така че, има много проявления на тези "консерви". Освен тези, за които вече съм ти разказвал. И тук, в тази стая, има двама представители на различни клонов ...