Глава 5та от книгата на Будимир: Сънят на глупаците
Един път посетих Добриня в учебния корпус. Той отговаряше за учебната стая по техническа подготовка. Когато влязох, го заварих да седи на масата. Решаваше някакви сложни уравнения в своята математическа тетрадка. Поздравих го. Той се усмихна и след като освободи стола до него от изписаните листа, ме покани да седна.
- Чай ще пиеш ли? - попита Добриня.
- Може.
Той взе чайника и отиде за вода.
Погледнах в тетрадката му. Нищо не разбрах. Струваше ми се, че ако човек знае елементарни математически действия, такива като събиране, изваждане, умножение и деление за него това е достатъчно. Синусите и косинусите на тригонометрията, както и висшата математика с диференциалите и интегралите са необходими само за учените, но не и за учениците. С подобно отношение, и в училището, и в техникума имах съмнителна тройка. И затова смятах, че математиката е ненужна загуба на време. Когато Добриня направи чая и дойде с две стъклени чаши, аз попитах, пока ...