Jul 19, 2019, 12:48 PM  

5_Математиката - Сънят на глупаците_Будимир 

  Translations » Prose, from Russian
1008 0 0
34 мин reading

МАТЕМАТИКАТА

 

Глава 5та от книгата на Будимир: Сънят на глупаците

Един път посетих Добриня в учебния корпус. Той отговаряше за учебната стая по техническа подготовка. Когато влязох, го заварих да седи на масата. Решаваше някакви сложни уравнения в своята математическа тетрадка. Поздравих го. Той се усмихна и след като освободи стола до него от изписаните листа, ме покани да седна. 

- Чай ще пиеш ли? - попита Добриня.
- Може.

Той взе чайника и отиде за вода.

Погледнах в тетрадката му. Нищо не разбрах. Струваше ми се, че ако човек знае елементарни математически действия, такива като събиране, изваждане, умножение и деление за него това е достатъчно.  Синусите и косинусите на тригонометрията, както и висшата математика с диференциалите и интегралите са необходими само за учените, но не и за учениците. С подобно отношение, и в училището, и в техникума имах съмнителна тройка. И затова смятах, че математиката е ненужна загуба на време. Когато Добриня направи чая и дойде с две стъклени чаши, аз  попитах, показвайки тетрадката:

- За какво ти е нужно това?
- Математиката е крайно интересно нещо! - с подчертано загадъчен вид отговори той.
- Странно, аз не съм забелязал това, а съм се мъчил
доста с това преинтересно нещо в училище и в техникума.
- Разбирам те! Изглежда, цялата система на образованието е така устроена у нас, че да дава на човека само знания, и нищо друго. Същността си остава вън от стените на образователните заведения. Много зависи не от програмата, а от личните качества на учителя, и от личните качества на ученика. За истинското обучение е необходимо да се предаде на ученика вътрешната убеденост на учителя, неговата топлина и привързаност към предмета. Ние наричаме това ЖИВА. Живата - това е ЕНЕРГИЯТА на живота. Сигурен съм, че ако в училище те беше учил човек, способен заедно с математиката да предава и своята ЖИВА, то при наличие на математическа предразположеност (а ти я имаш, аз виждам това), ти можеше да я обикнеш.

 

- Заповядай, бисквити.
Добриня разтвори найлоновата торбичка с бисквитите, сложи я на масата, и продължи да говори:
- Аз имам специално отношение към математиката. Чрез нея искам да прокарам канал към Сатаната. Да го направя уязвим.
- Не мога да разбера, каква е тук връзката? Сатаната и математиката?! Какво, с интегралите ли искаш да победиш Сатаната?
Добриня се усмихна. Явно му харесваше да ми отваря очите за неща, които ми се струваха абсурдни.

 

- Ха, сам едва ли ще мога да се справя с него, доста е силен той. Но и аз не съм сам. Що се отнася до математиката и Сатаната мога да кажа следното: връзката тук е очевидна. Математиката е една от първите системи, които той е създал. Без математиката е било невозможно да се създаде държавата. Думата «математика» в перевод от гръцката дума «матима» означава обучение, тоест предаване на знания. Думите са от бога, а числата са от дявола - така се говори, и в тези думи има истина. Природата, по своето естество, е неопределена, и е невъзможно тя да се вмести в рамките на човешките закони. Макар че се правят такива опити. Един от революционерите в тази област е бил сър Исак Нютон, който е разработил системата на механиката. Неговият научен труд "Начала" е положен в основата на цялата класическа физика. Нютоновата представа за пространството и времето до неотдавна е била смятана за неоспорима. Съществувало е убеждението, че всичко в природата се подчинява на формулите на Нютон. Сега, обаче, става ясно, че има много пролуки в неговата система и светът не може да бъде описан чрез нея. Първото несъответствие се е появило във връзка с уравнението на Максвел за електродинамиката - то противоречи на уравненията на Нютон за класическата механика. Айнщайн е показал цялата несъстоятелност на Нютоновия подход към природата, и се е опитал да изведе универсална формула за описване на всички процеси във Вселената. Но не е успял да получи такава формула! 

Знаеш ли защо учените не могат да открият универсални закони, обясняващи същността на природата?
- Не знам.
- Защото природата е мъдра! А мъдростта не може да  бъде изчислена! Описвайки природата с цифри, ние я опростяваме, правим я приспособена към себе си, неинтересна. Спомагаме, по този начин, за затваряне  възприемането на тази жива, която около нас пулсира. Цифрата - това е точност, няма избор, няма творчество, няма свобода. Света на цифрите - това е свят, създаден от Сатаната
, и всички негови системи не биха били възможни без математиката. Математиката е измислена от него за създаване на първата държава. Тя се е  появила на територията на съвременен Египет. И точно тогава е възникнало понятието "държава".  От това място е започнало разпространението на математиката по целия свят.  Първите ученици, а после и учители по математика, са станали гърците. Ето имената на тези, които са се учили при египетските жреци на математика: Фалес, Питагор, Демокрит, Платон, Евдокс, Архимед, Аполоний, Евклид, Торон, Ератосфен. Те са известни сега в целия свят. Предпоставка за възникване на силна държава е била добрата математическа база. Без нея за Гърция е било невъзможно да достигне могъщество. И така, математиката е възникнала в Египет, от там се е прехвърлила в Гърция, а от Гърция - в Европа. И макар тогава математиката да е била примитивна, но това е било само семе, хвърлено в плодородна почва. С развитието на математиката са се развили всички други системи, зародени от Сатаната.

 

- За какви системи  говориш през цялото време?
- Ще ти укажа примерно на няколко от тях. И ти, след като разбереш същността на системите, сам ще можеш да ги определяш. Има голями системи, като държавата. Има подсистеми, без които големите системи не могат да съществуват. Система, породена от математиката, без която е невъзможно съществуването на държавата, е паричната система. Чрез тази система се осъществява търговията много точно. Всяка стока има конкретна цена, изразена в пари. По този начин се е улеснил стокообмена между абсолютно различни предмети и стоки. Изчезва обаче при това ЖИВАта между хората при стокообмена. В замяна на своя предмет, в който е вложена душата на човека-производител, той получава безлични пари. По този начин неговото съзнание отива чрез парите при техния владетел -  държавата, и по-нататък при Сатаната. Друга система, това е земевладелската. С развитието на математиката са възникнали няколко нейни раздела, един от които е геометрията, и тази дума се превежда от гръцки език като измерване на земя. С помощта на геометрията държавата е определила своите граници, и се обявила като собственик върху земята. Така са се появили страните. Вътре в държавата са се определяли владения, чиито граници също са били фиксирани геометрически. Всеки владелец на дадена територия е смятал, че земята, намираща се в нейните граници, му принадлежи именно на него. Това е погрешно мнение - да се смята, че земята може да се притежава; смятайки така хората неволно се съгласяват със Сатаната. В наше време почти всичката земя е разделена на владения. На Земята  може да се живее и да се работи. Тя е наша майка, тя ни е дала живот и ние можем да й даваме своята любов, ако ние сме, разбира се, благодарни деца, но да я владеем нямаме право. Понятието "владение" е чуждо за човека като свободно същество. Владеейки нещо, човек попада под нечия власт. И нещо повече, под властта на своите собствени мнения, заблуждения и под властта на самите си владения. 

Системата данъчно облагане. След въвеждането на цифрите тази система става присъща за всяка държава, придобива статус на закон. В по-ранни времена само чрез грабеж са вземани данъци, а сега този грабеж е узаконен. Редовият гражданин на държавата няма право да влияе на сумата от данъци, които се вземат от него, независимо от това, че се вземат от неговия труд. Системата за облагане с  данъци е така построена, че данъците да бъдат малко по-ниски от критичното ниво на социалния взрив, и да се намаляват доста под това ниво за държавата не е изгодно.

Системата за отчет и регистрация на населението. За утвърждаване своята власт над населението, държавата е въвела института за регистрация на населението. Всеки член на обществото трябва да бъде записан, името, фамилията, националност, вероизповедание, местожителство, и т.н.; всичко това се записва в държавните регистри, на човека се присвоява номер, и по такъв начин лесно може да бъде намерен и контролиран. Когато се ражда човек, на него преди всичко му се дава име. В нашето общество името носи регистрационен характер. По подобен начин дават номер на автомобила. Чрез името се облегчава намирането на човека, и се усилва контрола. Имената се вписват в паспорта, така държавата става собственик на името, чрез което да управлява в своя полза човека. В детството си ние даваме един на друг прозвища, правилни, или не, но чрез прозвищата общуването е живо и се осъществява между душите, а не между представителите на системите. В детска възраст човекът все още може да ВЕДА* ( *да знае безпогрешно и безпричинно, бел. прев.), и затова по това време постъпките са по-ведични. Макар че и по-късно, в подсъзнателен стремеж да направим по-живо общуването, ние награждаваме тези хора, които обичаме с нови приятни за слуха думи и имена. В същото време, обръщайки се към човека с неговото зарегистрирано име, ние се обръщаме към системата, и губим част от жИвата* (*енергията, бел. прев.), която бихме желали да дадем на събеседника си. 

 

Системата време.  Животът започва да се измерва с време. Сега вече човек може да каже колко е живял досега. Няма значение степента на съзнателност, с която е изживяно това време. Ако, например, е осмислена само една минута от неговия седемдесет годишен живот, това не влиза в този времеви отчет. Не може да се отчете този осъзнат живот, но може да се засече времето на неговото физическо съществуване. На основата на астрономически наблюдения, и с помощта на математически изчисленияя за единица време е била възприета годината - периодът на завъртането на Земята около слънцето. Денонощието пък – това е период за завъртане на Земята около оста си. В действителност, обаче, времето не е подвластно на математиката, а е подвластно на мисълта. Тя може да го забавя, до пълното му спиране, или обратно - да го ускорява. При внимателно наблюдение, може да се  забележи, че времето тече не еднакво, и не линейно. В зависимост от състоянието на мисълта, то се променя. Ако си зает с интересно занятие - то лети незабелязано, значи времето се свива. Ако си зает с монотонна работа, времето се разтяга. Това е неконтролируемо изменение на времето, но то може да бъде управлявано, и използвано за  постигане на определени цели. Сега, обаче, това е много трудно, тъй като времето е описано математически - минутата е равна на шестдесет секунди, и годината на триста шестдесет и пет дена. А животът -  около седемдесет-осемдесет години. По-рано хората са живяли много повече и не са знаели на колко са години, това не е било важно за тях. Не са имали закуска, обед и вечеря. Не са отивали точно в осем на работа и не са гледали в двадесет и един часа филм по телевизията. В събота и неделя не са почивали, през юли не са вземали отпуск. Всичко това не им е било нужно, яли са когато са били гладни, почивали са когато са се били уморени. Умирали са когато мисията им на земята е завършвала. Отивали са си с чисти мисли и съзнателно, за да се родят отново за ново творчество.

Има още множество големи и малки системи, създадени от Сатаната с помощта на математиката, за тотален контрол върху населението на Земята. Математиката е съдействала за развитие на точните науки, за техническия прогрес, чиято основна цел се явява отслабването на човека физически, духовно, ментално и астрално. Цифрите са преизпълнили нашия разум. С тяхна помощ той е станал логичен и подчинен на аритметическите закони. Цялото наше общество е станало математическо, отношенията между хората се формират на базата на уравненията. Имената на тези уравнения са - договори, контракти, стоково-парични отношения. Нашите знания се оценяват с бележки, труда - с пари. Хранителните и други стоки се измерват до грамове и милилитъри. Независимо от това, природата, по своето естество, не е подчинена на цифрите. В основата на всички науки, и в математиката, също, се намира неопределеността. Всичко, което ни обкръжава, е неопределено. Ако в основата на природата съществуваше определеност, щеше да има еднакви хора, еднакви животни, еднакви растения, а следователно, би била невъзможна еволюцията. Цифрите са мъртви и не могат да еволюират. Това, което е било създадено технически, е обречено на обслужване и бързо стареене, и за никакво възпроизводство не може и дума да става. Продуктите на математиката са само жалко подобие на живата природа. В математиката, на основата на изчисления се получават цифри, чрез които е станало възможно лесно манипулиране на обществото. Поради това сегашните господари на планетата са проектирали нашия живот върху математическата плоскост. Животът, както и цифрите, е сталал мертъв.

Появили са се с времето хиляди психолози, хиляди политолози, хиляди социолози и други учени, обясняващи чрез алгоритми взаимоотношенията между хората, както и процесите, извършващи се в съзнанието. Ако ви боли нещо, яжте еди какво си, а ако сте сънували нещо се обяснява неговото значение. И хората им вярват, а защо да не вярват, нали сме станали математически човеци. Както шахматните фигури, ние сме подчинени на правила и определения. Човекът е загубил хармонията си с природата, превърнал се е постепенно в механизъм, подчинен на механиката на числата, станал е робот с процесор вместо разум. Но не математиката е предназначението на човека. В живота е нужен живот, а не аритметика. Живо общуване, а не контракти и договори, които се изчисляват и са предвидими. Щастието, любовта - те не могат да се изразят с никакви уравнения, макар и да са правени и се правят опити в тази посока. Сега всичко се привежда в цифров формат: звукът, изображението, информацията.


Цифрите облекчават процеса на мисленето, и уж ВЕДАНЕТО* (*директното знание, бел. прев.) не води до нищо практично, а виж логиката (математическото мислене) опростява нашето мислене, систематизира го. За ведането е необходим творчески подход, човек трябва да бъде чувствителен към всяка проява на околния свят, а за логичното мислене са нужни само определени знания и алгоритми за боравене с тях. Ведайки, ние бихме могли да развием своя мозък доста по-добре, отколко сега, уподобявайки се на изчислителни машини. Бихме могли да виждаме през стени, да общуваме на стотици километри без всякакви апарати и жици само благодарение на силата на мисълта. И това е само много малка част от нещата, които бихте могли да правим, ако не бяхме толкова аритметични. Когато сме се научили да смятаме, ние сме се научили да анализираме, тоест да делим. Делейки, ние възприемаме отделената част автономно, което изопачава като цяло предназначението на тази част. Мога да кажа, например, че виждам пет човека, и по този начин деля неволно тази група хора на отделни части. Математиката е навлязла толкова дълбоко в нашето общество, че ние не сме в състояние сега да си се представим без нея. Не можем да минем без метри, литри, левове, грамове, часове, градуси и т.н. Всички тези измервателни единици дефакто не са точни, и имат също известна степен на неопределеност. За по-голяма убедителност по отношение на точността на измерванията са въведени от Сатаната еталони за всяка от мерките и са ни научили да ги смятаме за неподлежащи на съмнение. В действителност, обаче, размерите на мерните единици зависят от нашето възприятие: метърът, изминат от каменоделеца в кариерата в началото на смената не е равен на метъра, изминат в края на работния ден. Времето, излиза, и то е относителна величина. Айнщайн е твърдял, че то тече по различен начин в зависимост от състоянието на човека. За един човек, един час е равен на три, а за друг - на половин час. Времето, през което чакаме нещо, е доста по-продължително от времето, изкарвано с любимата жена. Принципът на неопределеността действа и за другите мерни единици, това е очевидно, но ние сме свикнали да не го забелязваме. На нас ни е  удобно да живеем с математиката, и не ведаме* (*не знаем, бел. прев.) друг начин на живот. Математиката е като наркотик и е почти невъзможно да се излезе от нейната зависимост -  веднага ще последва криза; а да се откаже човек от влиянието на математиката върху целия наш обществен и личен живот е изключително необходимо! Трябва да бъдат направени първите крачки в тази посока, за да се излезе някой ден от магията на цифрите. И след много години, а може би и поколения, когато стане ясна пагубността на цифрите, ще можем да се измъкнем от оковите на математиката. И тогава животът ще стане пълен, хармоничен и щастлив, без да е претоварен с интелектуални процеси.  Човек ще се научи отново да веда, ще се откаже от тези науки, които са основани на математиката и с които се хвали сегашното обществото. Няма да задава въпроси "защо?", "за какво?" "поради какво?" и т.н. Тъй като на всички тези въпроси няма да бъдат нужни отговори. Прескачайки цяла верига от изчисления и логически разсъждения, ще живеят хората в любов и творчество. Понаблюдавай децата, на тях им е по-лесно да дадат отговор на даден въпрос веднага, отколкото да обясняват, как са дошли до такъв резултат.     

  

Думите на Добриня извикаха в паметта ми епизод, който ми се случи в моето детство, когато бях в първи клас. Не желаейкида пиша домашни, заявих на баща ми, че няма да уча, че и без това много неща знам. На което моят баща ми отговори:
- Добре, щом си толкова умен, сигурно ще можеш да отговориш на всеки мой въпрос, нали така?
- Разбира се! - отговорих аз.
- Ето, сега ще ти задам въпрос, и ако не отговориш, значи много неща още трябва да научиш, и ще седнеш да си напишеш домашните.  Съгласенли си?
- Съгласен съм!
Баща ми се замисли, очевидно искаше да зададе сложен въпрос, и най-после попита:
- Я кажи, какво е това водороден двуокис?
Без да мисля "изстрелях":
- Това е водата от чешмата. Помня очудените очи на баща ми. С променен тон той попита:
- Откъде знаеш това?
- Отникъде, просто така отговорих.

- На истинския човешки  дух, - продължаваше Добриня, - не е нужна математика, на нас, обаче, усилено ни внушават противоположното, доказвайки, че уж без съвременната наука не е възможен прогреса.
Но за какъв прогрес става въпрос? Очевидно, за прогреса в света на Сатаната. Този свят, обаче, е само жалко подобие на истинския свят, на природния. Светът, саздаден от Сатаната, е необходим на него, за да замени с него реалния свят, а след това да го разруши. Това ще му позволи да придобие пълна власт над цялата планета. До този момент имаме все още шанс да се измъкнем от неговия контрол. Първичният (природният) свят още не е унищожен до края.
Решавайки уравнения, аз се настройвам на Сатаната. Чувствам неговата жива и я осмислям. Чрез това осмисляне той слабее, неговата жива отива чрез мен към тези, които могат да я използват за други цели.

- Добриня, а кабалистичните знаци също ли имат отношение към математиката.
- Разбира се, те са геометрични и се описват с формули. Геометрията е един от разделите на математиката. Обърни внимание, че тя е взета на въоръжение от езотеричните организации. Ако ти в тяхната символика видиш геометрични фигури, то техния господар, в крайна сметка, е Сатаната. И не само в езотериката, а навсякъде наоколо търговските, обществените и религиозните организации съзнателно разработват такава символика, и Сатаната действително ги взема под опеката си, оказвайки им покровителство, ако действително знакът е зареден с жИвата* (*енергията, бел. прев.) на сътрудниците на организацията - чрез знака се осъществява изтичане на живата на хората, работещи в системата. 

Хитлер и Сталин са използвали подобна символика. Църквата също я използва векове наред. Държави, които нямат символика, са обречени на гибел.

- А писмеността, и тя ли е геометрична?
- Разбира се. В древни времена не е имало писменост. След появата на писмеността, дълго време тя е била неопределена. В някои езици не са се писали някои букви. Праславяните са ползвали букви, изплетени чрез вЪрви или въжета, връвта никога няма да повтори буквата точно. По-късно в Рус* (*Русия, по руските земи, бел. прев.) се е появила кирилицата, тя е придала на писмеността определени закони и правила. На днешно време писането въобще е стандартизирано.То се осъществява чрез печатарски машини, принтери и компютри.  
- Е, а какво да правя тогава, да чета ли книги, или да се откажа от тях въобще?
- Не, защо да се отказваш. Ще се научиш да четеш между редовете. Зад думите се намира писателя, трябва да се научиш да осъзнаваш неговата ЖИВА (ако той е интересен), да се приобщи човек към идеите му, това означава да ВЕДА* (*да знае дълбоко и безпогрешно, бел. прев.). Това, което аз ти говоря, интересно ли ти е? 
- Да, - отговорих аз.
- Заедно с думите, аз ти предавам своята жива, и тогава разказът ми престава да бъде само разказ. Разказът става неважен. Мога да говоря каквото и да е: да разказвам вицове, приказки, това са само носители на моята жива, която искам да ти предам.

- За какво е нужно да ми предаваш ЖИВАТА си?
- Искам да ти помогна да се научиш да ВЕДАШ!

 

 

Оригинален текст

 

Глава 5

МАТЕМАТИКА

 

Как-то я отправился к Добрыне в учебный корпус. Он был ответственным за класс технической подготовки.

Войдя в класс, я увидал его сидящим за столом. Он решал какие-то сложные уравнения в своей математической тетради.

Я поздоровался. Он улыбнулся и, освободив соседний с ним стул от исписанных бумаг, предложил сесть.

- Хочешь чайку? – спросил Добрыня.

- Не откажусь.

Добрыня взял чайник и ушёл за водой.

Я заглянул в его тетрадь. Тёмный лес. Мне казалось, что элементарные действия, такие, как сложение, вычитание, умножение и деление, для среднего человека знать достаточно. Тригонометрия с её синусами-косинусами и высшая математика с дифференциалами и интегралами необходимы лишь учёным, но никак не школьникам. С таким отношением я и в школе, и в техникуме по математике имел шаткую троечку. И посему считал математику ненужной тратой времени. Когда Добрыня приготовил чаёк и подошёл с двумя гранёными стаканами, я спросил его, указывая на тетрадь:

- Для чего это тебе нужно?

- Математика интереснейшая вещь! – с напыщенно загадочной мимикой ответил Добрыня.

- Я что-то этого не заметил, а ведь меня долго мучили этой интереснейшей вещью и в школе, и в техникуме.

- Я тебя понимаю! Похоже, вся система образования у нас так устроена, что человеку дают только знания, и всё. Суть остаётся за стенами образовательных заведений. Многое зависит не от программы, а от личных качеств преподавателя и личных качеств ученика. Для истинного обучения необходима передача своей внутренней убеждённости, своего тепла, своей одержимостью предметом. Мы называем это живой. Жива - это энергия жизни. Я уверен, если бы тебя в школе учил преподаватель, который был бы способен передавать математику вместе со своей живой, то, имея математическую предрасположенность (а она у тебя есть, я вижу это), ты её полюбил бы.

Вот бери печенье.

Добрыня развернул целлофановый пакет, положил его на стол и продолжал говорить:

- К математике у меня особое отношение. Через неё я хочу пробить канал к Сатане. Сделать его более уязвимым.

- Не пойму, где здесь связь? Сатана и математика?! Ты что, хочешь справиться с Сатаной при помощи интеграла?

Добрыня улыбнулся. Видимо, ему нравилось, открывать мне глаза на то, что для меня казалось абсурдным.

- Одному мне, конечно, с ним не справиться, больно силён он. Но я не один. А по поводу математики и Сатаны вот что тебе скажу: связь здесь очевидна. Математика есть одна из первых систем, созданных им. Без математики невозможно было создать государство. Слово «математика» в переводе с греческого «матима» - обучение, то есть передача знаний.

Слово от бога, числа от дьявола - так говорят, и в этих словах есть истина. По своей сути природа неопределённа, её невозможно загнать в рамки человеческих законов. Хотя попытки постоянно предпринимаются. Одним из ярких революционеров в этой области являлся сэр Исаак Ньютон, который разработал систему механики. Его научный труд «Начала» лёг в основу всей классической физики. Ньютоновское представление о пространстве и времени до недавнего времени считалось неоспоримым. Казалось, всё в природе подчинено формулам, описанным им. Но сейчас выясняется, что много дыр в его системе и мир полностью невозможно ею описать. Первая нестыковка произошла с появлением уравнения электродинамики (уравнение Максвелла), которое противоречит уравнениям классической механики Ньютона. Эйнштейн показал всю несостоятельность ньютоновского подхода к природе и сам решил вывести универсальную формулу описания всех процессов во вселенной. Но так эту формулу и не получил!

Знаешь, почему учёные не могут создать универсальные законы, объясняющие суть природы?

- Даже не догадываюсь.

- А потому, что природа мудра! А мудрость нельзя вычислить! Описывая природу с помощью цифр, мы её обедняем, делаем приспособленной под себя, неинтересной. Способствуем этим закрытию восприятия той живы, которая пульсирует вокруг нас.

Где цифра - там точность, там нет выбора, нет творчества, нет свободы. Мир цифр - это мир, созданный Сатаной, и все его системы не были бы возможны без математики. Математика придумана им для создания первого государства. Она появилась на территории сегодняшнего Египта. Именно там, где и образовалось само понятие «государство». Именно оттуда она стала распространяться по всему миру. И первыми её иностранными учениками, а затем и учителями стали греки. Вот имена тех, кто учился у египетских жрецов математике: Фалес, Пифагор, Демокрит, Платон, Эвдокс, Архимед, Аполлоний, Эвклид, Торон, Эратосфен. Их знают сейчас во всём мире. Предпосылкой возникновения сильного государства была мощная математическая база. Без неё Греции невозможно было бы достичь могущества.

Итак, математика была создана в Египте и оттуда произошла её колонизация в Грецию, а из Греции - в Европу. И хотя тогда математика была примитивной, но то было только семя, брошенное в плодородную почву. И с развитием математики развивались все остальные системы, зарожденные Сатаной.

- Что это за системы, о которых ты всё время говоришь?

- Я приведу для примера несколько из них. И ты, поняв суть систем, сам сможешь их определять. Есть большие системы, такие, как государства. Есть подсистемы, без них большие системы не смогут существовать. А сейчас я для примера приведу несколько систем, рождённых математикой, без которых невозможно само существование государства:

Денежная система. С ней торговля становится предельно точна. Каждому товару назначается определённая цена, выраженная в деньгах. Благодаря этому упростился товарообмен между абсолютно разными вещами. Но пропадает жива при товарообмене, в общении между людьми. Взамен за свою вещь, в которую была вложена душа, продавец-производитель получает безличные деньги. Тем самым его сознание уходит через эти деньги их владельцу – государству, а далее Сатане.

Земельная система. Развитие математики породило несколько её разделов, один из которых - геометрия, в переводе с греческого языка - измерение земли. Государство с помощью геометрии определилось со своими границами и объявило свои права на землю. Так появились страны. Внутри самого государства земля делилась на владения, границы которых также чётко были определены геометрически. Каждый владелец своей территории считал, что земля, находящаяся в пределах её границ, принадлежит именно ему. Это ошибочное мнение, что землёй можно владеть, считая так, люди невольно подыгрывают Сатане. В наше время почти вся земля разделена на владенья. На Земле можно жить, трудиться. Она наша мать, она дала нам жизнь и мы можем давать ей свою любовь, если, конечно, мы благодарные дети, но владеть ею мы не имеем права. Понятие «владение» чуждо человеку как свободному существу. Владея чем-то, человек сам попадает под чью-либо власть. Более того, под власть своих же мнений, заблуждений, и, конечно же, владений.

Система налогообложения. С приходом цифр эта система становится легализованной государством, ей присваивается статус закона. Если ранее налог взимался грабежом, то ныне тот же самый грабёж стал узаконенным. Рядовой гражданин государства не вправе повлиять на сумму взимаемых с него налогов, несмотря на то, что налог взимается с его труда. Система налогообложения строится таким образом, что налог должен быть чуть ниже критического уровня социального взрыва, опускать ещё ниже, с точки зрения государства, неоправданно.

Система учёта и регистрация населения. Для заявления государством власти над населением своей страны был введён институт регистрации. Отныне каждый член общества записан, его имя, национальность, вероисповедание, место жительства, и так далее занесены в государственные реестры, человеку присваивается номер, теперь его легко найти и легко контролировать. Когда человек появляется на свет, ему, прежде всего, присваивают имя. В нашем обществе имя носит регистрационный характер. Как дают номер на автомобиль. По имени облегчается поиск человека, а следовательно, усиливается контроль над ним. Имена вписываются в государственные реестры и в паспорт, тем самым государство заявляет права собственности на имя, через которое управляет в свою угоду человеком. В детском возрасте мы часто даём друг другу прозвища, где-то справедливые, где-то не очень, но с прозвищем общение делается живым и происходит между душами, а не между представителями систем. В детстве человек ещё может ведать и потому поступки в этом возрасте более ведичны. Хотя и позднее, окрылённые любовью, мы награждаем новыми приятными на слух словами своих возлюбленных и дорогих людей. Даже не подозревая, почему мы так делаем. Обращаясь к человеку по его зарегистрированному имени, мы обращаемся к системе, где вписаны эти имена-номера, тем самым теряем свою живу, которую хотели донести до собеседника.

Система времени. Жизнь начинает измеряться годами. Отныне человек может сказать, сколько он прожил. Не имеет значения степень его осмысленной продолжительности жизни. Возможно, что в осмыслении за семьдесят лет своего существования он прожил лишь минуту, но всё это не в счёт. Нельзя измерить осмысление, но можно засечь срок его физического существования. На основании астрономических наблюдений, с помощью математических вычислений за единицу времени был взят год - период обращения Земли вокруг солнца. Сутки – период обращения Земли вокруг своей оси. Но на самом деле время не подвластно математике, но оно подвластно мысли. Она может замедлять его вплоть до полной остановки либо, наоборот, ускорять. Если ты понаблюдаешь внимательно, то заметишь - время течёт не одинаково, не линейно. В зависимости от состояния мысли оно меняется. Занимаешься ты интересным делом - оно летит незаметно, то есть время сжимается. Занят монотонной работой – время растягивается. Это неконтролируемое изменение времени, но им можно управлять, использовать для продвижения к своим целям. Правда, сейчас это практически невозможно, так как время описано математически, где минута равна шестидесяти секундам и год равен трёмстам шестидесяти пяти дням. А жизнь где-то семьдесят-восемьдесят лет. Раньше люди жили намного дольше и не знали, сколько им лет, не волновало их это. У них не было завтрака, обеда и ужина. Они не шли ровно к восьми на работу и не смотрели в двадцать один - тридцать фильмы по телевизору. В субботу и воскресенье не устраивали себе выходных, в июле не ехали в отпуск. Им всё это не было нужно, они ели, когда были голодны, отдыхали, когда уставали. Умирали тогда, когда их миссия на Земле завершалась. Уходили с чистыми помыслами и в рассудке, чтобы родиться вновь для новых творений.

Существует ещё множество больших и малых систем, созданных Сатаной с помощью математики для тотального контроля населения Земли.

Математика способствовала продвижению точных наук, а также техническому прогрессу, основной целью которого является ослабление человека физически, духовно, ментально и астрально. Цифра основательно заполнила наш разум. С её помощью наш ум стал логичен и подчинён арифметическим законам.

Всё наше общество стало математическим, отношения между людьми строятся при помощи уравнений. Имя им – договора, контракты, товарно-денежные отношения. Наши знания оцениваются отметками, наш труд определяется денежным эквивалентом.

Продукты и товары взвешиваются до граммов и высчитываются до миллилитров.

Тем не менее, природа, по своей сути, не подчинена цифрам. В основе практически всех наук, в том числе и математики, стоит неопределенность. Всё вокруг нас не определено. Если бы в основе природы стояла определенность, да ещё и в цифровом выражении, то у нас были бы одинаковые люди, одинаковые животные, одинаковые растения, а следовательно, невозможна была бы эволюция. Неопределённость даёт возможность прогресса в живой природе.

Цифра мертва и не может эволюционировать. Что было создано технически, обречено на обслуживание и быстрое старение, и ни о каком воспроизводстве речи быть не может. Продукты математики являются жалким подобием живой природы. В математике, зная определённые приёмы и технику исчислений, очень легко манипулировать цифрами, и поэтому нынешние властители планеты спроецировали нашу жизнь на плоскость математики. Жизнь, как и цифра, стала мертва.

Появились тысячи психологов, тысячи политологов, тысячи социологов и других учёных, которые объясняют взаимоотношения между людьми и процессы, происходящие внутри человека, алгоритмами. Если у вас заболело то-то, съешьте вот это, если вам приснилось это, то это к тому-то. И люди верят им, а как не верить, если мы уже стали математическими людьми. Как фигуры в шахматах, мы подчинены неким правилам и определениям. Человек утерял гармонию с природой, он постепенно превращается в механизм, подчинённый механике чисел, в робота с процессором вместо разума.

Не в математике предназначение человека. В жизни должна быть жизнь, а не арифметика. Живое общение, а не контракты и договора, которые считаются и просчитываются.

Счастье, любовь - вот что не могут выразить никакие уравнения, хотя попытки это сделать предпринимались и предпринимаются.

Сейчас всё переводят в формат цифр: звук, изображение, информацию. Цифры облегчают человеку процесс мышления, якобы веданье не приводит ни к чему практичному, а вот логика (математическое мышление) упрощает наше мышление, систематизирует его. Для веданья необходим творческий подход, нужно быть чувствительным к любым проявлениям окружающего мира, а для логического мышления нужны лишь определённые знания и алгоритмы манипулирования ими. Ведая, мы смогли бы развить свой мозг намного лучше, нежели сейчас, уподобляя его счётным машинкам. Мы могли бы видеть через стены, могли бы общаться за сотни километров без всяких аппаратов и проводов благодаря лишь силе мысли. Всё это маленькая толика того, что мы могли бы делать, не будь столь арифметичны.

Научившись считать, мы научились анализировать, то есть разделять. Разделяя, мы воспринимаем разделённую часть автономно, что искажает в целом предназначение этой части. Я могу сказать, что вижу пять человек, и тем самым невольно группу людей делю на отдельные части.

Математика настолько глубоко вошла в наше общество, что мы не в состоянии видеть себя сейчас без неё. Мы не можем обойтись без этих метров, литров, рублей, граммов, часов, градусов и так далее. Все эти единицы измерения на самом деле не точны и имеют также некую степень неопределённости. Для большей убедительности в точности измерений Сатаной были введены эталоны для каждой из мер и нас приучили считать их абсолютно определёнными.

Но на самом деле все размеры единиц измерения зависят от нашего восприятия: метр, пройденный проходчиком в каменоломне в начале смены, не может быть равным метру, пройденному в конце рабочего дня.

Время, как выясняется, также величина относительная. Эйнштейн утверждал, что оно течёт по-разному, в зависимости от состояния человека. Для одного час равносилен трём, а для другого - получасу. Время, проводимое в ожидании, тянется гораздо дольше, чем время, проводимое в общении с любимой девушкой.

Принцип неопределённости действует и для всех других единиц измерений, это очевидно, но мы привыкли не замечать этого. Нам удобно жить с математикой, и не ведаем мы жизни иной. Кажется, откажись от неё, и жизнь прекратится. Математика наркотична и почти невозможно выйти из-под зависимости от нее - последует ломка, а отказаться от влияния математики на всю нашу общественную и личную жизнь чрезвычайно необходимо! Надо сделать первые шаги в этом направлении, чтобы когда-нибудь выйти из-под чар цифр. И по прошествии многих лет, возможно, и поколений, когда будет видна очевидность пагубности цифр, мы вырвемся из оков математики. И тогда жизнь будет полной, гармоничной и счастливой, а не перегруженной интеллектуальными процессами. Человек научится ведать вновь, он откажется от тех наук, которые основаны на математике и которыми кичится сегодняшнее общество. Он не станет задавать вопросы «зачем?», «почему?», «отчего?» и тому подобные. Так как на все эти вопросы не нужны будут ответы. Минуя целую цепочку вычислений и логичных рассуждений, люди будут жить, любить, творить. Понаблюдай за ребёнком, ему легче дать правильный ответ на поставленный вопрос сразу, нежели объяснять, как он пришёл к такому результату.

Слова Добрыни вызвали в памяти эпизод, произошедший со мной в детстве, когда учился в первом классе. Не желая делать уроки, я заявил отцу, что учиться не буду, что и так много всего знаю. На что отец сказал:

- Раз ты такой умный, то сможешь ответить на любой мой вопрос! Не так ли?

- Да, конечно! - ответил я.

- Так вот, я сейчас задам тебе вопрос, и если ты на него не ответишь, то, значит, тебе ещё многому нужно научиться, и ты сядешь за уроки. Договорились?

- Договорились!

Отец задумался, видать, хотел задать вопрос очень мудреный и, наконец, он его задал:

- Скажи, что такое двуокись водорода?

Я не задумываясь, выпалил:

- Эта водичка, что из крана течёт.

Помню глаза отца, как были они удивлены. Изменившимся тоном он спросил меня:

- Откуда ты это знаешь?

- Ниоткуда, я просто так ответил.

- Истинному человеческому духу, - продолжал Добрыня, - не нужна математика, нам усиленно внушают обратное, доказывая, что якобы без современной науки невозможен прогресс. Но о каком прогрессе идёт речь? Видимо, о прогрессе в мире, созданном Сатаной. Мир этот является лишь жалким подобием мира истинного, природного. Мир, созданный Сатаной, необходим ему для того, чтобы заменить собой реальный мир, а затем его разрушить. Это позволит ему получить полную власть над всей планетой. До этого момента у нас есть ещё шанс вырваться из-под его контроля. Первозданный мир ещё не уничтожен до конца.

Решая уравнения, я настраиваюсь на Сатану. Я чувствую его живу и осмысляю её. Через это осмысление он слабеет, его жива уходит через меня к тем, кто в силах её будет пустить на другие цели.

- Добрыня, а каббалистические знаки также относятся к математике?

- Конечно, все они геометричны и описываются формулами.

Геометрия - один из разделов математики. Посмотри, как взяли его на вооружение эзотерические организации. Если ты в их символике увидишь геометрические фигуры, то их хозяин, в конечном счете, Сатана. Да что там говорить об эзотерике, когда сплошь и рядом коммерческие, общественные, религиозные организации сознательно разрабатывают такую символику и Сатана действительно берёт их под свою опеку, оказывая покровительство, если действительно знак заряжен живой сотрудников организации, через знак идёт утечка живы людей работающих в системе. Гитлер и Сталин брали это на вооружение. Церковь пользуется этим веками. Государства, не имеющие своей символики, обречены на гибель.

- А письменность, она тоже геометрична?

- Всё верно. В древние времена письменности не было. Даже после появления письменности она долгое время была неопределённа. В некоторых языках не писались некоторые буквы. Праславяне пользовались вязью, верёвка никогда не повторит букву идентично. Потом на Руси появилась кириллица, она привела письменность к определённым законам и правилам. В нынешнее время письмо и вовсе стандартизировали. Загнали в печатающие машинки, станки и компьютеры.

- А как тогда, читать книги или отказаться от них вовсе?

- Нет, отчего же, отказываться не стоит. Надо учиться читать между строк. За словами стоит писатель, надо уметь осмыслять его живу (если он интересен), приобщаться к его идеям, значит, научиться ведать.

То, что я тебе рассказываю, интересно?

- Да, - согласился я.

- Вместе со словами я передаю тебе свою живу, и тогда рассказ перестаёт быть просто рассказом. Сам рассказ становится неважным. Я могу говорить что угодно: рассказывать анекдоты, сказки, это лишь носитель моей живы, которую я должен тебе передать

- Зачем тебе передавать мне свою живу?

- Я хочу помочь тебе научиться ведать!

 

© Леснич Велесов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??