Седяхме на пейката около "Минутка"-та, така се наричаше лавката на територията на поделението, където за войника има всичко: зъбни четки, одеколон, пагони, и други дреболии. Там имаше още и лакомства: консерви, бонбони, вафли, бисквити, шербет и безалкохолно от типа "камбанка" и "фанта". Купихме си безалкохолно и от бисквити. Седяхме, ядехме и се наслаждавахме. В стола отдавна не се хранех. Само закусвах сутрин с хлеб и масло, останалото беше невъзможно да се яде. Храната нямаше никакъв вкус, а вида и субстанцията напомняха някаква слиз от филмите на ужасите... На войниците, обаче, независимо от това им се налагаше да се хранят в стола. Имаше и кафе, в което се продаваше горе-долу сносна храна, но за това са нужни пари. Заплатата на войника по това време беше седем рубли. Тези пари едва стигаха за цигари (за тези, които пушеха), например, за боя за ботушите, паста за зъби, якички, и т.н. дреболии.
Имах приятел, който беше готвач в стола. Вземах от него хранителни стоки и си готвех сам. ...