29.07.2019 г., 13:17 ч.  

6_Системите_Сънят на глупаците (Будимир) 

  Преводи » Проза, от Руски
988 0 0
41 мин за четене

ГЛАВА 6 от книгата на Будимир: Сънят на глупаците СИСТЕМИТЕ


Седяхме на пейката около "Минутка"-та, така се наричаше лавката на територията на поделението, където за войника има всичко: зъбни четки, одеколон, пагони, и други дреболии. Там имаше още и лакомства: консерви, бонбони, вафли, бисквити, шербет и безалкохолно от типа "камбанка" и "фанта". Купихме си безалкохолно и от бисквити. Седяхме, ядехме и се наслаждавахме. В стола отдавна не се хранех. Само закусвах сутрин с хлеб и масло, останалото беше невъзможно да се яде. Храната нямаше никакъв вкус, а вида и субстанцията напомняха някаква слиз от филмите на ужасите... На войниците, обаче, независимо от това им се налагаше да се хранят в стола. Имаше и кафе, в което се продаваше горе-долу сносна храна, но за това са нужни пари. Заплатата на войника по това време беше седем рубли. Тези пари едва стигаха за цигари (за тези, които пушеха), например, за боя за ботушите, паста за зъби, якички, и т.н. дреболии.


Имах приятел, който беше готвач в стола. Вземах от него хранителни стоки и си готвех сам. И трябва да се отбележи, че за времето на службата бях се поправил.
Седяхме и се радвахме на пролетното слънце.

Помолих Добриня да поговори за системите.
- Ние сме обкръжени от стотици съзнателно създадени системи. Като например държавата, телевизията, киното, бизнеса, музиката, религията, образованието, храненето, дрехите, пушенето, алкохола и много други. Някои от тях лесно елиминираме, но съвсем леко попадаме в други. Тяхните мрежи са поставени много изкустно. Животът без системи сега ни се струва невъзможен. Това е замисъл на Сатаната. Най-могъщата система в съвременния свят е държавата. Тя е била създадена териториално там, където сега се намира Египет. Египет е била първата държава. Тя е била създадена за съсредоточаване силата и властта в ръцете на един човек, и основното й предназначение е да храни своя господар с хорското осмисляне на нещата, от което се излъчва ЖИВАТА* (*психичната и жизнена сила). Първоначално Сатаната е сплотил около себе си племето на ведуните* и ведмите* (*ведуните и ведмите са ведащите, т.е. безпогрешно знаещите, мъже и жени, бел. прев.), на които е обещал сила и власт. В тези времена му е било трудно да си намери съмишленици. Хората са имали достатъчно добро материално състояние. Не са се нуждаели от допълнителна сила, още повече от власт, такъв термин не е съществувал въобще. Но изобретателният и гениален ум на Сатаната е создал такива понятия, като добро, зло, власт, вина, добродетел, бог, дявол и много други. Това са били аксиоми, върху които по-нататък той е изграждал своята империя. Той е заредил тези понятия със своята жива. Ведащите са познали чрез своята жива сладостта на властта и някои от тях отишли при Сатаната, и му предложили своите услуги за създаване на държавата. След като създали съвместно образът на държавата, те заключили съюз с околните племена, който на пръв поглед е бил изгоден за всички. Над този съюз е бил органът на властта, съставен от ведуните. Сатаната не е трябвало да бъде видим. Всеобщото обозрение го е правело уязвим. И той преминал в сянка. Избрали тогава символичен владетел - фараона. Като символ той е трябвало да концентрира в себе си вниманието на хората. За тази цел в негова чест са устройвани пищни церемонии, обличал се във великолепни одеяния и е бил снабден с редица регалии. Да се въведат веднага закони е било изключително трудно. Свободният народ би възприел това като посегателство на своето благополучие, като рушене на хармонията с природата. Във връзка с това от Сатаната и неговото обкръжение е била разработена редица от ритуали и традиции, които уж са имали за цел благополучието на населението. Те са внедрявани сред масите, а по-нататък на основата на тези ритуали и традиции са създадени първите държавни закони. До ден днешен са живи традициите и ритуалите като лаборатория за по-нататъшна разработка на нови закони. Благодарение на тази първа държава Сатаната и неговите приближени са достигали такова ниво на енергетичноно зареждане, че са били в състояние да контролират населението на своята държава. Те са можели вече да му натрапват своите правила и закони, ограничавайки по този начин неговата свобода без
 особени усложнения.

 

Структурата на държавата до ден днешен си е останала същата  - лостовете за управление са  същите, но механизма е усъвъшенстван. Хората са придобили илюзия за свобода, особено тези, които живеят в така наречените демократични държави. За съжаление, обаче, и те, може би и в по-голяма степен, представляват роби. Думата "власт" произхожда от думата "владея", и тя, властта, си остава същата, независимо от това в чий ръце се намира. Съществува такъв закон - хората, които влизат в структурите на властта престават да бъдат същите.  Енергията на власта ги преобразява и ги прави важен "винт" в системата на тоталния контрол. Чувството за важност прави човека слепец. Освен своите проблеми, той нищо не вижда и не помни. Той мисли, че е достигнал в живота много неща, и всичко това благодарение на себе си, милия. Всички други, останалите долу, според него те са - измет, и да се грижи за тях няма смисъл. Нещо повече, заслужава си те да бъдат използвани в своя полза. Тези неудържими интереси и желания все повече се разпалват от Сатаната, и повечето от желанията се изпълняват от него за сметка на животите на нищо не подозиращите хора от народа.

 

Чрез държавата, Сатаната дава на своите служители редица предимства по сравнение с другите членове на обществото: всевъзможни привилегии, удовлетворяващи чувството за собствена важност, безгранична власт над подчинените, пренебрежение към хората - всичко това храни тяхното его. В замяна на това Сатаната им отнема ОСМИСЛЯНЕТО на нещата, а на съзнателното служещите - отнема душата.

 

Тези хора, които не служат пряко на държавата, но живеят на нейната територия, отдават своите сили за пари; парите  обезличават нашия труд, правят го платен, необходим за преживяване, и тогава трудът ни престава да бъде творчески и се превръща в работа. Парите са собственост на държавата. Тя ги печати и ни позволява да ги заработваме. Но това е несправедливо, защото почти всички пари държавата прибира обратно чрез данъците. В буржуазното общество, където съществуват частни предприятия, бизнесмените мислят, че техния труд е свободен, но и това е мит. Изкусните методи за вземане на данъци позволяват на сегашните държави да вземат много повече по размер данъци, отколкото това е било възможно в древността. В дохристиянска Русия в държавата хазна е отивала една десета част от доходите, и това е ставало доброволно. Земеделецът е знаел къде ще отидат неговите средства, иначе той не би давал тази част от неговата печалба. Щом труда е вложил той, значи негово е и правото да се разпорежда с печалбата. Властта над населението се е поддържала финансово от самото население: данъците, които то плаща, се използват за поддържане на силовите апарати (войската, полицията и т.н.), апаратите на държавното образование, апаратите на държавното управление. Списъкът може да бъде доста още продължен. Нещо повече, самото население отива да служи в държавните апарати и само себе си принуждава да живее по законите на Сатаната.

Жителите на страната се облагат с данъци два пъти, работникът отива в магазина и харчи спечелените пари, как мислиш за какво?
- За храна и дрехи?
- Да, и той така мисли, но стойността на тези стоки е най-много 15%, останалите 85% отиват пак за държавата. Значи, ние плащаме данъци, когато печелим парите, и когато ги харчим. Но, ще кажеш ти - има хора, които получават добри пари. Да, така е, но ще отбележа: парите са изобретение на Сатаната, и той има право да ги използва както си поиска. За пари Сатаната може да купи душата на човека, на него са му нужни предани слуги.

 

Дори и да спечелим много пари, без да си продадем за тях душата, ще ни принудят да ги похарчим за неща, които не са крайно необходими. И тогава ще изпаднем в зависимост от вещите. После ще се яви необходимост от още повече пари, и така до безкрай. Следователно, да се спечелят много пари - това не решава проблема.

Оттук се явява парадоксът - да нямаш пари е лошо, и да имаш не е по-добре. Какво трябва да се прави? Да се откажем ли от тях? Но тогава как да живеем, когато те за всичко са нужни? Без тях ще бъдем отстранени от обществото. Първо, важно е да се разбере: парите са инструмент за изсмукване на мисъл. И затова парите трябва да ги превръщаме в оръдие срещу техния собственик. Осмисляйки КОЙ е собственика на парите, ние ще можем на обезличените пари да им придадем принадлежност. По този начин ще предпазим себе си от загуба на жива чрез парите. Тези пари, които попадат в нашите ръце, трябва да ги смятаме за демонични, а не свои. И най-важното е да помним, че парите съществуват само тогава, когато съществува държавата. Когато се откажем от държавата, и живеейки в свободно общество, никой няма да пожелае да използва пари, няма да е необходимо. 

И така, дойдохме до понятието "система". Сегашният наш свят е изпъстрен с най-различни системи. Нека да разгледаме техните признаци: 

 

  • Систематизация, стандартизация.
  • Ясно разграничаване на правата и задълженията.
  • Взаимоотношенията в системата са подчинени на строги правила и закони.
  • Наличие на иерархия.
  • Всички процеси в обществото, в човека, в природата се описват математически.
  • Наличие на символика.
  • Признак, който не е толкова очевиден, но аз го смятам за основен - системата си има стопанин. Всяка система се създава, за да носи на нейния създател енергия във вид на съзнание от своите по нискостоящи членове.

Системата подменя ценностите. Приемайки правилата на системата, ние снемаме отговорността от себе си. Системата нека отговаря, казваме ние. Аз имам с нея договореност, аз се трудя за нея, а тя да носи за мен отговорност и да ме защитава. Човек когато воюва за своята страна, убива друг човек. Той казва: "воювам за справедливостта и за своята страна", или "командирът ми заповяда". А отговорността кой поема? Командирът ли? Не! И той е получил заповед. Главнокомандващият ли? Не! Ситуацията е такава, че войната е неизбежна, в противен случай - робство или смърт. Добре, кой отговаря? Системата! Тя за всички отговаря. Сатаната взема решенията, и само той веда* (*знае точно, бел. прев.) какво прави, и носи отговорност само пред себе си, а всички останали за нищо не отговарят. Получава се, че хората не са стопани на самите себе си, не са господари на своята съдба. По същество това е договор със Сатаната. Той поема отговорността, а човек не се затруднява да осмисля нещата и плаща при това със своята ЖИВА* (*със своята жизнена сила, бел. прев.).

Сега мрежата от системи е заменила реалния свят. Ние не можем в момента да се откажем от всички прояви на системата, за това е нужно продължително време да се връщаме към нашия ПЪРВОНАЧАЛЕН начин на живот, паметта за който старателно и дълго е била изтривана.
 

В нашия всекидневен живот ние постоянно взаимодействаме със системите. Те са неизбежна реалност. В древността, а и сега, в наше време, някои хора са се отстранявали от всекидневния бит, опитвайки се по този начин да се скрият от мрежите, изтъкани от многочислените системи. Те отиват да живеят в манастири, бягат в други страни, оставяйки Родината си, променят начина си на живот или излизат в отпуск с надежда да отдъхнат от работата. В действителност, те се опитват да избягат от самите себе си, да избягат от невъзможността да се излезе от една или друга система. На човек му се струва, че е придобил свободата си, наоколо са подобно мислещите, и заедно те представляват сила (силата на вярата). Монахът има защита, но той не се досеща, кой му е дал тази защита, и придобил ли е той тук свободата си? Едва ли!  


Променяйки начина си на живот, ние, може би, ще избегнем влиянието на някои системи, но автоматично ще попаднем в зоната на влияние на други, които ще ни привличат с обещанията си за блага, изгода и сила. Но достатъчно е да попаднем в тяхното лоно, и веднага ставаме винт на поредната система и нас напълно ни изстискват.
Излизайки в отпуск, ние действително си почиваме, за кратко време не попадаме под влиянието на друга система и успяваме да съберем ЖИВА. Тук имат значение новите чувства, получени от новите места, новите впечатления. За съжаление, това е в полза на същата система, при която ще се върнем след отпуската. Живата ни се взема веднага след завръщането. Затова може би ни е толкова тежко първите дни след отпуската.


Древните аскети, които са се уединявали в планините, пустините или горите са имали възможност да погледнат на мрежата системи отстрани. Те са осмисляли обществените процеси. И, след това са се връщали в света, където системите не са оказвали вече влияние върху тях. За тях е било трудно обаче да предадат своето прозрение, тъй като това виждане трябва да дойде за човека отвътре, а не от учителя.

На днешно време е все още възможно да живее човек в мрежата от системи и да не захранва нейния създател със своето осмисляне. Първо, той трябва да се научи да разпознава системата, да проследява нейните механизми и да ги използва за достигане на пълна свобода. Да влезеш в системата съзнателно, това означава да вземеш онова, което иска да получи от теб Сатаната, тоест твоето осмисляне.

 

В рамките на системата човек е винт. Системата не може да съществува без човека, за системите са нужни все повече и повече хора. Хората се износват, на тяхно място идват други. Тук всичко е подчинено на прагматичния закон на цифрите. Тук няма душа, тя е заменена с морал, - свод закони за поведение, а не чувства. Съвестта, любовта и душата не се поддават на властта на закона и на определенията.


Нека да погледнем средностатистическия човек. Той става рано сутрин под звуците на будилника, измива се, закусва и отива на работа. Работният ден не му носи никакво удовлетворение и, за да го издържи, изпълнява служебните си задължения механически, без никакво осмисляне. Целта на работата са парите, а самият труд не носи радост и удовлетворение. Ето защо, дори и работата да не е много тежка, човек се уморява доста. Производителността на уморения, незаинтересован човек е ниска, но за системата това е достатъчно. Тя съществува не за човека, а напротив, човекът, според нейното разбиране, съществува за нея. Важното е да се отнеме от него ЖИВАТА* (* - жизнената енергия, бел. прев.), и за целта е измислен комплекс от ритуали. В тях е указано, как и какво трябва да се прави. Ритуалите дават възможност на работника да не осмисля операциите, които извършва. Всички операции са вече от някой обмислени. Те се наричат технологии. Промишлено развитите страни се гордеят с тях, тъй като чрез тях се постига висока производителност. Този, който е разработил съответната технология, също е изпълнявал ритуал, мислейки в определени граници и не нарушавайки регламенти и директиви. Той е използвал предписания, формули, чертежи, и резултатите е съгласувал с ръководството. А ръководителите също имат маса предписания и закони, които не може да бъдат нарушавани, трябва да се мисли в рамките на законите, и затова мисълта тече в строго ограничени пространства. Там, където са подробно регламентирани механизмите на работата и детайлно са описани действията на сътрудниците, производството ще бъде по-ефективно. Заплатата ще бъде по-висока, но и осмислянето на работниците ще се изсмуква по-интензивно. За жИвата плащат, но как? С пари? Да, за да ги вземат после, и да принудят човека да работи постоянно. Излиза, че човек работи само за да подържи в ръцете си пари. Измамата е голяма, но тя се забелязва от малцина, и този който я забелязва нищо не може да направи. Когато се проявява инициатива, това подразбира мисъл, а собствената мислъл не е изгодна за системата.

 

Хиляди хора се трудят за благото на Сатаната, изкусно измисляйки нови системи. Те се смятат за собственици на тези системи, но това е голямо заблуждение. Законите, по които те творят са демонични. След създаване на поредната система тях ги чака не удовлетворение от работата си, а пустота. Посредством тях Сатаната изпомпва жИвата* (*енергията) от всички хора, които са включени в тази система. Държавата се стреми към увеличаване на раждаемостта. Помага на многодетните майки. Населението на планетата катастрофически се увеличава. За държавата това е изгодно! Повече работни ръце, повече войници и, като следствие, по-стабилна икономика и отбранителна способност. В същото време, трябва да се има предвид, че в семействата, където децата са много, родителите трудно могат да дадат на децата си добро възпитание или добро образование, и не могат да ги обезпечат материално. Най-важното е, че не могат да им дадат достатъчно жИва. По-късно, когато децата порастат, те няма да могат да осмислят добре нещата. Те ще бъдат марионетки за създателите на системите, безропотни изпълнители на тяхната воля, религиозни фанатици и политически лидери. И не само те. Тук ще се присъединят и децата от малодетните семействота, но лишени от родителско внимание. Тези, които са получили от своите родители достатъчно жива, ще създават свои собствени системи.

Техния живот ще бъде по-съзнателен, но недостатъчно осмислен, за да излезат извън контрола на главния стопанин.

С нарастване броя на населението на Земята, расте и силата на Сатаната. Увеличава се неговата власт. Хората не могат вече без него. Той е посредник между нас и природата. Ние го възхваляваме, обръщайки се към бога, възхваляваме го, обръщайки се към властта, или към науката, той е зад всичко, което ни е известно!

- Нещо, много мрачна картина ми нарисува ти сега.
- Да, за съжаление всичко това е истина! Ние не се замисляме в какъв свят живеем, така ни е по-лесно.
- Със сигурност, обаче, има изход от това положение!
- Какъв изход?
- Изход от контрола на Сатаната. Сигурен съм, че той може да бъде открит, и един снайперист ще реши въпроса.
- Бравоо, намери се най-после решение на проблема! Ние сме спасени! - възкликна Добриня и, ставайки от пейката, започна  радостно да тънцува. После театрално се удари с дланта по челото и съкрушено произнесе:
- Не, не става.
- Защо?
- Нека предположим, че Сатаната е доста зле, и се намира в кома. Всичките му слуги са заминали на Канарските острови да почиват.  Намерили сме снайперист, намиращ се извън всички системи, иначе за неговото намерение да убие Сатаната ще се разбере. Всички организатори също трябва да са извън системите. И, да предположим, че снайперистът е изпразнил няколко пълнителя патрони в немощното тяло на Сатаната. И той го е убил. Но пак се явява проблем - Сатаната ще се роди  отново, а къде именно никой не знае!

- Значи, няма спасение за човечеството от Сатаната?
- Може и да няма. Но шанс има винаги. Какво ни пречи да живеем свободно сега? Я се опитай сам да назовеш тези пречки.


- Мисля, неспособността да вЕдаме.
- Добре, друго?
- Системата за тотален контрол.
- Да.
- Незнанието, че може да се живее и по друг начин: съзнателно, щастливо и свободно.
- Може и така да е, но за съжаление, ти говориш всичко това, опирайки се на знанията, получени от мен. Ако можеше да виждаш, би видял отговора много ясно. За напускане на системата не подхожда насилствения метод. Системите са само оръдие за достигане и поддържане на властта и контрола на Сатаната. Борбата тук трябва да се води не с оръдията, а с техния собственик.

Поначало, човекът е бил свободно същество. Всичко, което му е било нужно за живота се е намирало около него. Не е било необходимо да работи за някои друг, той е имал много време и, което не е маловажно, имал е сили за творчество. Именно творчеството е било призванието на човека. Да твори в името на щастието. Той е творял, изхождайки от вътрешни подбуди, на основата на поривите на душата, трудът му е бил осмислен.  Не са му били нужни чертежи и формули.  Мъдрост за творчеството си той е получавал директно от природата.  Тя като поток е преминавала през неговия открит за възприемане разум.

 

Творчеството за човека е било източник на сили. Той е бил господар на труда си - неговата цел е била да получава удоволствие от своите действия, а не от резултатите на действията си. Не му е било нужно заплащане на труда за резултатите от творчеството,  самото творчество му е било наградата.

Начинът на живот на хората не е бил регламентиран от някакъв закон или правила, всеки човек е основавал поведението си, изхождайки от ведите* (* - под "веди" тук се имат предвид не писмени източници, а чувствата и вътрешната светлина на човека, способността му естествено да прозира нещата, да вЕда, бел. прев.). 

 

За да се измъкнем от властта на господаря, е необходимо да се осъзнае възможността да се живее свободно. По-нататък, е нужно да се разберат механизмите на системите за поробване на хората. Те са твърде гъвкави и постоянно се променят, приспособяват се към текущия момент. Възможно е, обаче да се отчетат тези промени. За целта е необходима ежекундна бдителност.  Съзнателните служители на Сатаната не са много на планетата, и те не желаят да делят властта си с никой друг. Един от начините за получаване на сила при тях, това е тайната на тяхното съществуване. Всичкото недоволство на хората (благодарение на тайната) е насочено към номиналните управници на държавите, главите на  религиозните концесии, политическите лидери, към началниците и командирите. Ако  осъзнаем, че сегашният ни начин на живот е натрапен от Сатаната и от неговите помощници - демоните, на тях ще им бъде трудно на удържат мисловния напор, насочен срещу тях. Нашата задача е да създадем такова общество, което не само  да не е подчинено на Сатаната, но и успешно да му противостои. След това трябва да започнем да създаваме свободни селища. В далечните руски провинции в момента има немалко на брой изоставени или полуизоставени села. Като жители на тази страна имаме право да живеем и да се трудим там, където желаем. За тази цел на всяко семейство ще му бъде нужно не под формата на собственост земя, колкото може да обработва, не повече, тук няма никаква математика и геометрия. Важното е тази земя да изхранва семейството през цялата година. В селото ще се избере управителен орган - ВЕЧЕ* (* вече - това е съвещателен съвет, нещо като съвет на старейшините, бел. прев. ), което ще твори образа на здравото и щастливо общество. Същият орган ще има задължението да твори и образа на защитата на това общество, и също ще се грижи за разпространението на подобни общества по цялата планета. Във всяко ново селище ще има свое вЕче, и всички вЕчета  заедно ще придобият силата да изменят начина на живот на Земята.

 

По-нататък ще бъде необходимо да се създаде ПЪРВАТА свободна страна. Това ще бъде нещо различно от държавата. В нея няма да има правителство, управник и други властимащи органи. Ще има само ВЕЧЕ - органът, който ще твори образа на щастието и процъфтяването.  Вечето няма да се намесва в личния живот на хората. В това общество най-важен орган ще бъде семейството.
- А откъде ще вземем земя за такава свободна страна?
- Когато приближи това време, ще бъде създаден достатъчно силен образ на свободната страна. На държавите от цял свят ще бъде обявен конкурс за предоставяне част от своята територия за свободната страна. И държавните глави ще се отзоват на това нещо, тъй като самите те ще почувстват, като никой друг, контрола на Сатаната върху себе си. 

 

Първоначално, това ще бъдат неголями парчета земя, които няма да представляват за държавата голяма ценност. После ще се увеличава техния размер, тъй като и други области ще пожелаят да се присъединят към свободната страна. В резултат на всичко това цялата планета ще стане свободна.

- Нима Сатаната не ще предприеме ответни мерки? - попитах аз.
- Той е почти САМ, а ние, желаещите да живеем свободно, ще бъдем все повече и повече. Обединената сила на мисълта ще стигне, за да излезем из под неговия контрол.

 

 

Продължение следва, в следващата глава

 

Оригинален текст

 

ГЛАВА 6
СИСТЕМЫ

Мы сидели на скамеечке возле «Минутки», так назывался киоск на территории части, где для солдата есть всё: зубные щётки, одеколон, погоны и прочая мелочь. Ещё там было чем полакомиться: консервы, конфеты, вафли, печение, шербет и сладкая вода типа «колокольчика» и «фанты». Мы купили воду и коржики. Сидели, наслаждались вкусом.
В столовой я уже давно не питался. Ел только на завтрак хлеб с маслом, остальное есть было невозможно. Вкус пищи отсутствовал совсем, а вид и субстанция напоминали какую-то слизь из фильмов ужасов. Как-то раз солдат по фамилии Котиков (замечу, это не вымышленная фамилия), нашёл в своей тарелке с супом мышь. Но несмотря на свою фамилию, мышь и даже суп, в котором она плавала, есть отказался. Это был апогей, так как недокуренные сигареты в пище находили нередко, но выбора не было. Солдатам все равно приходилось питаться в столовой. На территории части находилось кафе, в котором продавалась более-менее сносная еда, а для этого нужны деньги. Денежное довольствие солдата на тот момент составляло семь рублей. Этих денег с трудом хватало на сигареты (для тех, кто курит), на крем для сапог, пасту для чистки зубов, подворотнички, и т.д., то есть на всякую мелочь.
У меня был друг, который работал поваром в столовой. У него я брал продукты и готовил себе сам. И надо отметить, что за время службы даже поправился.
Мы сидели и радовались солнышку, была весна.
Я попросил Добрыню рассказать о системах.    
- Нас окружают сотни сознательно созданных систем. Это государство, телевидение, кино, бизнес, музыка, религия, образование, питание, одежда, курение, алкоголь и множество других. Мы можем легко избежать одних, но с лёгкостью попадём в другие системы. Их сеть расставлена очень искусно. Жизнь без систем нам сейчас кажется невозможной. Это замысел Сатаны. Самой мощной системой в современном мире является государство. Она была создана территориально там, где сейчас находится Египет. Египет по существу является первым государством. Было оно создано для сосредоточения силы и власти в руках одного человека, и основное предназначение – кормить своего хозяина людским осмыслением, из которого выделяется жива. Сейчас мы знаем его под именем Сатаны, Люцифера или Дьявола. Поначалу Сатана сплотил вокруг себя племя ведунов и ведьм, пообещав им силу и власть.
На тот момент ему было сложно найти себе единомышленников. Люди жили в достатке. Не было необходимости ни в дополнительной силе, ни тем более во власти, такой термин отсутствовал вовсе. Но изобретательный, гениальный ум Сатаны создал такие понятия, как добро, зло, власть, вина, добродетель, бог, Диавол и многое другое. Это были аксиомы, на которых он впоследствии построил свою империю. Он зарядил эти понятия своей живой. Ведающие познали через свою живу сладость власти и некоторые из них явились к Сатане, предложив свои услуги по созданию государства.
Сотворив совместно образ государства, они заключили союз с окрестными племенами, который, на первый взгляд, был выгоден всем. Над тем союзом был орган власти, его и выполняли ведуны. 
Сатане нельзя было оставаться на виду. Всеобщее обозрение делало его уязвимым. И он ушёл в тень. Выбрали символического правителя – фараона. Как символ он должен был привлекать к себе внимание. Поэтому разрабатывались пышные церемонии, великолепные одеяния и всевозможные регалии власти фараона. Установить сразу законы было чрезвычайно сложно. Свободный народ воспринял бы это как посягательство на своё благополучие, как на разрушение гармонии с природой. В связи с этим Сатаной и его окружением был разработан целый ряд ритуалов и традиций, которые будто бы идут для укрепления благополучия населения. Их внедряли в массы, а далее на основе этих традиций и ритуалов были созданы первые государственные законы. Таким образом, эти законы постепенно были внедрены в народ. И до сих пор живы традиции и ритуалы как лаборатория для дальнейшей разработки новых законов. Благодаря тому первому государству Сатана и его приближённые достигли такого уровня потенциала энергии, что были в состоянии контролировать население своего государства. Они смогли навязывать ему свои правила и законы, тем самым ущемив свободу без какого-то либо осложнения для себя.
Структура государства до сегодняшнего дня практически не изменилась - те же рычаги управления, но механизм стал более изощрён и совершенен. У людей появилась иллюзия свободы, особенно у тех, кто живёт в так называемых демократических государствах, у кого есть деньги, кто не голодает и имеет особняки, у тех, кто правит государствами. Но, к сожалению, и они, даже, может быть, в большей степени, являются рабами. Слово «власть» происходит от слова «владеть», и она, эта власть остаётся той же, независимо от того, в чьих руках она находится. Существует закон, поддерживающий механизм власти – те, кто входит во властные структуры государства, перестают быть прежними людьми. Энергия власти перемалывает их и делает важным «винтиком» в системе тотального контроля. Чувство важности делает человека слепцом. Кроме своих проблем, он ничего не видит и ничего не помнит. Он думает, что добился в жизни многого и всё благодаря самому себе, милому. Все остальные, кто остался внизу, по его мнению – «быдло», и заботиться о них не стоит. Более того, их стоит использовать в своих интересах. Эти неуёмные интересы и желания всё больше распаляются Сатаной, и большинство желаний исполняются им за счёт жизней ничего не подозревающего населения.
Сатана через государство даёт своим служащим много преимуществ перед другими участниками общества: всевозможные привилегии, удовлетворяющие чувство собственной важности, безграничная власть над подчинёнными, пренебрежения к людям - всё это питает их эго. Взамен  у них забирают осмысление, а у сознательно служащих Сатане – душу.
Те члены общества, которые не служат напрямую государству, но проживают на территории страны, отдают свои силы за деньги, которые обезличивают наш труд, делают его оплачиваемым, необходимым для проживания, а следовательно, наш труд перестаёт быть творчеством и превращается в работу. Деньги есть собственность государства. Оно выпускает их и позволяет нам эти деньги зарабатывать. Но это несправедливо, потому что практически все деньги оно забирает обратно в виде налогов. В буржуазном обществе, где существуют частные предприятия, бизнесмены думают, что их труд свободен, но и это миф. Изощрённые способы взимания налогов позволяют теперешним государствам в десятки раз больше, чем это было в древнем Риме, получать средств (в процентном соотношении) в виде налогов со своих граждан. А в дохристианской Руси в казну шла десятина от полученного дохода, и то это происходило на добровольной основе. Землепашец знал, куда пойдут его средства, иначе он не отдавал бы свою часть прибыли. Раз он вложил в неё свой труд, то, значит, по праву ею и распоряжаться. Гениальность государственной машины заключается ещё и в том, что власть над населением поддерживает само население: налоги, которые оно платит, идут на содержание аппаратов принуждения (армию, милицию и так далее), на аппараты государственного образования (как создания образа государства), на аппараты государственного управления. Этот список можно продолжать долго. Более того, само население идёт служить во все эти государственные аппараты и само же себя принуждает жить по законам Сатаны.
Житель страны облагается налогами дважды, работник идёт в магазин и тратит свои заработанные деньги, как ты думаешь на что?
- На продукты питания, на одежду?
- Да, он тоже так думает, но в этих товарах стоимость составляет от силы 15%, остальные 85% уходят всё тому же государству. Получается, что мы платим невиданные налоги, когда зарабатываем деньги и когда их тратим.
Возможно, ты мне возразишь - есть те, кто хорошо зарабатывает. Да, безусловно, однако замечу: деньги - порождение Сатаны, и он вправе ими распоряжаться, как ему заблагорассудится. Когда Христу показали монету и спросили: «кому она принадлежит?» - то он ответил вопросом:
- А кто изображён на ней? 
- Кесарь, - ответили ему.
- Так значит, она кесарева!
 За деньги Сатана может купить душу человека, ему нужны преданные слуги.
Если даже нам удастся заработать много денег, да ещё и не продать за них душу, то все равно нас вынудят их потратить на вещи, не представляющие собой первую необходимость. В этом случае мы впадаем в зависимость от вещей. Нам нужно будет зарабатывать всё больше и больше, и конца этому нет. Денег очень много и всех их не заработаешь. Следовательно, зарабатывать много денег – это не выход.
Отсюда парадокс - не иметь деньги плохо, а иметь не лучше. Что делать? Отказаться от них? Но тогда как нам жить, когда все вокруг пользуются ими? Без них мы будем вычеркнуты из общества. Во-первых, важно понять: деньги - инструмент для выкачивания мысли. И поэтому деньги надо превращать в орудие против их хозяина. Осмыслив, кто стоит за ними, мы в состоянии обезличенные деньги наделить личностью. Зная это, мы убережём себя от потери живы через деньги.
Те деньги  которые попадают в наши руки, нам следует считать демоническими, а не своими.

И главное, помнить, что деньги существуют лишь тогда, когда существует государство. Отказавшись от государства, живя в свободном обществе, деньгами пользоваться никто не захочет, в этом не будет необходимости.
Итак, мы подходим к понятию системы. Наш сегодняшний мир испещрён всевозможными системами. Рассмотрим их признаки:
Систематизация, стандартизация.
Чёткое разграничение прав и обязанностей.
Взаимоотношения внутри системы подчинены строгим правилам и законам.
Присутствие иерархии.
Все процессы в обществе, в человеке, в природе описываются математически.
Присутствие символики.
Признак не столь очевидный, но я считаю, основной - у системы есть хозяин. Любая система создаётся для того, чтобы нести своему создателю энергию в виде сознания своих иерархически подчиненных.
Система подменяет ценности. Принимая правила системы, мы снимаем с себя ответственность. Во всём ответственна система, говорим мы. У нас с ней контракт, я делаю для неё то-то, а она несёт за меня ответственность и защищает меня. Человек, идя воевать за свою страну, убивает другого человека. Даже если он христианин, где в одной из заповедей сказано: «не убий». «Но, - ответит он, - я воюю за справедливость, за свою страну», или «Мне командир приказал». Страна дала приказ убивать, и он убивает. А ответственность лежит на командире? Нет! Командир тоже получил приказ. На главнокомандующем? Нет! Ситуация такова, что без войны не обойтись, в противном случае – кабала или смерть. Так на ком ответственность? На системе! Она отдувается за всех. Сатана принимает решения, и он один ведает, что делает, и ответственен он только сам перед собой, а все остальные ни за что ответственности не несут. Получается, что люди не хозяева самим себе, они не властители своей судьбы. По сути, это договор с Сатаной. Он берёт ответственность, а человек не перетруждает себя осмыслением и расплачивается при этом своей живой.
Сейчас сеть систем заменила собой реальный мир. Мы не в состоянии в одночасье отказаться от всех проявлений систем, для этого необходим длительный процесс возврата к нашему изначальному образу жизни, память о котором в нас старательно длительное время стирали.
В нашей повседневной жизни мы постоянно вовлечены в системы. И не в состоянии их избежать. В древности, да и сейчас, в наше время, некоторые люди уходили и уходят от повседневного быта, пытаясь тем самым неосознанно спрятаться от сетей, сотканных из многочисленных систем. Они уходят в монастыри, бегут в другие страны, бросая Родину, меняют образ жизни либо просто уезжают в отпуск в надежде отдохнуть от работы. На самом деле они пытаются убежать от самих себя, от невозможности уйти от той или иной системы. Уйдя в монастырь, монах, избавляясь от множества мирских систем, попадает в другие системы. Ему кажется, что он обрёл свободу, вокруг единомышленники, вместе у них сила (сила веры). У монаха есть защита, но он не догадывается, кто даёт ему эту защиту, и обрёл ли он здесь свободу? Вряд ли!
Меняя образ жизни, мы, возможно, уйдём от некоторых систем, но автоматически попадем в зону притяжения других, которые влекут, сулят благо, выгоду, силу. Но стоит попасть в их лоно, как становимся винтиком очередной системы и нас полностью высасывают.
Уехав в отпуск, мы действительно отдыхаем, за это короткое время не попадаем под влияние новой системы и успеваем набраться живы. Этому способствуют новые ощущения, полученные от новых мест, новых знакомств, новых впечатлений. К сожалению, это выгодно той системе, в которую мы возвращаемся после отпуска. Жива у нас тут же отбирается. Видимо, поэтому так тяжело даются нам первые несколько дней на работе после отпуска.
Древние аскеты, уходившие в горы, пустыни или леса от людей, могли взглянуть на всю сеть систем со стороны. Они осмысляли происходящие в обществе процессы. И, оставшись в понимании этого, возвращались в мир, где системы на них уже влияния не оказывали. Научить кого-либо своему «видению» им удавалось крайне редко, так как изначально «видение» должно прийти изнутри, а не от учителя.
Существовать в сети систем и не питать её создателя своим осмыслением на сегодняшней момент ещё пока реально. Для начала надо научиться распознавать систему, отслеживать её механизмы и использовать их для достижения полной свободы. Войти в систему сознательно означает забрать то, что хочет получить от тебя Сатана, то есть наше осмысление.
В механизме системы человек является винтиком. Системы не в состоянии существовать без человека, им нужно всё больше и больше людей. Люди изнашиваются, на их место встают другие. Здесь всё подчинено прагматичному закону цифр. Здесь нет души, она заменена моралью, - сводом законов о поведении, а не чувствами. Совесть, любовь, душа не поддаются власти закона и определений.
Давай взглянем на среднестатистического представителя человечества. Он подымается ранним утром под сигнал будильника, умывается, машинально завтракает и едет на работу. Рабочий день не приносит ему никакого удовлетворения и, чтобы как-то это выдержать, все свои служебные обязанности он делает механически, ни о каком осмыслении выполнения своей работы не может быть и речи. Цель работы - заработать больше денег, а сам труд радости и удовлетворения не приносит. Поэтому даже если работа и не столь обременительна, то всё равно вызывает сильную усталость. Производительность уставшего, незаинтересованного в труде работника низка, но систему это вполне устраивает. Она существует не для человека, а наоборот, человек, по её понятиям, существует для неё. Важно отобрать живу, для чего и был придуман целый комплекс ритуалов. Людям навязали ими постоянно пользоваться. Ритуалы тщательно расписывают, как и что надо делать. На рабочем месте ритуалы позволяют работнику не осмыслять проделанные им операции. Все операции уже кем-то продуманы. Они называются технологиями. Развитые в промышленном отношении государства гордятся ими, так как производительность при этом гораздо выше. А тот, кто продумывал конкретную технологию, в свою очередь также, по сути, создавал ритуал, мысля в определённых границах и не нарушая регламента и директив. Он использовал предписания, формулы, чертежи, а результаты согласовывал со своим руководством. У руководителей тоже масса предписаний и законов, переступить которые нельзя, надо думать в рамках закона, и поэтому мысль течёт по строго ограниченным пространствам. Производство, где отлажены все механизмы работы при помощи детального описания действий сотрудников, будет работать более эффективно. Зарплата будет выше, но и осмысление работников будет откачиваться интенсивней. За живу платят, но чем? Деньгами? Да, чтобы их потом отобрать и заставить человека работать постоянно. Получается, что человек работает, чтобы только подержать в руках деньги. Обман грандиозный, но его мало кто замечает, а кто и замечает, тот ничего с этим поделать не может. В таких отлаженных системах инициатива наказуема. Инициатива подразумевает осмысление, а это совсем не выгодно системе.
Тысячи людей трудятся на благо Сатаны, изощрённо придумывая новые системы. Они считают себя владельцами этих систем, но это огромное заблуждение. Законы, по которым они творят – демонические. По завершении создания очередной системы их ждёт не удовлетворение от своей работы, а пустота. Через них Сатана откачивает живу у всех, кто составляет данную систему.
Государство ратует за то, чтобы в наших семьях было как можно больше детей. Выделяются субсидии многодетным матерям. Существуют программы поощрения их социально. Плохо или хорошо работают эти программы - вопрос второй, но, тем не менее, население на планете катастрофически увеличивается. Государствам это выгодно! Больше рабочих рук, больше солдат и, как следствие, крепче экономика и обороноспособность. С этим можно поспорить. Такие густо населённые страны, как Индия и Китай, не являются на данный момент экономически развитыми и обороноспособными по сравнению с Европой, США и СССР. Причина не в этом. А вот в чём.
В семьях, где детей много, родители не в состоянии дать им ни хорошего воспитания, ни хорошего образования, ни обеспечить их материально. Главное, они не в состоянии дать им достаточно живы. В дальнейшем, когда такие дети вырастут, они не смогут осмыслять. Они будут являться марионетками создателей систем, безропотными исполнителями их воли, фанатами религиозных и политических лидеров. Да и не только они. Возможно, в меньшей мере, дети из малодетных семей, также обделённые вниманием родителей, пополняют эту армию зомби.
Те, кто в достаточной мере получили от родителей живу, будут создавать свои системы. Их жизнь будет более сознательной, но недостаточно осмысленной, чтобы выйти из-под контроля главного хозяина.
Увеличивается население Земли, растёт сила Сатаны. Растёт сила, умножается его власть. Люди уже не могут без него. Он посредник между нами и природой. Инородным существом вторгся он в эту связь и нашу жизнь и стал необходимым.
Мы восхваляем его, обращаясь к богу, мы восхваляем его, обращаясь к власти, мы восхваляем его, обращаясь к науке, он это всё, что мы знаем!
- Что-то очень мрачную картину ты мне здесь нарисовал.
- Да! К сожалению, это всё - правда! Мы не задумываемся, в каком мире живём, нам так проще.
- Но наверняка есть выход из создавшейся ситуации!
- Выход куда?
- Выход из-под контроля Сатаны. Уверен, что можно его отыскать, и один снайпер решит эту проблему.
- Надо же, какой ты умный, наконец-то есть решение этой проблемы! Мы спасены! – воскликнул Добрыня и, встав со скамеечки, стал танцевать танец радости. Потом театрально ударил себя ладонью по лбу и сокрушенно произнёс:
- Нет, всё пропало, не выйдет твой замысел.
- Почему?
- Допустим у Сатаны вовсе крыша съехала, и он находится в коме. Все его слуги уехали на Канары отдыхать в отпуск. Допустим, нашли снайпера, находящегося вне всяких систем, иначе об его намерении убить Сатану стало бы известно. Все организаторы также должны быть вне систем. Допустим, снайпер выпустил несколько магазинов патронов в немощное тело Сатаны. Допустим, он убил его. Но вот незадача - Сатана вновь родится, и где именно, не ведает никто!
- Выходит, нет спасения человечеству от Сатаны?
- Возможно, и нет. Но шанс остаётся всегда. Давай поразмыслим, что мешает нам сейчас жить свободно. Попробуй перечислить сам.
- Я думаю, неумение ведать.
- Верно!
- Система тотального контроля.
- Да!
- Незнание, что жить можно иначе: более осмысленно, счастливо и свободно.
- Возможно, ты и прав, но, к сожалению, ты это говоришь, опираясь на знания, полученные от меня. Если бы ты мог ведать, то видел бы ответ очень чётко. Для ухода от систем не подходит насильственный способ. Системы являются лишь орудием достижения и удерживания тотальной власти Сатаны. И бороться надо не с орудиями, а с их владельцем.
Изначально человек был сотворён существом свободным. Всё, что ему нужно было для жизни, окружало его. Ему не нужно было ни на кого работать, и у него было много времени и, что немаловажно, сил для творчества. Именно творчество являлось призванием человека. Творить ради счастья. Человек творил, исходя из своих внутренних побуждений, основываясь на порыве души, его труд был осмысленным. Ему не нужны были чертежи и формулы. Мудрость для своего творения он непосредственно черпал из природы. Она потоком шла через его открытый восприятию разум. Творчество являлось источником сил. Было бы странно, если бы человек уставал от своего любимого дела. Он хозяин своего труда - его цель получать удовольствие от своих действий, не от результата действий, а, подчеркну, от самих действий. Ему не нужна была оплата труда, результатов творения, потому что творчество и было само оплатой.
Образ жизни людей не был описан каким-либо законом или правилами, каждый человек строил своё поведение, руководствуясь ведами.
Для того, чтобы вырваться из-под власти правителя, необходимо осмыслить возможность жить свободно. Далее нам нужно понять механизмы систем порабощения людей. Они весьма гибки и постоянно меняются и приспосабливаются под текущий момент. Все же их возможно отследить. Тут необходима чрезвычайная ежесекундная бдительность. Осознанных служителей Сатане не так много на планете, и делить свою власть они не хотят ни с кем. Один из способов получения ими силы заключается в тайне их существования. Всё недовольство людей направлено не на них, а на номинальных правителей государств, глав религиозных концессий, политических лидеров, на начальников, командиров. Если мы осмыслим, что образ жизни, которую мы сейчас ведём, навязан нам Сатаной и его помощниками-демонами, то им будет очень сложно сдержать мыслительный напор, направленный на них.
Сейчас практически все системы человеческих отношений подчинены им. Наша задача создать такое общество, которое не только не было бы подчинено Сатане, но и успешно противостояло ему.
Затем надо начать создавать свободные селения. Сегодня в российских глубинках есть немалое количество деревень, в которых никто или почти никто не живёт - там царит полный развал. Как жители этой страны, мы в полном праве жить и трудится там, где желаем. Для этого каждой семье необходимо для проживания (но не для владения) столько земли, сколько семья сможет обработать, не более, тут нет никакой математики и геометрии. Важно то, чтобы эта земля кормила семью круглый год. В каждом селе выбирается орган правления - вече, который будет создавать образ здорового, счастливого общества. На плечи этого органа будет возложена миссия создания образа защиты этого общества и также распространения таких обществ по всей планете. В каждом новом селении будут свои вече, и все вместе они будут в состоянии изменить образ жизни на Земле.
Далее необходимо будет создать первую свободную страну. Не путай с государством. Там не будет правительства, главы и других власть держащих. Будет вече - орган, творящий образ счастья и процветания. Они не будут вмешиваться в личную жизнь каждого. В этом обществе самым важным органом будет являться семья.
- А где взять землю для такой свободной страны?
- Когда подойдёт время для этого, то уже будет создан достаточно сильный образ свободной страны. Государствам по всему миру будет предложен конкурс на предоставление части своей территории под свободную страну. И главы государств пойдут на это, так как сами ощутят, как никто другой, на себе контроль Сатаны. Сначала это будут небольшие участки земли, которые не будут представлять для государств большой ценности. Затем участки будут разрастаться, так как другие области захотят присоединиться к свободной стране. В результате чего вся планета станет свободна.
- Неужели Сатана будет дремать? – спросил я.
- Он почти один, а нас, желающих жить свободно, будет становиться всё больше и больше. Объединённой силы мысли хватит для того, чтобы уйти из-под его контроля.
 

© Леснич Велесов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??