Ça va pas changer le monde /  Joe Dassin

C'est drôle, tu es partie,

Et pourtant tu es encore ici,

Puisque tout me parle de toi :

un parfum de femme, l'écho de ta voix.

Ton adieu,,je n'y crois pas du tout,

C'est un au revoir , presqu'un rendez-vous.....

.

Ça va pas changer le monde,

Il a trop tourné sans nous.

Il pleuvra toujours sur Londres........

ça va rien changer du tout.

Qu'est-ce que ςa peut bien lui faire,

Une porte qui s'est renfermée ?

On s'est aimés, n'en parlons plus,

Et la vie continue.

Ça va pas changer le monde,

Que tu changes de maison.

Il va continuer , le monde ,

Et il aura bien raison.

Les poussières d'une étoile,

C'est Ça qui fait briller la voie lactée.......

On s'est aimés, n'en parlons plus,

Et la vie continue.

Ça va pas changer le monde,

Ça va pas le déranger,

Il est comme avant , le monde ,

C'est toi seule qui as changé.

Moi , je suis resté le même,

Celui qui croyait que tu l'aimais.......

C'était pas vrai, n'en parlons plus,

Et la vie continue.

Това няма да промени света /  Жо Дасен

Странно.

Ти си тръгна,

а още си тук.

Защото всичко ми напомня за теб-

парфюмът, ехото на гласа ти.

На твоето "сбогом" не вярвам,

за мен е "довиждане",

почти нова среща.

И от това,

светът няма да се промени.

И без нас, той отдавна се върти.

Пак над Лондон ще вали.

Нищо няма да се промени.

Една затворена врата-

какво ли може да му причини.

Обичахме се. Нека замълчим.

Животът продължава.

Тръгна си и този дом смени.

Но от това,

светът няма да се промени.

Светът ли,

той ще продължи,

заради свои си причини.

Искрите на отделните звезди,

Те правят млечния път да заблести...

Обичахме се. Нека замълчим.

Животът продължава.

Тръгна си.

Това, светът не ще да промени.

Няма дори да го смути.

Светът,

той си е както преди.

Ти единствено се промени.

А аз си останах същия.

Този, който си мислеше, че го обичаш.

Това не беше вярно. Нека замълчим.

Да не говорим  повече.

Животът продължава.