Deeply in my soul
There’s something different you’ve never seen before
Deeper and deeper in this lonely body
Where the eyes can’t see trough the matter
Where the endless revage of love can make your blood run cold
Where the patience is death from long, long time ago
Deeper in thes fucking part of my soul
You’ve never could get in...
Deeply in my heart
There’s a thousant doors that you’ve never unlicked before
deeper and deeper in this muddly mind
Where milins of peoples have rummaged again and again
Where the unrealizable dreams are ready to be borned
Where all the pain’s destroing the only reason that i have
Deeper in this fucking heart
You are who it can’t live whithout...
But one day maybe you’ll can see though the masc
you’ll can get to know the person who stand in front of you
you’ll find the key that gets you deeply incide me
you’ll undestand why i’m writting this...
cause there’s something more then just a friendship
something more then just what you want and what you get
something that can make your live not that meaningless
And don’t even try to lower my voice
to keep these thoughts away from your mind
i’m just feeling that it gets you in
And deeply in these lyrics i hope you’ll finally find why you’re so damn terrified
Cause deeper and deeper beyond all words that i wrote
beyond all the stupet thing i’ve ever done, all the shits i’ve ever said to you
beyoud this fake smile that i keep just to make you smile too
beyond all the tears that flowings down to my face as ruinning my world
deeper between all these paragraphs
You’ll find ... ME!
Можеш ли да достигнеш до мен?
(Дали младостта ме прави глупава или наистина ще бъда права ако кажа това?)
Дълбоко в моята душа,
там има нещо, което никога преди не си съзирал.
Надълбоко и навътре в това самотно тяло,
където погледът не може да проникне през материята,
където безкрайното опустошение на любовта може да накара кръвта ти да замръзне,
където търпението е мъртво много, много отдавна…
Надълбоко в тая част от моята душа
ти никога не си поглеждал…
Дълбоко в моето сърце,
том има хиляди врати, които никога преди не си отключвал.
Надълбоко и навътре в тоя объркан разум,
където милиони хора са ровили отново и отново,
където неосъществимите мечти са готови да бъдат родени,
където всяка поредна болка разрушава бистрия промисъл…
Надълбоко в това проклето сърце
Ти си този, от който е зависимо то…
Но може би един ден ще можеш да съзреш онова зад маската,
може би ще намериш ключът, с който да отвориш всичките врати
и може би ще проумееш защо, по дяволите, пиша това…
Защото има нещо повече от “просто приятелство”,
нещо повече от това “какво искаш” и “какво ще вземеш”,
нещо, което ще направи живото ти не толкова без мислен…
И дори не се опитвай да снишиш гласа ми,
да задържиш настрана от ума си тия мисли,
защото чувствам, че вече си част от тях!
Защото дълбоко в тия стихове, надявам се най-сетне, ще откриеш причината за твоята уплаха.
Защото надълбоко и навътре, отвъд всички думи, които изписах,
отвъд всички глупави неща, който някога съм сторила и всички тия простотии, които някога съм казвала,
отвъд фалшивата усмивка, държана единствено, за да накара теб да се усмихнеш
отвъд всички сълзи, които някога са се стичали по бузите ми, разрушавайки целият ми свят…
Дълбоко между всички тия редове, които прочете,
там има само една причина, пораждаща дълбокото страдание.
Надълбоко и навътре, където истината прозира зад тъмното мастило,
където отчаянието убива бавно надеждата,
където реалното и приказното се сблъскват и смесват границата между вярно и грешно,
където единствено твоето име се зове
Надълбоко в тая отчаяна творба
ти ще намериш МЕН….
© Снежана Петрова Все права защищены