Deeply in my soul

There’s something different you’ve never seen before

Deeper and deeper in this lonely body

Where the eyes can’t see trough the matter

Where the endless revage of love can make your blood run cold

Where the patience is death from long, long time ago

Deeper in thes fucking part of my soul

You’ve never could get in...

Deeply in my heart

There’s a thousant doors that you’ve never unlicked before

deeper and deeper in this muddly mind

Where milins of peoples have rummaged again and again

Where the unrealizable dreams are ready to be borned

Where all the pain’s destroing the only reason that i have

Deeper in this fucking heart

You are who it can’t live whithout...

But one day maybe you’ll can see though the masc

you’ll can get to know the person who stand in front of you

you’ll find the key that gets you deeply incide me

you’ll undestand why i’m writting this...

cause there’s something more then just a friendship

something more then just what you want and what you get

something that can make your live not that meaningless

And don’t even try to lower my voice

to keep these thoughts away from your mind

i’m just feeling that it gets you in

And deeply in these lyrics i hope you’ll finally find why you’re so damn terrified

Cause deeper and deeper beyond all words that i wrote

beyond all the stupet thing i’ve ever done, all the shits i’ve ever said to you

beyoud this fake smile that i keep just to make you smile too

beyond all the tears that flowings down to my face as ruinning my world

deeper between all these paragraphs

You’ll find ... ME!

Можеш ли да достигнеш до мен?
(Дали младостта ме прави глупава или наистина ще бъда права ако кажа това?)

Дълбоко в моята душа,

там има нещо, което никога преди не си съзирал.

Надълбоко и навътре в това самотно тяло,

където погледът не може да проникне през материята,

където безкрайното опустошение на любовта може да накара кръвта ти да замръзне,

където търпението е мъртво много, много отдавна…

Надълбоко в тая част от моята душа

ти никога не си поглеждал…

Дълбоко в моето сърце,

том има хиляди врати, които никога преди не си отключвал.

Надълбоко и навътре в тоя объркан разум,

където милиони хора са ровили отново и отново,

където неосъществимите мечти са готови да бъдат родени,

където всяка поредна болка разрушава бистрия промисъл…

Надълбоко в това проклето сърце

Ти си този, от който е зависимо то…

Но може би един ден ще можеш да съзреш онова зад маската,

може би ще намериш ключът, с който да отвориш всичките врати

и може би ще проумееш защо, по дяволите, пиша това…

Защото има нещо повече от “просто приятелство”,

нещо повече от това “какво искаш” и “какво ще вземеш”,

нещо, което ще направи живото ти не толкова без мислен…

И дори не се опитвай да снишиш гласа ми,

да задържиш настрана от ума си тия мисли,

защото чувствам, че вече си част от тях!

Защото дълбоко в тия стихове, надявам се най-сетне, ще откриеш причината за твоята уплаха.

Защото надълбоко и навътре, отвъд всички думи, които изписах,

отвъд всички глупави неща, който някога съм сторила и всички тия простотии, които някога съм казвала,

отвъд фалшивата усмивка, държана единствено, за да накара теб да се усмихнеш

отвъд всички сълзи, които някога са се стичали по бузите ми, разрушавайки целият ми свят…

Дълбоко между всички тия редове, които прочете,

там има само една причина, пораждаща дълбокото страдание.

Надълбоко и навътре, където истината прозира зад тъмното мастило,

където отчаянието убива бавно надеждата,

където реалното и приказното се сблъскват и смесват границата между вярно и грешно,

където единствено твоето име се зове

Надълбоко в тая отчаяна творба

ти ще намериш МЕН….