Девятая надежда
Девятая надежда
Облако тает в чашке чая,
Мутную мокрую окружность
День начертил в лужах палкой.
Так незаметно мир сдвигается
Под этот купол тьмы и холода,
Трепет в сердце - каштан является,
Падая передо мною с грохотом,
Но тишина воцаряется снова,
Мимо ворот спешит прохожий,
Эхо его шагов, как рой,
Ветер привязан к груше прочно,
Капли дождя пересчитаны точно,
Астров порфиры развешены осенью,
Скоро ноябрь, держитесь, хорошие…
Кошки хранят надежду девятую-
Цыганское лето, ложное, яркое…
Авторский текст: Надежда Ангелова
Девета надежда
Днес ми е схлупено, мрачно и тъжно,
облак е в чашата с чай отразен.
В локвите кална и мокра окръжност
с пръчка чертае унилият ден.
Тихо е някак светът е преместен,
в някакъв купол от студ и от мрак.
Трепва сърцето ми - тупнал е кестен
и тишина възцарява се пак.
Тихо край портата странникът бърза,
ехото стъпките сякаш рои.
Вятър, накриво за крушата вързан,
капки дъждовни брои ли, брои.
Есен лилавите астри подрежда,
идва ноември, усмивки държи.
Котките пазят девета надежда –
циганско лято и пъстри лъжи.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сенилга Все права защищены
Избягай ако можеш! 2 коня ти откраднах. 9 месеца... Мексико тогава. Не можеш да избягаш от любовтАа. Чакам те... Ела при мен... Куба, Карибите, Ямайка, Мароко... Идвам.... Ей го де е Киев... Избягай от мен ако можеш! Обичам те...
