27 июл. 2014 г., 19:26

Две съдби -Владимир Висоцки 

  Переводы » Песня, с русского
3276 0 1
13 мин за четене

ДВЕ СЪДБИ

                            Владимир Висоцки

 

      Славно, първата третина
      аз живях - двайсет години -
           По науката.             
      Бях безгрижен, но разумен,
      ходех си къде ми щукне-
                 по сполуката.        
       Мислех – ето ти награда, 
             нямаш нужда ни с лопата,
            нито със ръце.
            А комари, кръвопийци
       търсеха ме за кръвчица-
                 Не успяха те.                 
       Чувах от брега в началото-
            зов за помощ ми надаваха.
                  За спасяване.
      Не дочакаха нещастните.
      Аз лежах в несвяст  натряскан
                  и изключил бях.                       
      На завой ли се удариш,
            във водовъртеж ли паднеш,
                 ще се отървеш.
      Аз пък аз обут, облечен,
            във водата се оглеждам
                  И харесвам се.             
            Покрай мен тече реката.
       Гърлото си аз лаская
                  със пиячката.
      А след глътката последна -
      виждам сам не съм, а с мен е
             бабушкера там.
      И догде се удивявам,
      в миг - мъгла и се оказвам
            в лошо място аз.
      Бабушкерата огромна
      в ухото ми  се изкикоти -
                  злата бабичка.             
      Викам, но не чувам вика.
            И от страх треперя силно.
                 Виждам зле съм аз.
      Сякаш вятър ме заклати.
            Кой е? Чувам, отговаря,
                 - Аз, Нелеката.
      Не кръсти се, не моли се
            теб дори не ще спаси те
                Богородица
      щом греблата си зарязваш
      теб нелеката те хваща.
                Тъй е засега.
                        
      Търся пътя в мрачината.
            Даже пия аз по-малко.
            Тъй по глътчица.
      А пък тя и не заспива,
            и пред мене все се движи.
                  С тежка стъпка е.                    
      Ето спъна се във корен.
            От дебелина тя  много
                 тежко дишаше.
      Има си и задух даже.
            А къде ли тя ме влачи,
                 тази твар, къде?
      Изведнъж срещу ни – жива,
            куцаща с краката,крива,
                 с хитра мутра тя.
            Вика – ти стоиш над пропаст,
            аз сега ще ти помогна.
                 Сълзите ще спра.
      Аз я питам - Ти коя си?
            Тя - аз Кривата съм значи.
                 Ще те отърва.
      И макар и гърбовата,
      кривоока и саката -
                 ще те отърва.
            Аз възкликвам и и сипвам.
            Хайде избави ме  викам.
            Аз завързан съм.
            Буре с вино  ще поставя.
            Кривото ще ти изправя.
                   Изведи ме вън!
            Мамичко, ти  куча дъще - 
            хайде глътчица да дръпнеш.
             Много нервна си.
            Малко забрави за мене. 
            Ти дебелата – в харема
                  първата ще си. 
            Паднаха тогаз и двете.
            Край бутилката са те и
                  много пили са.
            Аз във буците се спъвам,
      назад тихо се измъквам.
                   Право към брега.
      Здраво гребах в стръмнината.
            Бързо-бързо бях в средата.
                  Ой пройдоха бях.
                        Дано пукнете от вино
            двете ми  съдби такива-
                  Тежка, Крива - яд.
            Знам че към кутсуза злобен
            някой тайно ме насочи
                        по нареждане.
      Никак мен не ми вървеше.
            Мен глупака ме влечеше
                  где по-лесно бе.
      Мислех аз живот и радост
      нито със греблата трябва, ох, не трябва.
                  Ех, пройдоха бях
            ... Тръгнаха си със мърморене
            тез съдби - за мен приготвени-
                   Кривата с Нелесната.
 
  Превод: Емил Петров - 2010г 
                        
            

 

 ДВЕ СУДЬБЫ

 

      Жил я славно в первой трети
      Двадцать лет на белом свете -
             по учению,
            Жил бездумно, но при деле,
            Плыл, куда глаза глядели,-
             по течению.   
       Думал - вот она, награда,-
       Ведь ни веслами не надо,
            ни ладонями.
      Комары, слепни да осы            
       Донимали, кровососы,
            да не доняли.
      Слышал с берега в начале -   
      Мне о помощи кричали,
             о спасении.
            Не дождались, бедолаги,-
            Я лежал, чумной от браги,
             в отключении.
            Тряханет ли в повороте,
     Завернет в водовороте -
            все исправится.
            То разуюсь, то обуюсь,
      На себя в воде любуюсь -
              очень нравится.
      Берега текут за лодку,
       Ну а я ласкаю глотку
             медовухою.
            После лишнего глоточку
            Глядь - плыву не в одиночку,-
             со старухою.
            И пока я удивлялся,
            Пал туман и оказался
             в гиблом месте я,-
            И огромная старуха
            Хохотнула прямо в ухо,
            злая бестия.
      Я кричу,- не слышу крика,
            Не вяжу от страха лыка,
             вижу плохо я,
            На ветру меня качает...
       - Кто здесь?- Слышу - отвечает:
            - Я, Нелегкая!
            Брось креститься, причитая,-
            Не спасет тебя святая
            богородица:       
      Тот, кто руль и весла бросит,
            Тех Нелегкая заносит -
            так уж водится!-
 
            Я в потьмах ищу дорогу,
      Медовухи понемногу -
             только по сту пью,-
            А она не засыпает,
     Впереди меня ступает
            тяжкой поступью.
 
            Вон, споткнулась о коренья,
            От такого ожиренья
             тяжко охая.
            И у нее одышка даже,
            А заносит ведь - туда же,
             тварь нелегкая.
            Вдруг навстречу нам - живая,
            Хромоногая, кривая,
            морда хитрая.
            И кричит:- Стоишь над бездной,
            Но спасу тебя, болезный,
             слезы вытру я!-
      Я спросил:- Ты кто такая?-
            А она мне:- Я Кривая,-
            воз, мол, вывезу,-
       - И хотя я кривобока,
            Криворука, кривоока,-
            я мол вывезу!
      Я воскликнул, наливая:
      - Вывози меня, Кривая!
             я на привязи!
            Я тебе и шбан поставлю,
       Кривизну твою исправлю -
             только вывези!
            И ты, маманя, сучья дочка,
       На-ка выпей полглоточка -
                  больно нервная.
       Ты забудь меня на время,
       Ты же толстая - в гареме
            будешь первая.-
            и упали две старухи
            У бутыли медовухи
             в пьянь, истерику.
            Я пока за кочки прячусь,
      Я тихонько задом пячусь
             прямо к берегу.
            Лихо выгреб на стремнину
            В два гребка на середину -
             ох, пройдоха я!
      Чтоб вы сдохли, выпивая,
            Две судьбы мои -
                  Кривая да Нелегкая!
            Знать, по злобному расчету
       Да по тайному чьему-то
 
            попечению
     Не везло мне, обормоту,
            И тащило, баламута,
             по течению.
            Мне казалось, жизнь - отрада,
            Мол, ни веслами не надо, ох, не надо -
             ох, пройдоха я!
            ...Удалились, подвывая,
       Две судьбы мои -
                  Кривая да Нелегкая!
 
 
      1975, 1976-1977

 

 

 

© Емил Петров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Явно си лекуван при посочените от теб фелдшери,палати и отделения.Лекуван си но не си излекуван от природната си простащина.Там ли ти определиха терапията със стихчета и снимки за да вдъхнат поне малко позитивизъм в клетатата ти душа.Само че ми прави впечатление че тях ги "харесват" само твои близки и/или роднини.И докато с фотошопа и най постните снимки стават шарени ,а се знае че прост на шарено се радва то за поезията трябва естествена дарба.За "поезията" ти няма какво да се говори."Харесват " я само както ти казах по -горе близки и/или роднини! А че си комплексар сам го доказваш-срамуваш се от фамилията си предпочитащ да е съкратена до буква.Защо изчезна информацията че си завършил в Таджикистан или Узбекистан където сигурно се радват на всеки кандидат за студент и го приемат на драго сърце ,за разлика от сериозните учебни заведения, където влизат с изпит и излизат ДИПЛОМИРАНИ.
Предложения
: ??:??