ДВЕ СЪДБИ

                            Владимир Висоцки

      Славно, първата третина

      аз живях - двайсет години -

           По науката.             

      Бях безгрижен, но разумен,

      ходех си къде ми щукне-

                 по сполуката.        

       Мислех – ето ти награда, 

             нямаш нужда ни с лопата,

            нито със ръце.

            А комари, кръвопийци

       търсеха ме за кръвчица-

                 Не успяха те.                 

       Чувах от брега в началото-

            зов за помощ ми надаваха.

                  За спасяване.

      Не дочакаха нещастните.

      Аз лежах в несвяст  натряскан

                  и изключил бях.                       

      На завой ли се удариш,

            във водовъртеж ли паднеш,

                 ще се отървеш.

      Аз пък аз обут, облечен,

            във водата се оглеждам

                  И харесвам се.             

            Покрай мен тече реката.

       Гърлото си аз лаская

                  със пиячката.

      А след глътката последна -

      виждам сам не съм, а с мен е

             бабушкера там.

      И догде се удивявам,

      в миг - мъгла и се оказвам

            в лошо място аз.

      Бабушкерата огромна

      в ухото ми  се изкикоти -

                  злата бабичка.             

      Викам, но не чувам вика.

            И от страх треперя силно.

                 Виждам зле съм аз.

      Сякаш вятър ме заклати.

            Кой е? Чувам, отговаря,

                 - Аз, Нелеката.

      Не кръсти се, не моли се

            теб дори не ще спаси те

                Богородица

      щом греблата си зарязваш

      теб нелеката те хваща.

                Тъй е засега.

      Търся пътя в мрачината.

            Даже пия аз по-малко.

            Тъй по глътчица.

      А пък тя и не заспива,

            и пред мене все се движи.

                  С тежка стъпка е.                    

      Ето спъна се във корен.

            От дебелина тя  много

                 тежко дишаше.

      Има си и задух даже.

            А къде ли тя ме влачи,

                 тази твар, къде?

      Изведнъж срещу ни – жива,

            куцаща с краката,крива,

                 с хитра мутра тя.

            Вика – ти стоиш над пропаст,

            аз сега ще ти помогна.

                 Сълзите ще спра.

      Аз я питам - Ти коя си?

            Тя - аз Кривата съм значи.

                 Ще те отърва.

      И макар и гърбовата,

      кривоока и саката -

                 ще те отърва.

            Аз възкликвам и и сипвам.

            Хайде избави ме  викам.

            Аз завързан съм.

            Буре с вино  ще поставя.

            Кривото ще ти изправя.

                   Изведи ме вън!

            Мамичко, ти  куча дъще - 

            хайде глътчица да дръпнеш.

             Много нервна си.

            Малко забрави за мене. 

            Ти дебелата – в харема

                  първата ще си. 

            Паднаха тогаз и двете.

            Край бутилката са те и

                  много пили са.

            Аз във буците се спъвам,

      назад тихо се измъквам.

                   Право към брега.

      Здраво гребах в стръмнината.

            Бързо-бързо бях в средата.

                  Ой пройдоха бях.

                        Дано пукнете от вино

            двете ми  съдби такива-

                  Тежка, Крива - яд.

            Знам че към кутсуза злобен

            някой тайно ме насочи

                        по нареждане.

      Никак мен не ми вървеше.

            Мен глупака ме влечеше

                  где по-лесно бе.

      Мислех аз живот и радост

      нито със греблата трябва, ох, не трябва.

                  Ех, пройдоха бях

            ... Тръгнаха си със мърморене

            тез съдби - за мен приготвени-

                   Кривата с Нелесната.

  Превод: Емил Петров - 2010г 

 ДВЕ СУДЬБЫ

      Жил я славно в первой трети

      Двадцать лет на белом свете -

             по учению,

            Жил бездумно, но при деле,

            Плыл, куда глаза глядели,-

             по течению.   

       Думал - вот она, награда,-

       Ведь ни веслами не надо,

            ни ладонями.

      Комары, слепни да осы            

       Донимали, кровососы,

            да не доняли.

      Слышал с берега в начале -   

      Мне о помощи кричали,

             о спасении.

            Не дождались, бедолаги,-

            Я лежал, чумной от браги,

             в отключении.

            Тряханет ли в повороте,

     Завернет в водовороте -

            все исправится.

            То разуюсь, то обуюсь,

      На себя в воде любуюсь -

              очень нравится.

      Берега текут за лодку,

       Ну а я ласкаю глотку

             медовухою.

            После лишнего глоточку

            Глядь - плыву не в одиночку,-

             со старухою.

            И пока я удивлялся,

            Пал туман и оказался

             в гиблом месте я,-

            И огромная старуха

            Хохотнула прямо в ухо,

            злая бестия.

      Я кричу,- не слышу крика,

            Не вяжу от страха лыка,

             вижу плохо я,

            На ветру меня качает...

       - Кто здесь?- Слышу - отвечает:

            - Я, Нелегкая!

            Брось креститься, причитая,-

            Не спасет тебя святая

            богородица:       

      Тот, кто руль и весла бросит,

            Тех Нелегкая заносит -

            так уж водится!-

            Я в потьмах ищу дорогу,

      Медовухи понемногу -

             только по сту пью,-

            А она не засыпает,

     Впереди меня ступает

            тяжкой поступью.

            Вон, споткнулась о коренья,

            От такого ожиренья

             тяжко охая.

            И у нее одышка даже,

            А заносит ведь - туда же,

             тварь нелегкая.

            Вдруг навстречу нам - живая,

            Хромоногая, кривая,

            морда хитрая.

            И кричит:- Стоишь над бездной,

            Но спасу тебя, болезный,

             слезы вытру я!-

      Я спросил:- Ты кто такая?-

            А она мне:- Я Кривая,-

            воз, мол, вывезу,-

       - И хотя я кривобока,

            Криворука, кривоока,-

            я мол вывезу!

      Я воскликнул, наливая:

      - Вывози меня, Кривая!

             я на привязи!

            Я тебе и шбан поставлю,

       Кривизну твою исправлю -

             только вывези!

            И ты, маманя, сучья дочка,

       На-ка выпей полглоточка -

                  больно нервная.

       Ты забудь меня на время,

       Ты же толстая - в гареме

            будешь первая.-

            и упали две старухи

            У бутыли медовухи

             в пьянь, истерику.

            Я пока за кочки прячусь,

      Я тихонько задом пячусь

             прямо к берегу.

            Лихо выгреб на стремнину

            В два гребка на середину -

             ох, пройдоха я!

      Чтоб вы сдохли, выпивая,

            Две судьбы мои -

                  Кривая да Нелегкая!

            Знать, по злобному расчету

       Да по тайному чьему-то

            попечению

     Не везло мне, обормоту,

            И тащило, баламута,

             по течению.

            Мне казалось, жизнь - отрада,

            Мол, ни веслами не надо, ох, не надо -

             ох, пройдоха я!

            ...Удалились, подвывая,

       Две судьбы мои -

                  Кривая да Нелегкая!

      1975, 1976-1977