ЕПИЛОГ
Според мен, пътят към смисъла на живота, ми беше показан нагледно от Рада, когато ме беше помолила да доплувам с нея до камъните с мидите и рапаните. Първоначално се опасявах да плувам с нея, тъй като разстоянието до камъните беше голямо, а да плувам добре не умеех. И това беше страх не животински, а страх, основан на знанията и на логическите преценки. Страх, приравнен към предпазливост. Опасно е – значи не трябва така да се постъпва. Но Рада в този момент заяви, че ние плуваме именно заради този страх. Аз хвърлих предизвикателство на този страх, но попаднах в друга клопка – безразсъдството. Безразсъдството, необладаващо способност за ВЕДАНЕ* (*ведане – знанието, което идва отвътре, и дава увереност, бел. прев.) е способно да доведе човека до смъртта. Не бива веднага да се отхвърлят логиката и знанията. Само те обезпечват на човека възможност за оцеляване.
Тогава аз се надявах на Рада, и тя, както ми се струваше тогава, беше поела отговорността за моята постъпка върху себе си. ...