29 дек. 2006 г., 13:39
1 мин за четене
Hitohira
(Снежинка)
Колкото и да вървя, дали ще я достигна,
чудната земя от далечните ми спомени?
Оставям след себе си самотата,
която погреба пресъхналата ми надежда.
Дори и замръзналото небе
ражда нови звезди.
Колкото и малък да е животът,
изглежда сякаш че блести.
Този път, който носи толкова тъга,
по него мимолетно гасне ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация