Hitohira
 (Снежинка)

   Колкото и да вървя, дали ще я достигна,
чудната земя от далечните ми спомени?
Оставям след себе си самотата,
която погреба пресъхналата ми надежда.

Дори и замръзналото небе
ражда нови звезди.
Колкото и малък да е животът,
изглежда сякаш че блести.

Този път, който носи толкова тъга,
по него мимолетно гасне
една бяла снежинка...

Всички хора вярват в мечтите си,
дори и те да са смешни илюзии.

Плаваме, обляни от лъчите на луна,
която се прокрадва иззад ниските облаци.
Колкото и голяма да е мечтата,
като че накрая сякаш се изпарява.

В замръзналите гърди се разпалва искра,
а в нощта тихо се стича
една бяла сълза...

Преслушай: Hironobu Kageyama - Hitohira