Баху-Меседу Расулова, Дагестан
По знойната пустиня бавно се придвижваха слонове. Върху огромния гръб и на главата на техния водач като черен облак бяха накацали птици и кълвяха от гънките на кожата малки насекоми, припознали това място като своя малка родина. Насекомите се размножаваха там и се хранеха и дори се караха, по своему си, за територия. Тези твърде малки същества никога и не мислеха, че се намират върху гърба на огромно същество, което върви, движи се. Техният брой не намаляваше от това, че птиците се хранеха с тях. Та те се размножаваха и много често, и в огромно количество. Ако птиците не ги кълвяха, те трябваше да се избиват поради недостиг на място, заради пренаселеността. Птиците пърхаха и отлитаха тогава, когато слонът понякога разтърсваше тялото си. За птиците това беше нещо като земетресение. А дребните обитатели върху слонския гръб се притаяваха в дълбоките гънки на кожата и така избягваха последиците от бедствието. Слонът се разхождаше невъзмутимо и съвсем не чувстваше, че всъщност е една ходеща планета. Той и не подозираше, че сам живее на една от планетите, която също спокойно и солидно се движи, и съвсем не си мислеше кой, къде и как живее върху нея..
Превод Живодар Душков
ХОДЯЧАЯ ПЛАНЕТА
Баху-Меседу Расулова
По знойной пустыне медленно продвигались слоны.На огромной спине и голове их вожака черной тучей садились птицы и клевали из складок кожи мелкие насекомые, облюбовавшие это место, как свою маленькую родину, эти насекомые там же размножались, питались, даже дрались, по-своему, из-за территории. Эти слишком мелкие существа никогда и не думали о том, что находятся на спине огромного существа, которое ходит, двигается. Их количество не уменьшалось оттого, что птицы ими питались. Так как они размножались очень часто и в огромном количестве.Если бы птицы их не клевали, они бы стали убивать друг друга из-за нехватки места, из-за уплотнённости проживания. Птицы же порхали, улетали на время тогда, когда слон иногда стряхивал свое тело. Для птиц это было вроде землетрясения. А мелкие обитатели слоновой спины прятались в ущельях – складках на коже слона и избегали последствий «землетрясения». Слон же прогуливался степенно и вовсе не чувствовал, что является ходячей планетой. Он не подозревал, что сам живет на одной из планет, которая тоже вечно степенно и чинно движется и вовсе не думает, кто, где и как живет на её теле.
© Живодар Душков Все права защищены