Басните на Лафонтен предизвикват голям интерес у читателите. Наред с общото одобрение се появяват и много критики. Това, което спечелва едни, отблъсква други. И понеже само от приказки няма полза, критиците се залавят за работа, за да докажат как е по-добре да бъдат басните да бъдат възможно най-кратки и изчистени откъм детайли. Най-интерес в този смисъл е примерът на Изак Бенсерад (1613-1691), който публикува над двеста басни в четиристишия. Макар в доста случаи резултатът да е озадачаващ, на места Бенсерад успява да съчетание краткост и финес.
Около тритедесетина басни са гравирани под скултурните ансамбли във Версайския лабиринт, създаден през 1677 год. от Льо Нотр (премахнат през 1778 от Луи XVI). Басните от лабиринта са отбелязани със звездичка.
Както и при Лафонтен, самите сюжети са взаимствани от Езоп -- на писането на басни по оригинален сюжет през XVII в. се гледа с лошо око.
Le Coq et la Perle Петльо и бисерът
Le Coq sur un fumier grattoit, lorsqu'à ses yeux
Parut un Diamant ...