Басните на Лафонтен предизвикват голям интерес у читателите. Наред с общото одобрение се появяват и много критики. Това, което спечелва едни, отблъсква други. И понеже само от приказки няма полза, критиците се залавят за работа, за да докажат как е по-добре да бъдат басните да бъдат възможно най-кратки и изчистени откъм детайли. Най-интерес в този смисъл е примерът на Изак Бенсерад (1613-1691), който публикува над двеста басни в четиристишия. Макар в доста случаи резултатът да е озадачаващ, на места Бенсерад успява да съчетание краткост и финес.
Около тритедесетина басни са гравирани под скултурните ансамбли във Версайския лабиринт, създаден през 1677 год. от Льо Нотр (премахнат през 1778 от Луи XVI). Басните от лабиринта са отбелязани със звездичка.
Както и при Лафонтен, самите сюжети са взаимствани от Езоп -- на писането на басни по оригинален сюжет през XVII в. се гледа с лошо око.
Le Coq et la Perle | Петльо и бисерът |
Le Coq sur un fumier grattoit, lorsqu'à ses yeux Parut un Diamant : Hélas ! dit-il, qu'en faire ? Moi qui ne suis point Lapidaire ; Un grain d'orge me convient mieux. |
Петльо бисер откри на торище едно, но го хвърли отново. -- Какво да го правя? -- с бижутерски талант не се славя. Предпочел бих пшенично зърно. |
Le Cerf et la Brebis | Еленът и овцата |
Le Cerf & la Brebis eurent une querelle ; Mais parce que le Loup en étoit le témoin, Elle avoua la dette, & lorsqu'il fut bien loin, Quand on promet par force, on ne doit rien, dit-elle. |
В паричен спор били еленът и овцата, но тъй като вълкът свидетел се явил, признала тя дълга, а щом далече бил добавила: -- Обет, взет силом, се не смята. |
* Le Renard et les Raisins | * Лисан и гроздето |
Les plaisirs coûtent cher ! Eh, qui les a tout purs ? De gros Raisins pendoient, ils étoient beaux à peindre, Et le Renard n'y pouvant pas atteindre, Ils ne sont pas, dit-il, encore mûrs. |
Удоволствие, с мъки си все придружено! Чудно грозде Лисан на чардака видял -- да го стигне, уви, не успял и си тръгнал със "То е зелено". |
La Cigale et la Fourmi | Щурчето и мравката |
On connoît les Amis dans les occasions ; Chere Fourmi, d'un grain soyez-moi libérale ; J'ai chanté tout l'Eté : Tant pis pour vous, Cigale ; Et moi j'ai tout l'Eté fait mes provisions. |
Лесно се познава в нуждата другарят. -- Мравчице, смили се с мъничко житце! Цяло лято свирих. -- Нека ти, Щурче. Аз пък цяло лято пълних си хамбара. |
* Le Porc-épic et le Loup | * Ежко и вълкът |
Un jour au Porc-épic disoit le Loup subtil : Croyez-moi, quittez là ces piquans : ils vous rendent Désagréable & laid. Dieu m'en garde, dit-il, S'ils ne me parent pas, au moins ils me défendent. |
Хитрецът вълк със Ежко проведе диалог: -- Другар, махни бодлите! Заради тях те мразят и считат те за грозен. -- О, да не дава Бог! Те по-красив не правят, ала поне пък пазят. |
* Le Coq et le Renard | * Петльо и Лисан |
Le Renard dit au Coq: Une paix éternelle Est conclue entre nous, viens. Oui, deux Lévriers Viennent, répond le Coq, m'en dire la nouvelle ; Le Renard n'osa pas attendre les Couriers. |
Тъй казваше Лисан на Петльо: -- Беше днес мир сключен между нас. Слез. -- Да, куче яко -- отвърна той -- насам се носи с тая вест. Лисан не пожела вестителя да чака. |
* Le Cygne et la Grue | * Лебедът и жеравът |
La Grue interrogeoit le Cygne, dont le chant Bien plus qu'à l'ordinaire étoit doux & touchant : Quelle bonne nouvelle avez-vous donc reçue ? C'est que je vais mourir, dit le Cygne à la Grue. |
Дочул, че пее с глас от всякога по-благ, към лебеда така се жеравът обърна: -- Каква щастлива вест до тебе е дошла? -- Че скоро ще умра. -- му лебедът отвърна. |
Le Lion et le Grenouille | Лъвът и жабата |
Au bruit d'une Grenouille un Lion qui repose Se leve, & se reproche à soi-même, ayant vu Que c'étoit aussi peu de chose, La honte de s'en être ému. |
Един почиващ лъв при звук неясен става, но, виждайки жабок, се заупреква сам: -- От работа така дребнава, че се вълнувам е за срам. |
Le Marchand et la Mer | Търговецът и морето |
Un Marchand échappé d'un naufrage funeste, Voyoit la Mer tranquille, & disoit : Flots ingrats, Vous voudriez encore avoir ce qui me reste, Mais je ne me rembarque pas. |
Търговец, в морска буря смъртта почувствал близка, видя морето кротко и рече: -- Зъл талаз, и туй, що ми остава, да вземеш ти се иска, но в кораб пак не стъпвам аз. |
L'Avare et le Passant | Скъперникът и минувачът |
L'Avare avec son coeur enterra son Trésor : On le vole. Ah ! dit-il, je suis à la besace. Mettez, répond quelqu'un, une pierre à la place, Elle vous servira tout autant que votre Or. |
Скъперникът в земята най-милото си скри. Открадват го. Той ревва: -- И пукнат грош си нямам! -- Сложи, -- му казва някой, -- на мястото им камък: той в полза ще е равен със скритите пари. |
Дали някой ще се вдъхнови да напише също басня в четиристишие?
© Тошко All rights reserved.