Еудженио Монтале - Може би някое утро

Forse un mattino andando in un’aria di vetro,
arida, rivolgendomi, vedrò compirsi il miracolo:
il nulla alle mie spalle, il vuoto dietro
di me, con un terrore di ubriaco.

Poi come s’uno schermo, s’accamperanno di gitto
alberi case colli per l’inganno consueto.
Ma sarà troppo tardi; ed io me n’andrò zitto
tra gli uomini che non si voltano, col mio segreto.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Може би някое утро, в стъклен зной както вървя,
ще се обърна и ще видя как става чудо –
нищото зад гърба ми, празнотата
зад мен – ще съзра с пиянски ужас.

После отведнъж се сбират като на екран
дървета къщи хълмове, в заблуда обичайна.
Но ще е твърде късно; ще си тръгна смълчан
през хората, които не се обръщат, с моята тайна.

Автор: Еудженио Монтале

Превод: Bellissima Poetry