Превод: Мария Шандуркова

Не гневя съдбата, на пръсти стъпвам,

от земята не вдигам очи.
Тънка нишка в  живота си, скъпия,
вплитам здраво за бъдните дни.

Намотавам кълбото на делника,
ала случва се в мойте ръце

да ме спират, золави, заплетени
нишки сбити на възли безчет.

Няма как да избегнеш пристрастия.

/Грешен бил е отдавна човек./
Срещу мъка, за моето щастие

възел завързвам за амулет.

Непознато е туй за сърцето ми,

за душата ми, пълна с добро,
златни нишки изпридам неведоми

от къделята, скътала зло.

Не гневя судьбу

Не гневя судьбу,  пройду на цыпочках, 
От земли не поднимая глаз.                    
Жизнь  свою пряду я тонкой ниточкой 
Ровно,  чтоб нигде не  порвалась.          

И в клубочек сматываю будни я,           
Только вот порой из-под  руки -            
Ниточка суровая да трудная,                  
А на ней сплошные  узелки.                   

От людского не уйдёшь пристрастия    

(Грешен, как и  прежде, человек).            
Оттого от горя и на счастье я                   
Узелки вяжу как оберег.                           

Ну, а  сердцу это  зло неведомо,              
И  душа, по солнышку  стремясь,            
Из кудели  с  кознями  и  бедами             
Золотые нити   будет  прясть.