Превод: Мария Шандуркова
Не гневя съдбата, на пръсти стъпвам,
от земята не вдигам очи.
Тънка нишка в живота си, скъпия,
вплитам здраво за бъдните дни.
Намотавам кълбото на делника,
ала случва се в мойте ръце
да ме спират, золави, заплетени
нишки сбити на възли безчет.
Няма как да избегнеш пристрастия.
/Грешен бил е отдавна човек./
Срещу мъка, за моето щастие ...