И без слова в безбрежните лазури
въздушните вълни с напевна власт
към тебе носят зов, копнежи бурни
и таен пламък на безмълвна страст.
Трептейки тъй пред прага свиден,
от блянове към теб стреми се рой.
Не е далечен пътят им невидим –
едничък миг – и аз съм с тебе, твой!
И в този миг на срещата незрима,
с неземна светлина над теб изгрял,
съня на разума житейски минал
ти ще отхвърлиш – любеща, с печал. ...