И без слова... – Владимир Соловьов
И без слова в безбрежните лазури
въздушните вълни с напевна власт
към тебе носят зов, копнежи бурни
и таен пламък на безмълвна страст.
Трептейки тъй пред прага свиден,
от блянове към теб стреми се рой.
Не е далечен пътят им невидим –
едничък миг – и аз съм с тебе, твой!
И в този миг на срещата незрима,
с неземна светлина над теб изгрял,
съня на разума житейски минал
ти ще отхвърлиш – любеща, с печал.
Зачем слова...
Владимир Соловьев
Зачем слова? В безбрежности лазурной
Эфирных волн созвучные струи
Несут к тебе желаний пламень бурный
И тайный вздох немеющей любви.
И, трепеща у милого порога,
Забытых грез к тебе стремится рой.
Недалека воздушная дорога,
Один лишь миг - и я перед тобой.
И в этот миг незримого свиданья
Нездешний свет вновь озарит тебя,
И тяжкий сон житейского сознанья
Ты отряхнешь, тоскуя и любя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
