Михаил Анищенко (09.1950-24.11.2012)

НЕ НАПРАЗНО Е ПЪТЯТ СВЕТА ПРЕКОСЯВАЛ

Превод: Мария Шандуркова

***

Не напразно е пътят света прекосявал
и примамвал душата със тайнствен похват...

Ни приятел, ни враг на земята остана...
Никой! Нищо! - Да спомни за мен в този свят!

Да се хвана се мъчих за сянка, за отзвук,

по света аз преминах от кръст до тълпа...

В безпросветните влизах и бях като облак,

и обратно се дръпвах, бях дим от уста.

А препълнен салон... Запознанства, обноски...

Смях стоманен, хартии и куп миризми...

Няма никой в света! Само статуи, маски,

само копия точни от мъртъвци.

Само истина жалка, измама съдбовна,

и безумната вяра – на днешния ден.

Подмениха ми Рус, подмениха ми Бога,

мойта майка смениха, смениха и мен.
 

Няма никой в света... Квартирантите само...

Само тръпка сред мрежи и няма следа...

Староверци от огън ме гледат през рамо,

прилепили към гръд неродени чеда.
 

Превод: 07.11.2016 г.
 

***
 

Не напрасно дорога по свету металась,
Неразгаданной тайною душу маня...
Ни врагов, ни друзей на земле не осталось...
Ничего! никого! – кто бы вспомнил меня!
 

Я пытался хвататься за тень и за отзвук,
Я прошел этот мир от креста до гурта...
В беспросветных людей я входил, словно воздух,
И назад вырывался, как пар изо рта.
 

Переполненный зал... Приближенье развязки...
Запах клея, бумаги и хохот гвоздей...
Никого на земле! Только слепки и маски,
Только точные копии с мёртвых людей.

Только горькая суть рокового подлога
И безумная вера – от мира сего.
Подменили мне Русь, подменили мне Бога,
Подменили мне мать и меня самого.

Никого на земле... Лишь одни квартирьеры...
Только чуткая дрожь бесконечных сетей...
И глядят на меня из огня староверы,
Прижимая к груди нерождённых детей.