Михаил Анищенко (09.1950-24.11.2012)
НЕ НАПРАЗНО Е ПЪТЯТ СВЕТА ПРЕКОСЯВАЛ
Превод: Мария Шандуркова
***
Не напразно е пътят света прекосявал
и примамвал душата със тайнствен похват...
Ни приятел, ни враг на земята остана...
Никой! Нищо! - Да спомни за мен в този свят!
Да се хвана се мъчих за сянка, за отзвук,
по света аз преминах от кръст до тълпа...
В безпросветните влизах и бях като облак,
и обратно се дръпвах, бях дим от уста.
А препълнен салон... Запознанства, обноски...
Смях стоманен, хартии и куп миризми...
Няма никой в света! Само статуи, маски,
само копия точни от мъртъвци.
Само истина жалка, измама съдбовна,
и безумната вяра – на днешния ден.
Подмениха ми Рус, подмениха ми Бога,
мойта майка смениха, смениха и мен.
Няма никой в света... Квартирантите само...
Само тръпка сред мрежи и няма следа...
Староверци от огън ме гледат през рамо,
прилепили към гръд неродени чеда.
Превод: 07.11.2016 г.
***
Не напрасно дорога по свету металась,
Неразгаданной тайною душу маня...
Ни врагов, ни друзей на земле не осталось...
Ничего! никого! – кто бы вспомнил меня!
Я пытался хвататься за тень и за отзвук,
Я прошел этот мир от креста до гурта...
В беспросветных людей я входил, словно воздух,
И назад вырывался, как пар изо рта.
Переполненный зал... Приближенье развязки...
Запах клея, бумаги и хохот гвоздей...
Никого на земле! Только слепки и маски,
Только точные копии с мёртвых людей.
Только горькая суть рокового подлога
И безумная вера – от мира сего.
Подменили мне Русь, подменили мне Бога,
Подменили мне мать и меня самого.
Никого на земле... Лишь одни квартирьеры...
Только чуткая дрожь бесконечных сетей...
И глядят на меня из огня староверы,
Прижимая к груди нерождённых детей.
© Мария Шандуркова Всички права запазени