Нет, я не Байрон, я другой,
Еще неведомый избранник,
Как он, гонимый миром странник,
Но только с русскою душой.
Я раньше начал, кончу ране,
Мой ум не много совершит;
В душе моей, как в океане,
Надежд разбитых груз лежит.
Кто может, океан угрюмый,
Твои изведать тайны? Кто
Толпе мои расскажет думы?
Я - или бог - или никто!
Не, аз не съм - различен съм от Байрон -
все още непрославен фаворит.
Подобно нему от света прогонен странник,
що с руската душевност е обвит.
По-рано почнах, ще завърша рано,
умът ми няма много да гори.
В душата ми, като във океана
кръст се оглежда - на угаснали мечти.
Кой може, океан на самостта,
да изведе наяве твойте тайни? Кой
да претвори словата ми за жадната тълпа?
Аз бог ли съм или съм никой?!
Този и следващия превод посвещавам на
моя приятел Сергей Павлов
с пожелания за прекрасни летни случвания
и най-вече - здраве и късмет!
© Мери Попинз Все права защищены