Люблю своё имя
Автор – Лилия Охотницкая

Люблю своё имя.
Родители дали его,
Как и всем - при рожденье.
Они нарекли меня
гордым красивым цветком.
Не потому ли
приводят меня в изумленье
цветы? И не думаю я
о плохом?
 Не потому ли -
всю жизнь эта нежность
к растеньям?
Они дарят радость.
Порою - почти волшебство.
Цветы - это добрая сказка,
восторг, вдохновенье...
Люблю своё имя.
И как не любить
мне его?!

Перевод (ру-бг) – Величка Николова – Литатру

Обичам своето име –
родителски дар при рождение.
Като при всички.
Наречена съм
на гордо и красиво цвете
и не е ли това причина
да изпадам в изумление
от цветя
и да не мисля
за лоши неща?
И не е ли това причина
да тая цял живот нежност
към растенията,
даряващи вълшебност?
Цветята са възторг и вдъхновение,
вълшебен разказ…
А аз – обичам името си,
защото То съм Аз!