DGanev (Димитър Ганев)
105 87
19 сент. 2020 г., 09:18

Осип Манделщам *** (Мой тихий сон) 

  Переводы » Поэзия, с русского
1002 1 5
1 мин за четене

***
Осип Мандельштам

Мой тихий сон, мой сон ежеминутный —
Невидимый, завороженный лес,
Где носится какой-то шорох смутный,
Как дивный шелест шелковых завес.

В безумных встречах и туманных спорах,
На перекрестке удивленных глаз
Невидимый и непонятный шорох,
Под пеплом вспыхнул и уже погас.

И как туманом одевает лица,
И слово замирает на устах,
И кажется — испуганная птица
Метнулась в вечереющих кустах.
 


***
Осип Манделщам

Мой сън безмълвен, сън ежеминутен –
невидима и тайнствена гора,
където се разнася шепот смутен,
като от свилена шумяща пелена.

В безумни срещи и мъгляви разпри
и в погледи кръстосани в захлас,
шум непонятен и невидим сякаш
под пепелта припламна и замря.

Като с мъгла лицето е закрито 
и слово всяко глъхне на уста,
и струва ти се – наплашена птица
се шмугва във вечерен храсталак.

Превод: Д.Г.

 

© Димитър Ганев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Супер! Один в один!
  • Специално към Стойчо: Ето за тази епиграма (https://rupoem.ru/mandelshtam/my-zhivem-pod.aspx) О.М. е заточен през 1933 год, през 1938 год отново е арестуван и умира от тиф в разпределителен лагер. Ето текстът ѝ в мой превод:

    Ний живеем за себе си, без усет за своя страна
    словата ни глъхнат десет крачки след нас
    ала щом с полушепот проговори критик
    до горянина в Кремъл туй достига за миг
    Пръстите му - също червеи тлъсти и жежки
    а пък думите – като пудовки тежки
    и се смеят очища – хлебарки
    и ботушите лъснати ярко.

    А край него – вождове – сган тънковрата,
    полухора угодливи са само в играта
    Кой хленчи, кой мяучи, кой тънко посвирква
    Само той съди и командори единствен!
    Укази един след друг като подкови кове:
    цев някому в челото или в тила да опре
    И всяка смърт е пиршество по бандитски
    за дебелия врат осетински
    Д.Г.
  • Благодаря за отзивите скъпи приятели!
    Манделщам подобно на много други представители на руската интелигенция от началото на ХХ век е недолюбван, впоследствие заклеймен като упадъчен и в крайна сметка погубен от Сталиновата „диктатура на пролетариата”. Той принадлежи към т.нар.”акмеисти” (Н.Гумилёв, С. Городецки, А.Ахматова и др.) които по принцип са аполитични. Но сетивността на поетите не приема диктатурата налагана с терор, глад и остракизъм и те постепенно се превръщат в най-убедени критици на властта. А в Русия – тогава (а и сега) това се наказва жестоко.
  • Харесва ми прецизността, и настроението, което е предадено точно.
  • Наред със Сергий Есенин Осип Манделщам е от оная плеяда талантливи поети на Русия, които живеят и творят във времето на бурни събития. Разбира се, че говоря за епохата на преминаване на Руската революция от 1917 година!
    И двамата имат участта да творят и да изгорят като предопределени...
    За Манделщам мога да споделя, че е не само талантлив поет, но убит, заради творчеството си.
    Хубав превод!
    Специални поздрави, Димитър!
Предложения
: ??:??