Ясена попитах аз: “Къде ми е любимата?”
Не отвърна ясенът – кимна ми с глава.
Питах аз тополата: ”Къде ми е любимата?”
Скри се в миг тополата в есенни листа.
Есента попитах аз: “Къде ми е любимата?”
Есента отвърна ми с проливен дъжд.
И дъжда попитах аз: “Къде ми е любимата?”
а дъждът заплака в прашните стъкла.
Питах аз луната: “Къде ми е любимата?”
В облака луната отговор прикри.
Облака попитах аз: “Къде ми е любимата?”
Облакът стопи се в синьото небе.
Ти, приятелю, единствено знаеш за любимата.
Скрила се е, знам това, Моля те кажи!
И приятелят отвърна ми: "Преданият, Честният,
Беше ти любима тя – стана ми жена."
…
А попитах ясена.
Питах и тополата,
есента попитах…
© Георги Динински Все права защищены