1 февр. 2021 г., 16:41  

Проект - Безсмъртие_Будимир_Глава 16 

  Переводы » Проза, с русского
1022 0 0
60 мин за четене

Глава 16

ГЪБИТЕ НА ЛЮБОВТА

 

Те решиха да не отлагат много експеримента с гъбите. Затова, още в първия съвместен почивен ден, сутринта, на гладно изядоха по пет грама прашец от сухи псилоцибинови гъби. Майкъл беше вече свикнал да ги употребява като микродози, но пет грама на прах се оказа твърде голямо количество. Поемането на такова количество прахообразна субстанция беше по-трудно и неприятно, отколкото дъвченето на гъбите една по една, както ги беше ял на острова. Прашецът силно сушеше лигавицата на устата. Вкусът от това изглеждаше непоносим. Трябваше да се пие по една глътка вода.

- Майкъл, а не може ли от гъбите да се свари супа? Нямаше да е толкова отвратително, - мръщейки се, попита Елис.

- Не зная! Боб каза: «на гладно да се ядат», не съм вещ в тези неща, мислех, че прашеца по-лесно ще се яде. Когато вземах микродози от него, използвах го като подправка, поръсвах с него пържените яйца. Доколкото разбрах, при голяма доза е най-добре да не се яде нищо освен гъби, иначе може да възникне гадене.

Прашецът от сушени гъби все пак беше изяден.

 

След половин час отвратителното гъбено следвкусие се понасяше, но възникнаха позиви за повръщане. «Сигурно се дължи на водата» - предположи Майкъл. Но след петнадесет минути, и те се прекратиха. Елис и Майкъл лежаха на леглото в очакване, и просто мълчаха. На лицата им първоначално спокойни, постепенно започнаха да се появяват усмивки, в очите им се появи блясък.

Майкъл почувства леко опиянение. Забеляза, че разглежда белия таван, наблюдавайки, как съзнанието му вижда всяко микровъзвишение, което се е появило от „мечето“ при боядисването, и всяко такова хълмче, превращаше тавана в релефна равнина, на вид кадифена и жива субстанция, а цветът не изглеждаше вече бял. Майкъл виждаше, как слънчевите лъчи се разпадат по повърхността на тавана на ярко-виолетови, зелени и приглушено червени пастелни цветове.

- Елис, гледай! - възторжено рече Майкъл. - Гледай! Таванът колко е красив!

Елис погледна тавана, погледът ѝ застина. Беше потресена от изобилието цветове върху обикновения бял таван.

- Виждаш, виждаш, нали? - не спираше Майкъл.

Елис се усмихваше, и бавно, като омагьосана рече:

- Виждам! Таванът е толкова красив! Жив е! Диша!

 

Известно време те лежаха заедно и мълчаха, вглъбени всеки в себе си. На Майкъл му дойдоха мисли за неизбежната предопределеност, която се представяше във въображението му като огромна фуния, изпълнена с малки леки разноцветни клъбца. В тази фуния отгоре се мяташе човече. Майкъл осъзнаваше: «Всяко движение на човечето неизбежно ще го свлече надолу, към сточната тръба на фунията. А ако човечето не се движи, то няма да се свлича надолу. Но то не може да не се движи. В такъв случай, излиза, че независимо от това, какво правиш, резултатът е предопределен от фунията, заедно с клъбцата и гравитацията. Животът е тази фуния. Ние правим нещо, нашите действия са важни, всяко за себе си, но не са важни по своя смисъл. Ние не знаем смисъла, но всички действия ни приближават към него! Тогава, къде се намира смисъла? Дали не е той в разума? Дали разумът не създава смисъла, и ни движи към него? Значи, разумът е извън нас? Или, нашият разум представлява частичка от общия разум? Като мицела на гъбата! Да! Мицелът е под землята, ние не го виждаме и ни се струва, че го няма. На повърхността се намират само плодните тела, и като че те са отделени едно от друго. Но фактически, това е един огромен организъм! Разумът е огромен организъм, а ние сме само неговите плодни тела. Чрез мицела ние всички сме свързани, той не се вижда, защото е под земята, а ние сме плодните тела - гъбите, и на нас ни се струва, че ние представляваме нещо важно, самостоятелно, но без мицела, можем само да послужим за чорба на гъбаря. Без общия мицел, няма за нас живот! Именно мицела е това, което вярващите наричат бог!» Майкъл се разсмя над своите размишления.

 

 - Аз разбрах, Елис! Всички ние сме гъбы, а нашият разум е мицел.

На Елис не ѝ се стори невярна тази мисъл, тъй като тя самата усещаше пълно единение със света. Тя се чудеше, виждайки своя живот като наредена мозайка, където всяко събитие, дори най-незначителното, си пасваше добре с другите, и така се очертаваше единна картина!

  - Искам много светлина! - изведнъж възкликна тя. Напълно гола, Елис влезе тичешком в залата с панорамните прозорци откъм южната сторона, тук имаше много светлина. Подът ѝ се стори мек, тя погледна надолу, и в далечината, там, далеч - далеч видя килим от зеленина. Навсякъде растяха невероятно красиви гъби, преливащи във флуоресциращи цветове, пълзяха миролюбиви буболечки, разтваряха се пъпкитете на цветята и се чуваше очарователното пеене на птиците.

- Майкъл, как се оказахме в гората? – високо попита Елис.

 

 Майкъл не виждаше гора, но къщата му се стори необикновено мила, топла и, което е особено важно, мека. Тя излъчваше радост, която Майкъл жадно поглъщаше, и от щастие по бузите ми се стичаха сълзи. Той отговори на Елис:

- Елис — това е нашата къща!

- Нашата къща, а не е ли гора? - възторжено гледайки наоколо, попита Елис. 

- Нашата къща е вълшебна приказка! Гледай, колко много ни обича тя! – ридаейки от радост, отговори Майкъл. 

- Да! Да! Виждам!

 

 Елис се приближи до музикалния кът и пусна музика. И изведнъж, къщата се изпълни с вълшебни звуци, те понесоха съзнанието ѝ в  еуфоричен танц. Елис затанцува по залата, а Майкъл, очарован, не можеше да откъсне поглед от нея. Тя беше толкова красива във вихъра на танца. Музиката правеше от Елис богиня, излъчвайки наоколо чиста любов. Тя сияеше в оранжева светлина, и това беше цвета на любовта. Майкъл високо се засмя, той разбра нещо много просто: «Щастието е любов!»

 

Майкъл бавно се приближи до Елис и докосна с ръка нейното рамо. Елис се спря, Майкъл нежно я привлече и я взе в обятията си. Те се докосваха един другиго, и се създаваше впечатление, че тяхните голи тела като че са изтъкани от пухови нишки, и са леки като пелерина. Те алчно се пипаха с ръце и не можеха да се насладят на тези докосвания. Ръцете им станаха свръхчувствителни. Дланите и пръстите тактилно усещаха красотата, която се проявяваше под формата на тънка, нежна въздушна субстанция. 

- Не знаех, че ти си толкова прекрасна, - каза Майкъл.

- Шегуваш се, Майкъл, аз не съм достойна за теб.

- И аз за теб не съм достоен! Ние не сме достойни един за друг! – разсмя се Майкъл.

- Как така? - не разбра Елис.

- Това значи, че аз ще се старая да бъда достоен за теб, а ти ще се стараеш да бъдеш достойна за мен. Но в очите един на друг – ние сме самото съвършенство!

Действително, един за друг те бяха съвершенството на красотата.

 

Прегръдките преминаха в странен танц на двете голи тела. Музиката разтвори съзнанието им в пареща, течаща субстанция, и ги съедини в единната пулсация на ритъма. Те с въжделение се гледаха един друг, наслаждавайки се на сияещите цветове, които преливаха по техните тела и лица. Елис и Майкъл бавно се спуснаха на килима и се сляха в сексуален екстаз. Странно, но всички усещания бяха възвишени и далечни от обикновения секс. Това бяха дълбоки религиозни преживявания! Където душата попадаше в небесните божествени светове! Където нищо не напомняше за земния живот. Тук всичко струеше във финна радост! Те попаднаха в царството на светлата, непорочна, всеобхватна любов! А после, Майкъл, като че с прилив, дошъл от дълбините на вселената, беше отхванат от вълната на всепоглъщащ оргазъм. Все едно бяха грейнали хиляди слънца, и вселената разцъфтя в едно огромно блестящо цвете. Физическото наслаждение бледнееше пред усещането за щастие, което изпитваше душата му. Той се докосна до Бога, чувстваше, че земната Елис, е само проекция на Богинята Елис, и че той е познал най-висшата радост, защото ѝ е достоен, защото той също е Бог! Вместо вик, от гърдите на Майкъл забълбука неудържим смях, и той не можеше и не искаше да го спира, от очите му течаха сълзи на невероятно щастие. Оргазмът все продължаваше, и беше безкраен. Майкъл дочака Елис.

 

Оргазъмът избухна в съзнанието ѝ, трансформирайки напълно тялото в някакви етерни протуберанси, които се разлетяха, озарявайки цялото пространство на света. Тя не беше вече Елис, беше чиста светлина. Оргазмът продължи цяла вечност. Те се къпеха в него. Откриваха им се състояния на най-висша божественост. Конвулсиите на съединените тела се ускориха. Честотата на съзнанието беше толкова висока, сякаш времето беше спряло, върховното наслаждение не се прекратяваше. Те, двамата бяха разтворени един в друг, опивайки се с нектара на божествената любов. Съществуваше пълна увереност, че тук може да останат завинаги, но осъзнаваха също, че е нужно да се върнат, има още задачи, които трябваше да бъдат решени, за да дойде време, на друго ниво, и друг път, отново да потънат в океана от безкраен оргазъм! Наслаждението престана да бъде еднородно, то продължи на талази, прииждаше и се отдръпваше. Съзнанието беше потропено в блаженство, изпълваше телата с екстаз от влюбеност, а после излизаше пак в обикновения свят! Тази контрастност се оказа зашеметяваща, и показваше, колко е прекрасен света, в който те живеят, те ще се върнат в него с нови емоции, и с ново разбиране за живота.

 

 Когато океанът на оргазъма започна постепенно да ослабва, Майкъл и Елис видяха света наоколо, изпълнен с любов! Излиза, че той е бил такъв винаги, но сега, като че пелена беше паднала от очите им. 

 

- Майкъл, чувствам се като че съм отново родена! Невинна и непорочна! Нима е възможно оргазмът да ме промени толкова много? – изуми се Елис.

Майкъл ласкаеше тялото на Елис с ръце, все още не можеше да ѝ се наслади, плачеше от щастие, не вярвайки, че светът може да бъде толкова прекрасен. Сега той не се боеше вече да се върне в предишния живот, разбирайки, че той ще му подари още милиарди щастливи моменти. Майкъл беше благодарен на вселената, която го беше съединила с Елис, която се оказа Богиня на любовта, и целия свят за него беше изпълнен с любов!

Той чувстваше, че вълните на оргазъма продължават да прииждат и да го обхващат. Майкъл не знаеше, какво да прави. В началото той им позволяваше да го поглъщат. Чудно нещо, но еякуляция нямаше. Майкъл забеляза, че вълните не са вече толкова силни, и не го унасят вече в божествените светове. Но, независимо от това, те продължаваха, и Майкъл престана да им обръща внимание, само леки конвулсии, преминаващи по тялото му, показваха, че поредната вълна се носи по него.

 

- Продължавам да изпитвам оргазми, - сподели той с Елис.

- Ами, нали това ти беше желанието! Искаше вселенски оргазъм? Ето ти го!

- Да исках! – съгласи се Майкъл. - За което никак не съжалявам, сега съм препълнен с щастие и благодарност към света. И разбира се, изключително съм ти благодарен на теб, любима! 

 

Още под влиянието на секса, те лежаха на килима, и гледаха тавана, наслаждавайки се на чувствата от преживяното. Майкъл все още продължаваше да чувства, как вълните на оргазъма се носят по него, и сега, в това отпуснато състояние, се опитваше да разбере, какво е тяхното съдържание.

- Искаш ли да пием кафе, - предложи Елис. 

- Мислиш ли, че на мен сега кафе ми е нужно? – гледайки с поглед, установен в тавана, попита Майкъл.

- Мисля, ти сега нищо не искаш! - предположи Елис.

- Не! Искам те теб! – като каза това, Майкъл разбра, че действительно иска Елис, при това в най-пълна степен. Иска отново да изчезне в нейното тяло, в нейната душа! Той тъгува вече за нея, макар че тя е тук.

- Добре, тогава аз ще се разтворя в кафето, което ще ти сваря, и ти ще ме изпиеш напълно! Става ли така?

- Хайде! – идеята се хареса на Майкъл.

 

Елис бързо скочи и отиде да вари кафе, а Майкъл продолжи да се вслушва в усещанията, които преливаха в него. След една минута, обаче, разбра, че не може без Елис. Стана и отиде при нея в кухнята. Тя не забеляза, как Майкъл влезе, той седана на пода и ненаситно гледаше жена си, наслаждавайки се на всяко нейно движение. Елис го видя едва тогава, когато взе чашите с кафето, и се обърна, за да се отиде в хола. Отпуснати и щастливи те седяха голи на килима и пиеха кафе.

- Не съм изпитвала такова нещо никога, - призна си Елис, - и на ум не ми е идвало, че е възможно това. Преживяното не може дори да се нарече щастие! Щастието не е толкова грандиозно, и емоциите не са толкова дълбоки!

- Това е оргазъм! - рече Майкъл. – При това не физически, а смес на менталното с емоционалното. При мен и семе не се появи, това може да бъде наречено духовен оргазъм, нирвана. Това беше взрив, който продължи цяла вечност! Ние посетихме местообитанието на боговете!

- Да! – съгласи се Елис. - И все пак, не можах да разбера, какво е това? Или по-точно, защо се случи.

- Какво имаш пред вид? - помоли за обяснение Майкъл.

- За мен е интересно следното: «Ако това е обиталището на боговете, то защо тогава существуваме ние? И ако има богове, за какво сме им нужни ние? Те нали са самодостатъчни!»

- С други думи, - ако съществува място на върховно наслаждение, тогава за какво трябва да има и други места? Това ли искаше да кажеш? - предположи Майкъл.

- Мисля, че ти ме разбра, - потвърди Елис.

- Съгласен съм! Ако бог е един, то на него, всъщност, за какъв дявол сме му нужни ние. Да си седи в рая и да се наслаждава. За какво са му нашите проблеми. Но в случай, че, както вече съм ти говорил, за всеки човек бог е персонален, тогава е друго! В този случай, всеки си създава свой свят, и си има своя нирвана, до която може да достигне.

- А може и да не я достигне! Може би не за всеки да е достъпно такова нещо!

- И аз не вярвам, че такова състояние е достъпно за всеки. Но може и да греша. 

- Майкъл, на мен е трудно да разбера всичко това. 

- Аз също не разбирам, само започвам по малко да чувствам. Мисля, че никога няма и да разбера. Стигам до извода, че не е и нужно да се разбира нещо, просто трябва да се живее! Но затова пък, разбрах, какво представлява оргазма.

- И какво разбра?

- Оргазмът - това е смехът!

- Къде се "понесе" пък сега! - Елис смеейки се, бутна Майкъл в рамото.

 - Да, не се изразих много точно, по-точно - смехът е висш израз на оргазъма!

- Но когато ние се смеем на шегите, това нали не е оргазъм!

- Това е много малък оргазъм, но при условие, че смехът е искрен.

- А тогава защо не се смеем при обикновения оргазъм? - не се съгласяваше още Елис.

- Защото това, фактически, не е още оргазъм! А виж смехът е оргазъм!

Те се разсмяха:

- Шегуваш се! - възкликна Елис.

- Не! Сериозно мисля така. И го разбрах сега, след като преживях днешния оргазъм с теб! При него, дори не се изпразних. 

- Значи, ти си изпитал женски оргазъм, тъй като ние, жените, нямаме семе, и не го изхвърляме, - продължи да се смее Елис.

- Може би, - съгласи се Майкъл. - Тогава излиза, че женския оргазъм е нещо по-божествено, от мъжкия, - направи заключение Елис.

- А..., - сети се Майкъл, - ето защо много жени не могат да изпитват оргазъм.

- На тях им е нужно духовно развитие! – заключи Елис.

Те отново се разсмяха.

- А множествените оргазми сигурно могат да изпитат само най-издигнатите духовно! – заливайки се от смях едва изрече Майкъл.

- Но жените не се смеят, когато изпитват оргазъм, - възрази му Елис.

- Откъде знаеш?

- Нали съм жена, все пак.

- Но ти днес се смя!

- Значи аз съм Далай Лама сред жените!

- Не... нещо повече!

- Какво повече от това?

- Буда! 

- Значи, ти си слушал смеха на Буда!

- Разбира се! - отговори Майкъл.

 

- Срам ме е да попитам, но с кого спа ти днес? - Елис седна върху Майкъл и приближи лицето си до неговото лице, като при това се опитваше да бъде сериозна. – с Буда или с мен?

- Това е доста сложен теологичен въпрос, - Майкъл почувства, че го налита поредна вълна на силна възбуда, - първият опит за пребиваване в нирвана не даде ясен отговор на твоя въпрос. Опитът трябва да се повтори. Как смятате, професоре? 

- Ще се съглася с Вашето доста компетентно мнение, докторе! Смятам, че експериментът трябва да се проведе незабавно!

Тя повали Майкъл на килима, и те отново се сляха в екстаза на любовната страст. По-късно, Майкъл си спомни, че когато го бяха попитали, какво е по-добро гъбите или секса, тогава Али отговори: «Най-доброто е, секс под действието на гъбите!»

 

 

 

Оригинален текст

 

Глава 15

ГРИБЫ ЛЮБВИ

Они решили не откладывать надолго эксперимент с грибами. Поэтому, в первый совместный выходной, с утра, натощак съели по пять грамм порошка сухих псилоцибиновых грибов. Майкл уже привык употреблять их микродозами, но пять грамм в порошке оказалось очень много. Съесть такое количество было сложно и противнее, чем жевать каждый гриб, как он это делал на острове. Порошок сильно сушил слизистую оболочку рта. Вкус от этого казался невыносимым. Пришлось делать по глотку воды.

- Майкл, а нельзя ли из этих грибов суп сварить? Было бы не так противно, - морщась, спросила Эллис.

- Не знаю! Боб говорил: «натощак есть», я не специалист, думал, порошок проще будет проглотить. Я, когда микродозил, использовал его в качестве приправы, на яичницу сверху сыпал. Как я понял, при большой дозе ничего кроме грибов лучше не есть, а то это может вызвать рвоту.

Порошок из сушеных грибов всё же был съеден.

Через полчаса мерзкое грибное послевкусие уже особо не напрягал, но появились рвотные позывы. «Наверное, от воды» - предположил Майкл. Но через пятнадцать минут, и они пропали. Эллис и Майкл лежали на кровати в ожидании, они просто молчали. Их лица вначале расслабленные, потом плавно стали расплываться в улыбке, глаза заиграли блеском.

Майкл почувствовал лёгкое опьянение. Он заметил, что разглядывает белый потолок, наблюдая, как видит его сознание каждый бугорок краски, который оставил валик маляра, и каждый такой бугорок, превращал потолок в рельефную плоскость, на вид бархатистую и живую субстанцию, а цвет уже не казался белым. Майкл видел, как солнечные лучи распадаются по поверхности потолка на ярко-фиолетовые, зелёные и приглушённо красные пастельные тона.

- Эллис, смотри! - восторженно произнёс Майкл. - Смотри! Потолок какой красивый!

Эллис посмотрела на потолок, её взгляд застыл. Она была потрясена буйством красок обычного белого потолка.

- Ты видишь, видишь? - не унимался Майкл.

Эллис улыбалась, и медленно, завороженная сказала:

- Вижу! Он такой красивый! Живой! Он дышит!

Они какое-то время лежали вместе и молчали, каждый ушёл в себя.

Майклу приходили мысли о неизбежности предопределённости, которую он себе представлял в виде огромной воронки, заполненной маленькими лёгкими разноцветными шариками. В этой воронке сверху барахтался человечек. Майкл понимал: «Любое движение человечка неизбежно приведёт его вниз, к сливу. А если человечек не будет двигаться, то он и не будет опускаться. Но не двигаться он не может. На этом примере получается, вне зависимости от того, что ты делаешь, результат уже предопределён воронкой, шариками и гравитацией. Жизнь есть эта воронка. Мы совершаем действия, они важны сами по себе, но не важны по своему смыслу. Мы не знаем смысл, но любые действия нас приближают к нему! Тогда, что есть смысл? Может быть он в разуме? Или разум создаёт смысл и двигает нас к нему? Значит, разум вне нас? Или наш разум является частичкой общего разума? Это как мицелий гриба! Точно! Мицелий под землёй, мы его не видим и кажется, что его нет. На поверхности плодовые тела, и вроде как, они отдельно стоят друг от друга. Но, это один огромный организм! Разум - это огромный организм, а мы лишь его плодовые тела. Грибницей мы все связаны, её не видно, потому что она под землёй, а мы плодовые тела - грибы, и нам кажется, что мы представляем собой что-то важное, самостоятельное, но без грибницы, способны лишь пойти на суп грибнику. Без общей грибницы нам не жить! Именно её, верующие называют богом!» Майкл рассмеялся над своими размышлениями.

- Я всё понял, Эллис! Мы все грибы, а разум наш - мицелий.

Эллис не показалась эта мысль бредовой, так как она сама ощущала полное единение с миром. Она удивлялась, видя свою прожитую жизнь, как собранный пазл, где каждое, казалось бы, незначительное событие, хорошо стыковалось с другими, и вырисовывалась единая картина!

- Я хочу много света! - вдруг воскликнула она.

Полностью обнажённая, Эллис вбежала в зал с панорамными окнами с видом на южную сторону, здесь было много солнца. Пол под её ногами казался мягким, она посмотрела вниз и там, далеко - далеко она увидела ковёр из зелени. Повсюду росли невероятно красивые грибы, переливающиеся флуоресцентными красками, ползали миролюбивые букашки, раскрывались бутоны цветов и слышалось чарующее пение птиц.

- Майкл, как мы попали в лес? – громко спросила Эллис.

Майкл леса не видел, но дом был необычайно милым, тёплым и, что особенно важно, мягким. Он излучал радость, которую Майкл жадно поглощал и от счастья у него по щекам текли слёзы. Майкл ответил Эллис:

- Эллис — это наш дом!

- Наш дом — это лес? - восторженно озираясь по сторонам, спросила Эллис.

- Наш дом — это волшебная сказка! Смотри, как он любит нас! – всхлипывая от слёз радости, ответил Майкл.

- Да! Да! Я вижу!

Эллис подошла к музыкальному центру и включила музыку.

И вдруг, дом наполнился волшебными звуками, они уносили сознание в эйфорию танца. Эллис закружила по залу, а Майкл, заворожённый, не мог оторвать от неё взгляд. Она была так красива в движении танца. Музыка творила из Эллис богиню, выдыхая в пространство чистую любовь. Она сияла оранжевым светом и это был цвет любви. Майкл громко засмеялся, от того, что понял одну очень простую вещь: «Счастье - это любовь!»

Майкл медленно подошёл к Эллис и коснулся рукой её плеча. Эллис остановилась, Майкл нежно притянул её к себе и заключил в свои объятия. Они касались друг друга, и казалось, их обнажённые тела словно сотканы из пуховых нитей с лёгкой пелериной. Они жадно трогали руками и не могли насладиться прикосновениями друг друга.  В руках обострилась чувствительность. Ладони и пальцы тактильно ощущали красоту, которая проявлялась в виде тонкой, нежной воздушной субстанции.

- Я не ожидал, что ты настолько прекрасна, - сказал Майкл.

- Ты шутишь, Майкл, я тебя недостойна.

- И я тебя недостоин! Мы друг друга недостойны! - рассмеялся Майкл.

- Как это? - не поняла Эллис.

- Это значит, что я буду стараться быть достойным тебя, а ты будешь стараться быть достойной меня. Но в глазах друг друга - мы само совершенство!

Действительно, друг для друга они были совершенством красоты.

Объятия перешли в причудливый танец двух обнажённых тел. Музыка растворила их сознание в парящей, перетекающей субстанции, где соединила их в единую пульсацию ритма. Они с вожделением смотрели друг на друга, наслаждаясь сияющими красками, которыми переливались их тела и лица.

Эллис и Майкл медленно опустились на ковёр и слились в сексуальном экстазе. Удивительно, но все ощущения были возвышенны и далеки от секса в привычном его понимании. Это были глубокие религиозные переживания! Где душа попадала в небесные божественные миры! Где ничего не напоминало жизнь земную. Здесь всё струилось, утончённой радостью! Они попали в царство светлой, непорочной, всеобъемлющей любви! А потом, Майкла, как бы наплывом из глубин вселенной набегающей волной накрыл оргазм. Словно вспыхнули тысячи солнц, и вселенная распустилась одним огромным ярким цветком. Физическое наслаждение меркло перед ощущением счастья, которое испытывала душа. Он прикоснулся к Богу, он чувствовал, что Эллис земная, лишь проекция Богини Эллис и он - познавший наивысшую радость, потому что достоин её, потому что он тоже Бог! Вместо крика из груди Майкла вырывался неудержимый смех, и он не мог и не хотел останавливаться, из глаз текли слёзы неимоверного счастья. Оргазм всё длился и был нескончаемым. Майкл дождался Эллис.

Оргазм взорвался в её сознании полностью трансформируя тело в некие эфирные протуберанцы, которые разлетелись, озаряя собой всё пространство мира. Она уже не была Эллис, она была чистым светом.

Оргазм длился вечность. Они купались в нём. Им открывались состояния наивысшей божественности. Конвульсии соединенных тел ускорились. Частота сознания стала настолько высокой, что время словно остановилось, пик наслаждения не кончался. Вдвоём они растворились друг в друге, питаясь нектаром божественной любви. Была полная уверенность, что здесь можно остаться навсегда, но было понимание того, что вернуться необходимо, что есть ещё задачи, которые требовали решения, чтобы, уже на другом уровне, и в другой раз вновь окунуться в океан нескончаемого оргазма! Наслаждение перестало быть однородным, оно словно волны накрывало и отпускало. Сознание словно окуналось в блаженство, наполняя тела влюблённым экстазом, а затем отпускало, выныривая в привычный мир! Такой контраст, оказался ошеломляющим, показал, насколько прекрасен мир, в котором они живут, чтобы вернуться в него с новыми эмоциями, с новым пониманием жизни.

Когда океан оргазма стал постепенно отступать, Майкл и Эллис увидели вокруг себя мир, наполненный любовью! Оказывается, он таким был всегда, но сейчас, словно пелена спала с глаз.

- Майкл, я чувствую себя словно заново рождённой! Я невинна и непорочна! Неужели оргазм мог такое сделать со мной? – изумилась Эллис.

Майкл ласкал тело Эллис руками, он никак не мог насладиться ею, он плакал от счастья, не веря, что мир может быть таким прекрасным. Сейчас он уже не боялся вернуться к прежней жизни, понимая, что она подарит ему миллиарды счастливых моментов. Майкл был благодарен вселенной соединившей его с Эллис, которая оказалась Богиней любви, и весь мир для него наполнен любовью!

Он чувствовал, что волны оргазма продолжают накатывать и накрывать его. Майкл не знал, что с этим делать. Вначале он позволял им поглащать себя. Удивительно, но эякуляции не было. Майкл заметил, что эти волны не столь сильные и больше не уносят в божественные миры. Тем не менее, они продолжались, а Майкл на них перестал обращать внимания, лишь небольшие конвульсии, проходящие по его телу, говорили о том, что очередная волна настигла его.

- Я продолжаю испытывать оргазмы, - поделился он с Эллис.

- Вот тебе твоё желание! Хотел вселенского оргазма? Получай!

- Да хотел! – согласился Майкл. - О чём совсем не сожалею, я сейчас переполнен счастьем и благодарностью к миру. И конечно, я безмерно благодарен тебе, любимая!

 

Разгорячённые от секса они лежали на ковре и смотрели в потолок, наслаждаясь своими ощущениями от пережитого.

Майкл всё ещё продолжал чувствовать, как волны оргазма накатывают на него, и в расслабленном состоянии они помогали ему понять, что за ними скрывается.

- Может кофе, - предложила Эллис.

- Ты думаешь, мне сейчас кофе нужно? - глядя неподвижным взглядом в потолок, спросил Майкл.

- Думаю, ты сейчас ничего не хочешь! - предположила Эллис.

- Ошибаешься! Я хочу тебя! – сказав это, Майкл понял, что действительно хочет Эллис, причём полностью, без остатка. Он хочет вновь раствориться в её теле, в её душе! Он уже скучает по ней, хотя она рядом.

- Хорошо, тогда я растворю себя в кофе, которое сварю для тебя, и ты выпьешь меня полностью! Идёт?

- Давай! – эта идея понравилась Майклу.

И Эллис легко вскочив пошла, варить кофе, а Майкл продолжал прислушиваться к ощущениям, которые его переполняли. Но через минуту понял, что не может без Эллис. Он встал и пошёл к ней на кухню. Она не заметила, как Майкл вошёл, он сел на пол и жадно смотрел на свою жену, наслаждаясь каждым её движением. Эллис увидела его лишь тогда, когда взяв чашки с кофе, повернулась, чтобы вернуться в зал.

Расслабленные и счастливые они сидели обнажённые на ковре и пили кофе.

- Я такого никогда не испытывала, - призналась Эллис, - я даже и помыслить не могла, что подобное возможно. Мои переживания даже нельзя назвать счастьем! Счастье не обладает такой масштабностью, такой глубиной эмоций!

- Это оргазм! - произнёс Майкл. - Причём не физический, а смесь ментального с эмоциональным. У меня же так и не было семени, это можно назвать духовным оргазмом, нирваной. Это взрыв, который длился вечность! Мы посетили место богов!

- Да! - согласилась Эллис. - Но всё же я не пойму, что это? Или правильнее спросить для чего это?

- Поясни! - попросил Майкл.

- Я постараюсь! У меня возник вопрос: «Если это место богов, то зачем тогда мы существуем? И если есть боги, то для чего мы им нужны? Они ведь самодостаточны!»

- Иными словами, - если есть место наивысшего наслаждения, тогда зачем ещё другие места? Ты это хотела сказать? - предположил Майкл.

- Думаю, ты меня верно понимаешь, - подтвердила Эллис.

- Согласен! Если бог един, то мы ему, по сути, на хрен не нужны. Сидел бы у себя раю и наслаждался бы. А тут мы, со своими проблемами. Но вот если, как я тебе говорил, у каждого бог персональный, то тут уже другое дело! В этом случае, каждый создаёт себе свой мир, свою нирвану, к которой может прийти.

- А может и не прийти! То есть, не каждому это доступно!

- Мне с трудом вериться, что такое состояние доступно каждому. Но возможно, я ошибаюсь.

- Майкл, мне это всё сложно понять.

- Я тоже не понимаю, я только начинаю что-то чувствовать. Думаю, что никогда и не пойму. Прихожу к выводу, что понимать ничего не надо, просто надо жить! Но зато, я понял, что такое оргазм.

- И что это такое?

- Оргазм — это смех!

- Ну тебя и торкнуло! - Эллис смеясь, толкнула Майкла в плечо.

- Я, наверное, не точно сказал, уточню - смех — это высшее проявление оргазма!

- Но когда мы смеёмся от шутки, это же не оргазм!

- Это очень маленький оргазм, но при условии, если смех искренний.

- А тогда почему мы не смеёмся при обычном оргазме? - не унималась Эллис.

- Потому что, это недооргазм!  А вот смех - оргазм!

Они рассмеялись:

- Ты шутишь! - воскликнула Эллис.

- Нет! Я так действительно думаю. И понял это после того, когда испытал сегодня оргазм с тобой! При этом, у меня даже не было семени.

- Ну, по сути, ты испытал женский оргазм, так как у нас, у женщин, нет семени, и мы его не извергаем из себя, - смеялась Эллис.

- Может быть, - согласился Майкл.

- Тогда выходит, что женский оргазм божественнее, чем мужской, - сделала заключение Эллис.

- А..., - дошло до Майкла, - вот почему многие женщины не могут испытывать оргазм.

- Им нужен духовный рост! - подытожила Эллис.

Они вновь рассмеялись.

- А множественные оргазмы - удел лишь самых духовно продвинутых! - сквозь смех выдавил из себя Майкл.

- Но женщины не смеются, когда кончают, - возразила Майклу, Эллис.

- Откуда ты знаешь?

- Ну, я всё же женщина.

- Так ты сегодня смеялась!

- Значит я Далай Лама среди женщин!

- Не... круче!

- Куда уж круче?

- Будда!

- Значит, ты слышал смех Будды!

- Ну да! - ответил Майкл.

- Стесняюсь спросить, а кого ты сегодня имел? - Эллис села на Майкла и приблизила своё лицо к его лицу, при этом она старалась быть как можно серьёзнее. - Будду или меня?

- Это достаточно сложный теологический вопрос, - Майкл почувствовал, как его накрывает очередная волна сильного возбуждения, - первый опыт пребывания в нирване не дал чёткого ответа на твой вопрос. Опыт необходимо повторить. Как считаете, профессор?

- Я соглашусь с Вашим достаточно компетентным мнением, доктор! Считаю, что эксперимент надо провести немедленно!

Она завалила Майкла на ковёр, и они вновь слились в экстазе любовной страсти.

Позднее, Майкл вспомнил, когда у него спросили, что лучше грибы или секс, тогда ответил Али: «Самое лучшее, это секс под грибами!»

 

© Леснич Велесов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??