14 мар. 2021 г., 20:52  

Проект - Безсмъртие_Будимир_Глава 23 

  Переводы » Проза, с русского
774 0 0
37 мин за четене

Глава 23 – Основното измерение

 

Майкъл и Елис дойдоха в обедната беседка. На масата беше се събрала цялата изследователска група, нямаше ги само Питър и Анна, в сегашното посещение те рядко идваха на събиранията. Боб беше казал, че те сега имат много работа в хотелския комплекс, където бяха започнали да пристигат първите клиенти. Засега едва влизаше в действие механизмът на масовото "изпращане" във виртуалните животи. Питър трябваше ежедневно, в крачка, да усъвършенства интерфейса, беше уверен, че човек може да възприема повече информация, отколкото програма му на този етап можеше да предаде. Анна му помага, занимава се с организационна работа. Затова, те почти непрестанно работят.

— Точно за вас говорехме, – рече Боб, когато двамата приближиха.

— Кафе ще пиете ли?

— Няма да откажем! – отговори Майкъл. Майкъл и Елис седнаха на масата. Готвачката я нямаше, затова Мая се зае да направи кафе.

— Разказвайте, – каза Боб, – всички чакаме. За всички е интересно, какво ви откриха кристалите.

— Двамата с Елис сме във възторг от тях! – започна Майкъл. – Честно казано, това надмина нашите очаквания. Всички знания, които получихме вчера, според мен, не биха могли да дойдат от нашето съзнание. За да види човек това, което ние видяхме вчера, трябва да има невероятна фантазия, или - това ни беше показано от някаква външна сила или разум. Като научни работници, ни е трудно да признаем това .

— Прекрасен увод, Майкъл, хайде сега по-конкретно, – иронично помоли Боб.

— Извинявай, Боб, но без въведение не става. Ти разруши нашата представа за света, а сега искаш сух отчет. А не щеш ли - "среден пръст"! Всички се разсмяха!

— Добре де, добре, – отстъпи Боб, – на мене лириката ви дори ми е интересна. Емоционалната компонента има значение в нашите изследвания. Но разбери ме правилно, Майкъл, ние тук цяла сутрин стоим и чакаме да се събудите и се питахме, защо не дойдохте сутринта. На всички нас ни е крайно интересно, какво сте видели вчера? Но нали сме изключително възпитани, не пожелахме да ви безпокоим! А си стоим тук, и търпеливо чакаме…. Просто нямаме търпение да разберем, какво ви разкриха кристалите като на физик и на антрополог. А лириката имах намерение да я оставя за десерт.

— Добре, - съгласи се Майкъл, - преминавам веднага към съществената част. Странно, но, когато кристалите започнаха да действат, ние с Елис се сляхме в едно цяло, нашите съзнания като че се преплетоха, и в това състояние попаднахме в някаква среда, която явно не беше пространство според физическото разбиране. Тази среда беше нещо, което обединява в себе си всички пространствени и времеви измерения. Колко са тези измерения, не мога и аз, като физик, да кажа. В този момент ни дойде на ум название за тази среда: „основно измерение”. Мога да кажа, че бяхме отнесени в центъра на вселената, там, където е възникнал (някога) големия взрив. Но ако сте запознати с основните понятия за зараждането на вселената, сигурно разбирате, - центърът на вселената не се намира в една точка на нашето пространство. По същество, всяка точка на сегашната вселена, е неин център, тоест точка, където е станал големия взрив, тъй като до раждането на вселената не е съществувало пространство. Точката на центъра се е разраствала, превръщайки се във вселена. Но това не се отнася до „основното измерение”, там, където ние летяхме. С приближаването до центъра на вселената, ние започнахме да разбираме нейното устройство. Изключително ми е трудно да намеря термини, няма такива думи, които биха могли да опишат това, което познахме ние. Но, с примери от нашия живот, ще се опитам да опиша принципите на мирозданието. Уви, за да се разбере, трябва да се види!

— За всички нас е познато, това усещане за невъзможност за обяснение с думи на видяното, – рече Стив, – не само не можем да изкажем с думи своя опит в изменено състояние на съзнанието, дори е трудно често пъти той да бъде той запомнен!

— Да, – съгласи се Майкъл, – но ние ще се опитаме да ви предадем нещичко, доколкото ни позволяват способностите. : „Надявам се, че присъстващите тук знаят триизмерната геометрична фигура, тороид. За всеки случай ще ви кажа какво представлява, това е нещо като геврек или поничка, с отвор вътре. Сега си представете, че този тороид е компресиран до такава степен, че отворът вътре се е смалил до точка, като че все едно геврекът се е превърнал в ябълка, но не напълно. Та, нашата вселена в „основното измерение” изглежда като тороид. Центърът на вселената се намира именно в точката в центъра му. Тази точка е мястото на големия взрив. Но нещо интересно, което видяхме вчера, това е, че няма конкретно време в датата на възникването на големия взрив. Учените никога няма да я узнаят. Тъй като взривът се осъществява постоянно. И ако нашата вселена е възникнала някога, то явно, не с от големия взрив! Големият взрив постоянно поражда пространство, време и материя, но не вселената, не „основното измерение”. Науката не вижда гората зад дърветата, и изучава само малка част от света. Съвременната наука даже идея си няма колко динамична е вселената. Ако подхождаме към изучаване на вселената, изхождайки от пространствено-времевия континуум, то излиза вярно. Но това е същото, като да изучаваме движението на автомобилите в мегаполисите, изучавайки само устройството на автомобила. Ние не можем да видим общата картина, не можем да се опираме на времето, на пространството и на материята при изучаване на света, тъй като те не са постоянни! Всички измерения, които са известни в „Нютоновата механика”, могат да се изменят и дори анихилират. Само „основното измерение” е фундаментално, но науката не знае още за неговото съществуване.

— Ще се опитам да ви покажа, какво представлява вселената от нашето общо видение с Елис. Представете си течен вечно обтичан тороид, който се намира в хоризонтално положение. В центъра му постоянно се осъществява големия взрив, в резултат на което се ражда времето, пространството и материята, които се намират на повърхността и вътре в тороида, и те като че изригват от неговия център нагоре, стичат се отстрани, надолу и после се анихилират пак в централната точка на тороида, за да изригнат отново с новия взрив. Пак ще повторя - процесът е постоянен и непрекъснат! Нашият пространствено-времеви континуум, в който ние сега живеем и който можем да наблюдаваме, тоест нашият свят, представлява само движещ се отрязък в този тороид, който е разположен от неговия център на разстояние около двадесет процента. Сега в нашия триизмерен свят вселената действително прогресивно се разширява. По-нататък прогресията ще се намали, после, разширението ще бъде равномерно, а след това напълно ще се прекрати. Вселената ще премине в режим на свиване. Ще се свива до тогава, докато не достигне центъра на тороида, и после всичко пак се повтаря от начало”. Мая постави чашките кафе в тавичка пред Майкъл и Елис.

— А какъв е смисълът във всичко, което сте видели? – попита Стив.

— Мога само да предполагам, – отговори Майкъл, след като отпи от горещото кафе, – непрекъснатостта на вселената ѝ позволява да се развива, а глобалният смисъл на вселената не ми се откри, най-вероятно поради невъзможността да бъде разбран. За нас много неща са неясни, ние само видяхме, какво има зад хоризонта, но зад него се откриват нови хоризонти, а любознателният ум иска и там да погледне! Например, аз разбирам, че моделът на вселената, който ние с Елис видяхме, не може да съществува като някаква затворена система, както и, че не може да съществува вечен двигател без захранване отвън. Много искам да видя, какво захранва нашата вселена! Но това е само любопитство, и сега, се съмнявам в ценността на нашето видение. Въобще, за щастието това не е и нужно!

— Не за това попитах, – какво ни ползва нас хората, всичко това? Каква е ползата от видяното - за човека? – уточни Стив.

— На нас ни се откри ролята на човека във вселената! - и за нас, за хората, мисля, че това е важно, – каза Майкъл.

— Е, стига се бави, разказвай, – нетърпеливо настоя Стив.

— На този въпрос нека да отговори Елис, – рече Майкъл, – тя е специалист по хората. Всички с интерес погледнаха към Елис, и тя имаше какво да добави:

— Ще започна с това, че всяко земно същество или растение си има програма за развитие. Тази програма е заложена в зрънцето, в спората, в яйцето, в яйцеклетката, сперматозоида и така нататък. Тя е записана в кода на ДНК.

Елис вдигна от земята малка шишарка. Взе я с дясната си ръка, а с лявата я обърна с връхчето надолу. От шишарката се изсипаха семена-вертолетчета на масата. Елис взе едно семенце и продължи:

— В това малко семенце се намира планът за развитие на дървото, което ще расте според програмата, заложена в него! – тя сложи семето-вертолет на масата. – Същото може да се каже и за еволюцията на човека. Представете си че има такова семе, в което е заложена програмата за развитие на живота въобще.

— Какво представлява то? - попита Джесика.

— Мога да кажа със сигурност, че това е нещо, с което не сте си имали работа ти, и Стив, – продължи Елис, – тъй като програмата на еволюцията на живота, и в частност - на човека, е заложена не в кода на ДНК. Цялата информация се намира в тороида, за който разказа Майкъл, в „основното измерение”. И все пак, налице е известна аналогия. Например, семето може да се появи само от зрял, развит индивид. Например, ако го нямаше това иглолистно дърво, - Елис показа дървото, от което беше паднала шишарката, - нямаше да я има и тази шишарка. Елис погледна към остатъка от шишарката.

— Следвайки този логика, може да се каже, че човешката цивилизация е съществувала вече? – предположи Стив.

— И да, и не! – отговорил Елис. – Както каза Майкъл, големият взрив се осъществява постоянно, но ние не можем да го видим, тъй като за нас е недостъпно „основното измерение” в ежедневно състояние на съзнанието. И ние виждаме само един разрез от тороида. Но… съвсем наблизо, в съседните разрези, в недостъпните за нашето възприятие области, има паралелни животи. И това не са някакви дискретни животи, а те са плавно преливащи се една в друга реалности. Ще се опитам да го обясня чрез пример за Майкъл. Представете си, че успоредно на живота на Майкъл има още безкрайно много животи на Майкъл. Но тези животи на Майкъл са изместени или в бъдещето, или в миналото. Например, има живот на Майкъл, който е изместен в миналото само с една секунда. Тоест това е действие, извършено от Майкъл, когото всички ние тук познаваме, Майкъл от миналото го е извършил преди една секунда. А пък, на Майкъл от бъдещето, му предстои да извърши това, което сегашният Майкъл осъществява. Ако допуснем, че Майкъл има връзка с всичките тези свои животи, тогава той ще може да види Майкъл от бъдещето и ще може да види в реално време раждането си, или обратно, ще може да види Майкъл от миналото и ще види своята смърт.

— Интересно? – възкликна Стив. – Ние, значи, можем да видим бъдещето и миналото? И да пътешестваме във времето?

— Сега вече не виждам проблем за това, – потвърди Елис, – но трябва да се има предвид, че миналото и бъдещето се отличават в някаква степен от нашия сегашен конкретен живот. С други думи, това няма да е именно нашето минало и нашето бъдеще. Вселената еволюционира, и променя паралелните светове. Има начини да се погледне в миналото и бъдещето. Вчера, например, ние видяхме повече от миналото и бъдещето, ние видяхме всичко едновременно!

— Излиза, че нашият живот е предопределен от някой? – зададе въпрос Стив.

— Той е предопределен само от нас, – твърдо заяви Елис, – от тези нас, които сме били до нашия разрез в тора, и лично от нас.

— Но, Елис, обърни внимание, Боб ви извика тук не случайно, той е знаел, че е трябвало да ви извика именно вас! – продължи Стив.

— Това е негово решение, – отговори Елис, – то е било необходимо на Боб, за неговата лична еволюция! Като е избрал правилното действие, човекът, в сегашния случай Боб, ще го извършва същото действие постоянно, във всички следващи животи. Това е неговият избор! Вселената се развива, и това намира израз, според мен, в развитието на разума. Възможно е, някога, в незапомнените животи, в същата ситуация, миналият Боб да не ни е извиквал на острова, тогава за него е била недостъпна информацията за вселената, която ние сега споделяме с вас. Вселената се самоусъвършенства, и преди всичко, развива разума. Такива същества, като хората, са вместилище на разума на вселената. Но уверявам ви, ние сме далеч от съвършенството, и затова се намираме в постоянно развитие. Ако все пак може да се говори за предопределеност, то това е само предопределеността на усъвършенстването. И ако, в далечните бъдещи животи, Боб вземе по-правилно решение, да речем, извика тук друг ядрен физик, или самият той постигне успехи във физиката, то, разбира се, това ще бъде по-вярно решение, и това решение ще стане приоритетно, по-нататък, и именно то ще се повтаря като предопределеност!

 Елис спря за малко да говори, отпи от кафето и продължи:

— От това, което ние видяхме вчера, мисля, че само в централната точка на вселената разумът обладава максимална мощ, и му е подвластно сътворяването на света. Но всеки път светът се променя в зависимост от развитието на разума. Светът става по-добър, по-съвършен. Именно в този точка се ражда програмата за развитие на поредния разрез. И ние представляваме от една страна, заложници на тази програма, а от друга страна сме нейните създатели.

— Елис, обясни ни! Ако правилно съм разбрала твоите думи, няма никакъв общ разум, а съществуваме ние, и ние влияем на вселената? – попита Мая.

— Мисля, че нещата са доста по-сложни, – отговори Елис, – сега, с нашият примитивен разум, ние почти на нищо не влияем, напротив, в по-голяма степен сме подчинени на програмата. Вчера се убедих, колко нищожен е моя разум. И това, което ние с Майкъл ви разказваме, е като неясно бръщолевене, като че питекантроп обяснява какво е процесор на фирмата „intel”. Ако нашето ниво на развитие бъде сравнено с тази елха, - Елис отново показа иглолистното дърво до нас, - то ние се намираме едва в стадия на кълна, който се нуждае от грижи. И когато ние започнем да раждаме „шишарки“, може вече да се говори за нашата зрелост. Мисля, че едва тогава разумът на човека (ако, разбира се, ние можем да се наричаме на този етап човеци), ще бъде готов за „основното измерение”. А когато шишарките започнат да падат, тогава, може би, ще бъдем готови да влияем на вселената, и на своята съдба. Тоест, ще можем оттам да коригираме съдбата си, на нас - питекантропите! Разбрахте ли?

— Нещо, което разбрах по-рано, всеки човек е сам за себе си бог, – подхвана Майкъл, – но не в този вид, в който сега си го представяме, а е такъв в далечното бъдеще, ако въобще може да бъде наречено бъдеще, което влияе на сегашното време, тоест, връзката между бъдещето и настоящето съществува постоянно. Следователно, бъдещето не е съвсем бъдеще, щом то е част от настоящето.

— Тук също трябва да се уточни, – поправи го Елис, – човекът представлява само непродължителен времеви участък в живота на вселената, а съзнанието, на което нашите тела са вместилище, съществува по протежение на целия период от цикъла на торуса. Първоначално, след големия взрив, съзнанието, като код на ДНК на разума, се намира в зачатъчно състояние във вид на поле. За по-сложно развитие на съзнанието, и трансформацията му в разум, са му необходими органически субекти, и разумът буквално за себе си ни отглежда, естествено, преминавайки през всички стадии на еволюцията на органичния живот. Но ние сме само промеждутъчен етап, и разбира се, разумът ще премине от нас към други форми на съществуване.

— А ще живее ли разума в компютрите? - предположи Али.

— Извинявай, Али, ние не видяхме такова нещо, макар че е възможно разумът да преминава и в изкуствения интелект, създаден от човека. Мисля, че това е напълно допустимо, - отговори Елис.

— Излиза, че ние изначално сме безсмъртни? – попита Мая.

— Абсолютно безсмъртно съзнание! – каза Елис. – А ние, като органични тела, във формата на човеци, сме относително безсмъртни. Човек има много недостатъци, за да съществува и да се развива разума. Разбира се, при всеки нов цикъл на тороида, човек се усъвършенства, но самата концепция за разполагането на разума в органичната материя, носи само временен, еволюционен характер! Така, например, по време на триасово-юрския период, носители на съзнанието, като зачатък на разума, са били динозаврите, които са измрели. И независимо от това, има сегмент от тороида, където те ще съществуват милиарди, или дори трилиони години, а е възможно и да останат вечно в него. Естествено, трябва да се разбере, че ние говорим не за нашето измерение на времето, а за времето на „основното измерение”, което не знаем как да определяме действителността.

— Трудно ми е да разбера всичко това, – призна си Мая, – ти кажи, какво става по време и след смъртта на човека?

— С идването на смъртта, грубото материално съзнание остава в тялото на човека, а разумът му се пренася в по-съвършени носители. А пък личността на човека остава в тези безкрайни животи на индивида, за които говорих по-рано, във формата на матрица или програма. Ако съзнанието и разума са вечни, то личността някога прекратява своето съществуване. Но, в сравнение с нашите животи, все пак, това е почти вечност.

— Ако правилно съм разбрала, то разумът минава през веригата на преражданията? – предположи Мая.

— Да! – потвърди Елис. – Разумът може дълго време да преминава от човек към човек, но след достигане до високо ниво на развитие, той напуска тялото на човека и еволюира в друга, по-съвършена същност. При това, същият човек, никога вече не ще се роди на белия свят. Няма вече да има Майкъли! И в същото време, личността на Майкъл, се пренася в по-фин (тънък) свят. За да стане това нещо, и да се осъществи подобен преход, е необходима любовта на двама души - на жената и на мъжа. Този разум и тази личност вече не са индивидуални, това е единение между двама души, обичащи се един друг. Именно затова ние тук всички сме щастливи двойки. Без любов, този квантов скок от органиката към по-фините форми на съществуване на разума е невъзможен! Това е много важен аспект! Само, когато любиш, се разтваря чувството на собственото „Аз”. Религиозното изречение: „Бог е любов!”, в този случай придобива смисъл. Затова, хората, които през целия си живот така и не са могли да намерят своята втора половина, още дълго ще бъдат принудени да се намират в органично състояние на съществуване. Но и те, неизменно ще се движат към съвършенство. Ще дойде време, когато и на тях ще им се усмихне щастието - да обичат! И трябва да се осъзнава, че към края на цикъла на тороида, разумът не ще може да премине през центъра на вселената, намирайки се в материята. Ние ще станем дух. За тази цел, ще бъдат нужни трилиони именно наши, земни години, макар че Земята, както впрочем, и другата материя, на този етап вече няма да съществуват.

— Интересно! – възкликна Мая. – Значи, разумът ще се превърне в безплоден дух божий! И той отново ще сътвори нашия свят!

— Древните са имали на разположение добри гъби! – подкрепи изказването на жена си Али. – Възможно е, те също така да са експериментирали с тях, и въз основа на тези трипове са били създадени религиите, където духовете са творели светове!

— Съгласен съм! – подкрепи го Стив. – Само че са спрели да употребяват гъбите. От древните жреци са останали само откъслечни текстове, които без психоактивни вещества са неразбираеми.

— Гъби е трябвало да оставят, а не текстове! – емоционално възкликна Джесика.

— Да! Разумът ще бъде безплоден, – отговори на репликата на Мая Елис, – и може да бъде наречен дух. Честно казано, цялата тази библейска терминология ми е противна. Свикнала съм да оперирам с факти. А сега се сблъсках с лични преживявания, които ми се струват напълно реални. Вчера видях, как надолу по тороида материята се превръща в съзнание, в разум, а пък вече около неговия център - в чист и не обременен от материя и пространство разум, който реално може да бъде наречен дух! За мен, като учен, това е трудно да се приеме.

Елис се намръщи, показвайки, че думата „дух” не ѝ се нрави. После тя продължи:

— Когатo материята е реалността, съзнанието се намира във всеки неин атом, и подобно кода на ДНК, пренася през времето програмата за развитие на разума. Всичко наоколо обладава съзнание: камъните, дърветата, океана, слънцето и звездите. Но, в минералите то като че спи, чака своето събуждане, както кодът на ДНК спи в семенцето.

— За вселената ли говориш, или само за Земята? – попита Мая.

Елис отговори:

— Нашата планета ми служи само за пример, тъй като на нея има живот. Но има също така и милиарди галактики, с милиарди звезди, и навсякъде, от полетата на съзнанията, се раждат едни или други форми на живот. Немалко от тях се явяват носители на разум.

— Наду ми се главата, - призна си Али.

— Под действието на кристалите разбирах много ясно цялата вселена, - каза Майкъл, - а сега вече, да, и за нас е трудно да разбираме. Невъзможно е да се обясни.

— Вас съвсем ви е отвял вятъра, – рече Мая.

 Майкъл и Елис си допиха кафето. Появи се пауза мълчание. После Боб наруши тишината:

— Точно това исках да узная!

— И с какво ти помогна нашия разказ? – попита Майкъл.

— С разбиране за този свят! Но имах в предвид друго, не самият ви разказ, не колко е важна информацията ви, а имах пред вид, че не напразно съм ви извикал! Най-вероятно, нашият мозък не е способен да проумее тази реалност, в която ние всички се намираме. Как я нарекохте вие?..  - „Основно измерение?” Ние живеем всеки в своя балон, създаден от нашия разум. Този балон е именно нашия свят. Но той е доста по-различен от реалния свят. Затова се налага да се активизират нашите невронни връзки с помощта на психоактивни вещества, за да може през ключалката да погледнем към това „основно измерение”. На всекиго то се разкрива различно. Аз ви благодарен, Майкъл и Елис, че сте успели да проникнете толкова дълбоко в нещата. И ако на нас, хората, ни е дадено да видим всичко това, значи така и трябва! Аз не зная, за какво ми е на мен това, но знам, че така е нужно! Не е важно, дали сме чист разум, необременен от материята, или както в момента симбиоза от разум и материя, но със сигурност сме необходимо звено от тази вселена.     

 

 

 

Оригинален текст

 

 

Глава 23

ОСНОВНОЕ ИЗМЕРЕНИЕ

Майкл и Эллис подошли к обеденной беседке.

За столом собралась вся исследовательская группа, не было только Питера и Анны, в этот приезд они редко появлялись. Боб говорил, что сейчас у них много работы в гостиничном комплексе, куда начали прибывать первые клиенты. Пока только налаживался механизм массовой отправки в виртуальные жизни. Питеру приходилось ежедневно в оперативном режиме совершенствовать интерфейс, он был уверен, что человек в состоянии принимать больше информации, чем на данный момент передаёт его программа. Анна помогает ему и занимается организационной работой. Поэтому, они почти безвылазно находятся в работе.

- А мы тут как раз говорим о вас, - сказал Боб, увидев приближающуюся пару. - Кофе будете?

- Не откажемся! - ответил Майкл.

Майкл и Эллис сели за стол. Кухарки не было, поэтому кофе пошла варить Майя.

- Рассказывайте, - произнёс Боб, - мы с нетерпением вас ждём. Нам интересно, что вам раскрыли кристаллы.

- Мы с Эллис в восторге! – начал Майкл. – Честно говоря, мы такого не ожидали. Все знания, которые нам открылись вчера, на мой взгляд, не могли взяться из нашего сознания. Для того чтобы увидеть то, что увидели мы, надо обладать либо феноменальной фантазией, либо, это показано нам некой внешней силой или разумом. Сложно в этом признаваться, как представителям традиционной науки.

- Майкл, замечательное вступление, а если ближе к делу! - иронично попросил Боб.

- Боб, ты извини, но без вступительного слова не получиться. Ты, можно сказать, разрушил наше мировосприятие, а теперь хочешь сухого отчёта. А вот, фигу тебе! Майкл собрал в кулак комбинацию из пяти пальцев и покрутил ею пред носом Боба.

Все рассмеялись!

- Да нет, я не против, - пошёл на попятную Боб, - мне ваша лирика даже интересна. Эмоциональная составляющая весома в наших исследованиях. Но пойми меня правильно, Майкл, мы здесь уже с утра сидим и ждём, когда вы проснётесь и обсудили все возможные варианты, почему вы не пришли утром. Нам очень интересно, что было вчера? А так как мы все до жути вежливые, то не стали вас беспокоить! И вот сидим здесь, терпеливо ждём…. Нам просто не терпится узнать, что кристаллы открыли вам, как физику и антропологу. А лирику я планировал оставить на десерт.

- Ладно, - согласился Майкл, - перейду сразу к сути. Каким-то образом, после того, как кристаллы начали действовать, мы с Эллис слились воедино, стали одним целым, наши сознания словно переплелись, и в этом состоянии попали в некую среду, которая явно не являлась пространством, в нашем физическом понимании. Эта среда представляла собой, нечто, что объединяет в себе все пространственные и временные измерения. Сколько на самом деле этих измерений, даже мне как физику, сказать невозможно. В тот момент пришло на ум название этой среды: «основное измерение». Могу сказать, что нас унесло в центр вселенной, туда, где возник большой взрыв. Но если вы знакомы с основными понятиями зарождения вселенной, то должны понимать, - центр вселенной не находится в одной точке нашего пространства. По сути, любая точка современной вселенной, является её центром, то есть точкой, где произошёл большой взрыв, так как до рождения вселенной не существовало пространства. Точка центра разрослась, превратившись во вселенную. Но это не касается «основного измерения», там, где мы летели. По мере приближения к центру вселенной, нам становилось очевидным её строение. Мне безумно сложно подобрать термины, нет таких слов, которое могут описать то, что мы познали. Но, на примерах из нашей жизни, я постараюсь описать принципы мироздания. Увы, чтобы понять, надо увидеть!

- Нам всем знакомо, то ощущение непередаваемости увиденного, - сказал Стив, - мало того, что мы не можем передать словами свой опыт в изменённом состоянии сознания, часто нам даже недоступно его запомнить!

- Да, - согласился Майкл, - но кое-что мы постараемся в меру своих способностей донести до вас:

«Надеюсь, что присутствующие здесь знают такую трёхмерную геометрическую фигуру, как тор. На всякий случая объясню, это такой бублик или пончик, с отверстием внутри. Теперь представьте, что этот тор сжат до такой степени, что отверстие внутри уменьшилось до точки, словно пончик превращается в яблоко, но не до конца. Так вот, наша вселенная в «основном измерении» выглядит как тор. Центр вселенной находится именно в точке центра тора. Эта точка, есть место большого взрыва. Но вот, что интересного мы увидели вчера, - нет конкретного времени в дате происхождения большого взрыва. Учёные никогда её не узнают. Так как взрыв происходит постоянно. Если наша вселенная и появилась когда-то, то явно, не от большого взрыва! Большой взрыв постоянно генерит пространство, время и материю, но не вселенную, не «основное измерение». Наука не видит лес за деревьями и изучает лишь небольшую часть мира. Современная наука даже не представляет - насколько динамична вселенная. Если мы подходим к изучению вселенной из пространственно-временного континуума, то всё вроде бы верно. Но это, то же самое, как изучать особенности движения автомобилей в мегасити, изучая лишь строение автомобиля. Мы не можем видеть общей картины, не можем опираться на время, пространство и материю в изучении мира, так как они не постоянны! Все измерения, которые известны в «Ньютоновской механике», могут изменяться и даже аннигилировать. Лишь «основное измерение» является фундаментальным, но наука ещё не знает о его существовании.

Я попытаюсь вам показать, что представляет собой вселенная во вчерашнем нашем с Эллис видении. Представьте себе жидкий вечно текущий тор, находящийся в горизонтальном положении. В его центре постоянно происходит большой взрыв, в результате рождается время, пространство и материя, которые составляют всю поверхность и наполненность тора, они словно вырываются из его центра вверх, растекаются по бокам, затем стекают вниз и аннигилируют опять в центральную точку тора, чтобы вырваться новым взрывом. Ещё раз повторюсь - процесс постоянный и непрерывный!

Наш пространственно-временной континуум, в котором мы живём сейчас и который можем наблюдать, то есть наш мир, является лишь двигающим срезом на этом торе, располагающегося от его центра примерно процентов на двадцать. Сейчас в нашем трёхмерном мире вселенная действительно прогрессивно расширяется. В дальнейшем прогрессия уменьшится, далее, расширение будет равномерным, а затем и вовсе прекратится. Вселенная перейдёт в режим сжатия. Будет сжиматься до тех пор, пока не достигнет центра тора, а затем всё сначала».

Майя поставила чашечки кофе на блюдце пере Майклом и Эллис.

- А какой смысл в этом всём увиденном вами? - спросил Стив.

- Могу только сделать предположение, - ответил Майкл, отхлебнув горячего кофе, - непрерывность вселенной позволяет ей развиваться, а глобальный смысл вселенной мне не открылся, по всей видимости, из-за невозможности его понять. Нам многое не понятно, мы лишь увидели, что там за горизонтом, но за ним открываются новые горизонты, пытливый ум хочет заглянуть и туда! Например, я понимаю, что модель вселенной, которую мы увидели с Эллис, не может существовать как некая замкнутая система, так же, как не может существовать вечный двигатель без питания извне. Очень хочется посмотреть, что питает нашу вселенную! Но это лишь любопытство, и теперь, я сомневаюсь в ценности нашего с Эллис видения. В общем, для счастья этого и не нужно!

- Я не об этом задал вопрос, - нам то, людям, что с этим делать? Какая польза от увиденного вами для человека? - уточнил Стив.

- Нам открылась роль человека во вселенной! – и для нас, для людей, думаю, это важно, - сказал Майкл.

- Ну, так не тяни, рассказывай, - нетерпеливо настаивал Стив.

- Этот вопрос нужно адресовать к Эллис, - ответил Майкл, - она специалист по людям.

Все с интересом перевели взгляд на Эллис, а ей было что добавить:

- Начну с того, что у каждого земного существа или растения есть программа развития. Эта программа заложена в зёрнышке, в споре, в яйце, в яйцеклетке, сперматозоиде и так далее. Такая программа записана в коде ДНК.

Эллис подняла с земли небольшую шишку. Она её взяла в правую руку, а левой провернула верхушку. Из шишки посыпались семена-ветртолётики. Эллис подняла со стола одно семя и продолжила:

- В этом маленьком семени находится план развития дерева, которое будет расти в соответствии с программой, заложенной вот здесь! - она положила семя-вертолёт на стол. - Тоже самое, касается и эволюции человека. Представьте себе некое семя, в которое заложена программа развития жизни вообще.

- Что оно собой представляет? - спросила Джессика.

- Могу сказать наверняка, что это не то, с чем привыкла сталкиваться ты, и Стив, - продолжила Эллис, - так как программа эволюции жизни, и в частности человека, заложена не в код ДНК. Вся информация находится в торе, о котором говорил Майкл, в «основном измерении». Но всё же, некоторая аналогия существует. Например, семя может образоваться лишь от взрослой развитой особи. Вот, если бы не было это хвойного дерева, - Эллис указала на дерево, с которого упала шишка, - не было бы этой шишки.

Эллис посмотрела на то, что осталось от раскуроченной ею шишки.

- Следуя этой логике, можно сказать, что человеческая цивилизация уже существовала? - предположил Стив.

- И да, и нет! - ответила Эллис. - Как сказал Майкл, большой взрыв происходит постоянно, но мы не можем его видеть, так как нам недоступно «основное измерение» в обычном состоянии сознания. И мы видим лишь срез тора. Но… уже в соседних с ними, недоступных для нашего восприятия областях, есть параллельные жизни. Причём, это не какие-то дискретные жизни, это плавно перетекающие одна в другую реальности. Попробую пояснить на примере Майкла. Представьте, что параллельно жизни Майкла есть ещё бесконечное множество жизней Майкла. Но те жизни Майкла сдвинуты либо в будущее, либо в прошлое. Например, есть жизнь Майкла, которая лишь на секунду сдвинута в прошлое. То есть, действие, совершённое Майклом, которого мы все здесь знаем, Майкл из прошлого уже совершил секунду назад. А вот Майклу из будущего, лишь предстоит сделать то, что Майкл настоящий делает сейчас. Допустим, Майкл имеет связь со всеми своими жизнями, он может посмотреть на Майкла из будущего и увидеть в реальном времени своё рождение, или наоборот, посмотреть на Майкла из прошлого и увидеть свою смерть.

- Что, реально? - воскликнул Стив. - Мы можем видеть будущее и прошлое? Путешествовать во времени?

- Сейчас не вижу для этого проблем, - подтвердила Эллис, - но с учётом того, что прошлое и будущее немного отличается от нашей настоящей конкретной жизни. Иными словами, это не будет именно наше прошлое и наше будущее. Вселенная эволюционирует, и меняет параллельные миры. Способы заглянуть в прошлое и будущее уже существуют. Вот вчера, например, мы увидели больше чем прошлое и будущее, мы увидели всё сразу!

- Получается, что наша жизнь кем-то предопределена? - задал вопрос Стив.

- Она предопределена только нами, - твёрдо заявила Эллис, - теми нами, что были до нашего среза на торе, и лично нами.

- Но, Эллис, смотри, Боб позвал вас сюда не просто так, он знал, что должен был позвать именно вас! - продолжил Стив.

- Это его решение, - ответила Эллис, - оно было необходимо Бобу, для его личной эволюции! Выбрав верное действие, человек, в данном случае Боб, совершает его постоянно во всех последующих жизнях. Это его выбор! Вселенная развивается, и выражается это, как мне видится, в развитии разума. Возможно, когда-то, в незапамятные жизни, в этой ситуации, прошлый Боб не звал нас на остров, тогда ему не была доступна информация о вселенной, которой мы сейчас с вами делимся. Вселенная самосовершенствуется, и прежде всего, развивает разум. Такие существа, как люди, являются вместилищем разума вселенной. Но уверяю вас, мы далеки от совершенства, поэтому находимся в постоянном развитии. Если и говорить о предопределённости, то лишь о предопределённости совершенствования. И если, в далёких будущих жизнях, Боб примет более правильное решение, допустим, позовёт сюда другого физика ядерщика, или сам достигнет успехов в физике, то, конечно, это более верное решение, которое станет приоритетным, в дальнейшем, именно оно будет повторяться как предопределённость!

Эллис перевела дыхание, отпила кофе и продолжила:

- Из того, что мы увидели вчера, я думаю, что лишь в центральной точке вселенной разум обладает максимальной мощью, и ему подвластно творение мира. Но каждый раз мир меняется в зависимости от развития разума. Мир становится лучше, совершеннее. Именно в этой точке создаётся программа развития очередного среза. И мы являемся с одной стороны, заложниками этой программы, а с другой стороны, мы и её создатели.

- Эллис, поясни! Как я поняла из твоих слов, нет никакого общего разума, а есть мы, и мы влияем на вселенную? - спросила Майя.

- Думаю, всё намного сложнее, - ответила Эллис, - сейчас, с нашим примитивным разумом, мы почти ни на что не влияем, напротив, мы являемся в большей степени заложниками программы. Вчера я убедилась в ничтожности своего разума. И то, что мы с Майклом вам рассказываем, подобно невнятному бормотанию питекантропа о процессоре фирмы «intel». Если наш уровень развития сравнить с этой ёлкой, - Эллис вновь показала на хвойное дерево рядом с ними, - то мы находимся в стадии ростка, который нуждается в уходе. Вот когда мы начнём давать шишки, можно уже говорить о нашей зрелости. Думаю, тогда уже разум человека (если, конечно, нас можно будет на этом этапе называть человеком), будет готов для «основного измерения». А вот когда шишки начнут падать, тогда, возможно, мы будем влиять на вселенную, в том числе на свою же судьбу. То есть, оттуда корректировать судьбу нас, питекантропов, здесь! Понятно?

- Что собственно я понял ранее, каждый человек сам для себя является богом, - подхватил Майкл, - но не в том виде, как мы его представляем себе сейчас, а в далёком будущем, если это ещё можно назвать будущим, оно, вроде как влияет на настоящее, то есть, связь между будущим и настоящим присутствует постоянно. А значит, будущее не совсем будущее, раз оно часть настоящего.

- Вот тут тоже надо уточнить, - поправила Эллис, - человек являет собой лишь непродолжительный временной участок в жизни вселенной, а сознание, которому наши тела служат вместилищем, существует на протяжении всего периода цикла тора. Вначале, после большого взрыва, сознание, как код ДНК разума, находится в зачаточном состоянии в виде поля. Для более сложного развития сознания трансформации в разум, ему необходимы органические субъекты, и он буквально для себя взращивает нас, естественно, проходя через все стадии эволюции органической жизни. Но мы, всего лишь, промежуточный этап, и конечно, разум перейдёт от нас к другим формам существования.

- Он будет жить в компьютерах? - предположил Али.

- Извини, Али, мы этого не видели, хотя, возможно, разум может перейти в искусственный интеллект, созданный человеком. Думаю, что это вполне допустимо, - ответила Эллис.

- Получается, мы изначально бессмертны? - спросила Майя.

- Абсолютно бессмертно сознание! - сказала Эллис. - Мы же, как органические тела, в качестве человека, бессмертны относительно. Человек имеет массу недостатков для существования и развития разума. Конечно, с каждым новым циклом тора, человек совершенствуется, но сама концепция размещения разума в органике, носит лишь временный эволюционный характер! Так, например, во времена триасово-юрского периода, носителями сознания, как зачаток разума, были динозавры, которые вымерли. Тем не менее, есть сегмент тора, где они будут существовать миллиарды или даже триллионы лет, а возможно, останутся навечно. Естественно, надо понимать, что мы говорим не о нашем измерении времени, а о времени «основного измерения», которое на самом деле, хрен знает в чём измеряется.

- Мне сложно это понять, - созналась Майя, - ты скажи, что происходит во время и после смерти человека?

- С приходом смерти, грубое материальное сознание остаётся в теле человека, а его разум переносится в более совершенные носитель. А вот личность человека остаётся в тех бесконечных жизнях индивидуума, о которых я рассказывала, в виде матрицы или программы. Если сознание и разум вечны, то личность когда-нибудь прекращает своё существование. Но, в сравнении с нашими жизнями, всё же, это почти вечность.

- Если я правильно поняла, то разум, проходит цепь перерождений? - предположила Майя.

- Да! - подтвердила Эллис. - Разум может долго переходить от человека к человеку, но в период достижения высокого уровня развития, он покидает тело человека и эволюционирует в другую, более совершенную сущность. При этом, данный человек, уже больше никогда не родиться на свет. Больше не будет Майклов! И в этом случае, личность Майкла, так же переносится в более тонкий мир. Для того чтобы это случилось и такой переход свершился, необходима любовь двух людей - женщины и мужчины. Тот разум, и та личность уже не индивидуальны, это единение двух людей, любящих друг друга. Именно поэтому мы здесь все счастливые пары. Без любви этот квантовый скачок от органики к более тонким формам существования разума невозможен! Это очень важный аспект! Только, когда любишь, растворяется чувство собственного «Я». Религиозное изречение: «Бог есть любовь!», в этой фразе находит свой смысл. Поэтому, люди, которые за всю свою жизнь так и не смогли найти свою вторую половину, ещё долго будут вынуждены находиться в органическом состоянии. Но и они неотвратимо движутся к совершенству. Когда-нибудь им улыбнётся счастье - любить! И надо понимать, что уже ближе к завершению цикла тора, разум не сможет пройти центр вселенной находясь в материи. Мы станем духом. Для этого потребуются триллионы именно наших, земных лет, хотя Земли, как, впрочем, и другой материи, существовать на этом этапе уже не будет.

- Ух, ты! - вырвалось у Майи. - Разум превратиться в бесплодный дух божий! И он заново сотворит наш мир!

- У древних были хорошие грибы! - поддержал тему своей жены Али. - Возможно, они так же экспериментировали с ними, и на основании этих трипов были созданы религии, где духи творили миры!

- Согласен! - поддержал Стив. - Вот только грибы есть перестали. От древних жрецов остались лишь обрывки текстов, которые просто так, без психоактивных веществ, не понять.

- Грибы надо было оставлять, а не тексты! - в сердцах вырвалось у Джессики.

- Да! Разум будет бесплодный, - ответила на реплику Майи Эллис, - можно назвать его духом. Честно говоря, вся библейская терминология мне противна. Я привыкла оперировать фактами. А сейчас, столкнулась с личными переживаниями, которые мне кажутся вполне реальными. Вчера я видела, как внизу тора материя превращается в сознание, в разум, а уже возле центра тора, чистый, не обременённый материей и пространством разум, который реально можно назвать духом!  Мне, как учёному, это тяжело принять.

Эллис поморщилась, показав, что слово «дух» ей не по нраву. Далее она продолжила:

- Когда царствует материя, сознание находится в каждом её атоме, словно код ДНК проносит сквозь время программу развития разума. Всё здесь, вокруг нас, обладает сознанием: камни, деревья, океан, солнце и звёзды. Но, в минералах оно словно спит, ждёт своего пробуждения, как код ДНК спит в семени.

- Ты говоришь про всю вселенную или только про Землю? - спросила Майя.

Эллис ответила:

- Нашу планету я рассматриваю как пример, потому что на ней есть жизнь. Нам проще о ней говорить. Но существуют миллиарды галактик, с миллиардами звёзд, и повсюду, из полей сознаний, возникают те или иные формы жизни. Многие из них достаточно успешны, чтобы являться носителями разума.

 - Блин, мозг вскипает, - признался Али.

- Под кристаллами было чёткое понимание всего мироздания, - сказал Майкл, - а сейчас, да, уже сложно и нам понять. Объяснить совсем нереально.

- Вас совсем в дебри занесло, - произнесла Майя.

Майкл и Эллис допили кофе. Возникла пауза. Затем Боб прервал тишину:

- Это то, что я хотел от вас узнать!

- И что дал тебе наш рассказ? - спросил Майкл.

- Понимание этого мира! Но я про другое, не про рассказ, не про важность информации, а про то - что я не ошибся в вас! Быстрее всего, наш мозг не может обработать ту реальность, в которой мы все находимся. Как вы её назвали?..  - «Основное измерение?» Мы живём каждый в своём пузыре созданным нашим разумом. Этот пузырь и есть наш мир. Но отношения к миру реальному он почти не имеет. Поэтому, приходиться разгонять наши нейронные связи с помощью психоактивных веществ, чтобы в замочную скважину взглянуть на это «основное измерение». Каждому оно отрывается по-разному. Я благодарен вам, Майкл и Эллис, что вы проникли достаточно глубоко. И раз нам, людям, дано это увидеть, значит так надо! Я не знаю, для чего это мне, но я знаю, что это нужно! Не важно, являемся ли мы чистым разумом, не обремененным материей, или как сейчас, симбиозом недоразума и материи, но мы однозначно необходимое звено этого мироздания.       

 

© Леснич Велесов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??