Глава 25

КРАЙ

Майкъл и Елис седяха в креслата на Боинга, държейки се за ръце.

Майкъл като че беше отлетял в състоянието на изменено съзнание, което беше изживял първия път, под действие на канабисното масло. Подобно състояние се беше случвало и по-рано, и той го приемаше с радост. Но сега радостта отсъстваше, а в главата му цареше хаос. Осъзнаваше, че си тръгва оттук с много нови открития, но странно, нямаше желание вече нещо на някого да доказва. Отношението му сега към науката беше друго. Страхуваше се, че физиката, която беше смисъл на неговия живот, щеше да стане безинтересна. Майкъл се натъжи.

Обесценяването на неговите минали цели стана постепенно, и всичко започна при първото посещение на острова, когато мина през канабиноидния трип. Сега всичкият смисъл на живота, който го движеше, рухна окончателно, именно тук и сега, с излитането на самолета. Външно погледнато, Майкъл изглеждаше спокоен, но душата му се разкъсваше, а по бузата му потече сълза. Той разбираше, че това ще премине, без болка сериозните промени в живота не стават. А промяната беше необходима. Промяната именно на начина на живот, самият той е беше вече друг!

Елис седеше до него, тя чувстваше, че на Майкъл му е зле. Разбираше неговото състояние, но знаеше, че не би могла в този момент да му помогне с нищо, в това състояние человек е самотен. Също така, тя знаеше, че след време, Майкъл ще си спомня, и ще се смее! И тя също ще се смее заедно с него!

Самолетът бавно се придвижи до пистата, а после, се засили, и започна да набира скорост, притискайки пътниците към облегалките на креслата. Шумът от шаситата изчезна, тежкото туловище на Боинга се откъсна от бетона на летището, оставяйки Таити след себе си.

След около петнадесет минути, самолетът набра височина. Стюардесата обяви, че пътниците може да разкопчаят предпазните колани.

- Как си? - попита Елис, като махна колана.

- Добре съм, - тъжно се усмихна Майкъл.

- Хареса ли ти нашия меден месец? - Елис искаше да повдигне настроението на Майкъл, и реши да отвлече вниманието му чрез разговор.

- Меденият ни месец беше отличен!

- Най-добрият възможен, - Елис сложи дланта си на ръката на Майкъл.

- Имам странното усещане, че най-доброто между нас вече се е случило! А сега не виждам бъдещето!

- А нима по-рано си виждал бъдещето?

- Преди бъдещето идваше само, то въобще не зависеше от мен. Идваше и ме всмукваше в настоящето, а аз, повлечен от течението, попадах в едни или други ситуации. Сега имам впечатлението, като че бъдещето зависи единствено от мен! Но чувствам пустота! Струва ми се, че всичко в живота е изпитано вече, и да се живее по-нататък е безсмислено!

- А аз къде оставам? Какво ще правим ние? Ние едва започваме да живеем! Виж какво, започнахме нашия съвместен живот доста весело, и аз нямам намерение да ти бърша сополите.

Майкъл се усмихна, прегърна я с ръка през раменете и рече:

- Искаш весел живот? Добре! Ще се постарая да ти го дам!

Изведнъж, самолетът се разлюля силно и се чу силен трясък в задната част на лайнера. Майкъл се обърна, погледна през прохода между седалките. О, ужас! Опашната част на самолета не се виждаше, там зееше дупка, запълнена с дим, през която прозираше небето. Виковете на хората се чуваха през нарастващия вой на вятъра, който нахлу в салона на самолета.

Силните въздушни потоци разкъсваха на парчета алуминиевия фюзелаж на самолета. Майкъл чу страшен режещ звук точно над главите им. Той повдигна очи нагоре и видя, как се разцепи тавана напреко на залата, след миг кърмата на самолета със скърцане се отделили и бавно полетя надолу. Майкъл и Елис бяха впечатани в креслата си от въздушния поток, пред тях се виждаше само небето и безбрежната океанска повърхност. Парчето фюзелаж, в който те седяха, започна да се върти, обръщайки се така, че Майкъл и Елис се оказаха лежащи на облегалките и гледаха нагоре.

Сега нищо не ги държеше и продължаваха да се развъртат. Насрещният въздушен поток ги изхвърли от местата им в самолета. Майкъл все още държеше Елис за ръката.

- Дръж се, дръж се! - викаше той, не осъзнавайки, че шансове за спасение няма.

Майкъл посгледна към Елис и видя, че независимо от целия ужас на ситуацията, тя се усмихва.

И в този момент се сети: «Това е края!»

Той притисна Елис до себе си, а тя го прегърна и в самото му ухо извика:

- Помниш ли, какво казваше Мари? Можем да останем в този момент!

- Как? – не разбра Майкъл.

- Да се разтворим в любовта! Можем да влезем в «основното измерение» още сега! На нас ни е нужна само нашата любов!

На Майкъл му просветна, благодарение на някаква ритмична пулсация, той физически почувства какво трябва да направи. Пространството около тях започна да се свива и разширява в такт със сърцето. Той още по-силно стисна Елис в обятията си, и започна да да я целува страстно. Без паника и страх. Смъртта беше неизбежна, и се приближаваше със скоростта на свободното падане. Те се запремятаха във въздуха. Станаха едно цяло. Вибрацията се усили, а след това ги изхвърли вън от телата им в «основното измерение». Продължаваха да летят, но не падаха към смъртоносната повърхност на океана, а свободно пареха в състояние на пълно блаженство и покой. Радостта от единението ги преизпълваше! Решиха да останат тук!

Оригинален текст

Глава 24

КОНЕЦ

Майкл и Эллис сидели в креслах Боинга, держа друг друга за руки.

Майкл словно улетел в состояние изменённого сознания, которое пережил в первый опыт, под действием каннабиса с маслом. Такое уже происходило и вызывало приятные ощущения. Но сейчас радости не было, а мысли в голове все смешались. Он понимал, что улетает отсюда с большим багажом открытий, но у него уже нет желания, что-либо, кому-то доказывать. У него теперь другое отношение к науке. Он боялся, что физика, которая, была смыслом его жизни, теперь станет неважна. Майкла охватила грусть.

Обесценивание его прошлых целей происходило постепенно, началось всё при первом посещении острова, когда он пережил каннабиноидный трип. Сейчас весь смысл жизни, который двигал им, рухнул окончательно, именно здесь и сейчас со взлётом самолёта. Внешне, Майкл выглядел спокойно, но душа разрывалась, а по щеке текла слеза. Он понимал, что всё пройдёт, без боли нельзя поменять жизнь. А менять уже необходимо. Менять жизнь, сам он уже поменялся!

Эллис сидела рядом, она чувствовала, что Майклу плохо. Она понимала его, но знала, что помочь сейчас ничем не может, в этом состоянии человек одинок. Так же, она знала, что после, Майкл будет смеяться! И она будет смеяться вместе с ним!

Самолёт медленно вывернул на взлётную полосу, а затем, словно сорвавшись, стал набирать скорость, вжимая пассажиров в спинки кресел. Шум от шасси исчез, тяжёлая туша Боинга оторвалась от бетона аэродрома оставляя Таити позади себя. Минут через пятнадцать, самолёт набрал высоту. Стюардесса объявила, что можно отстегнуть ремни безопасности.

- Ты как? – спросила Эллис, скидывая с себя застёжку ремня.

- Нормально, - грустно улыбнулся Майкл.

- Тебе понравился наш медовый месяц? – Эллис хотелось поднять настроение Майклу, и она решила отвлечь его разговором.

- У нас с тобой был замечательный медовый месяц!

- Самый лучший, который мог бы быть, - Эллис положила свою ладонь на руку Майкла.

- У меня странное ощущение, то лучшее, что могло с нами случиться, уже случилось! И я не вижу будущего!

- А разве раньше ты видел будущее?

- Раньше, будущее приходило само, оно даже не зависело от меня. Оно наступало и затягивало в настоящее, а я, поддавшись течению, попадал в те или иные ситуации. Сейчас же, у меня впечатление, будто будущее зависит только от меня! Я же, на данный момент, пуст! Мне кажется, что я всё уже познал и дальнейшая жизнь теряет смысл!

- А как же я? Как же мы? Мы только начинаем свою жизнь! Скажу тебе, началась наша жизнь достаточно весело, и я не собираюсь подтирать тебе сопли.

Майкл улыбнулся, обнял рукой Эллис за плечи и сказал:

- Хочешь весёлой жизни? Хорошо! Я постараюсь!

Как вдруг, самолёт сильно тряхнуло и громкий хлопок раздался в задней части лайнера. Майкл обернулся, посмотрел в проход между кресел. О, ужас! Хвостовую часть самолёта оторвало на её месте зияла дыра, заполненная дымом, через которую проглядывалось небо. Крики людей прорывались сквозь нарастающий вой ветра ворвавшегося в салон самолёта.

Мощные потоки воздуха разрывали алюминиевый фюзеляж самолёта на куски. Майкл услышал страшный лязг прямо над их головами. Он поднял взгляд и увидел, как треснул потолок поперёк салона, через мгновение корма самолёта со скрежетом отделилась и медленно ушла вниз. Майкл и Эллис вдавило в кресла потоком воздуха, перед ними было только небо и безбрежная поверхность океана. Кусок фюзеляжа, в котором они сидели, начал вращаться, поворачиваясь так, что Майкл и Эллис оказались лежащими на спинках кресел и смотрели вверх.

Теперь их ничего не удерживало и продолжало раскручивать. Порыв встречного воздуха сорвал их с мест и выбросил из самолёта. Майкл продолжал держать Эллис за руку.

- Держись, держись! - кричал он, ещё не понимая, что шансов спастись нет.

Майкл посмотрел на Эллис и увидел, что несмотря на весь ужас происходящего, она улыбается.

И тут до него дошло: «Это конец!»

Он прижал к себе Эллис, а она его обняла и громко в самое ухо сказала.

- Ты помнишь, что говорила Мари? Можно остаться в этом моменте!

- Как? – не понимал Майкл.

- Раствориться в любви! Мы можем войти в «основное измерение» прямо сейчас! Нам нужна только наша любовь!

Майкла озарило, он физически, благодаря некой ритмичной пульсации понял, что нужно делать. Пространство вокруг них стало в такт сердца сжиматься и расширяться. Он крепче сжал в своих объятиях Эллис и страстно стал целовать её в губы. Не было паники и страха. Была неизбежность смерти, которая приближалась со скоростью свободного падения. Их закружило в полёте. Они становились одним целым. Вибрация усилилась, а затем выкинула прочь из тел в «основное измерение». Майкл и Эллис продолжали лететь, но уже не падали к смертельной поверхности океана, а свободно парили в состоянии полного блаженного покоя. Радость единения переполняла! Они решили остаться здесь!