Рейдж & Аннализа Скароне - За да не забравим (Никога)

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Alex Andrea Vella (Raige) & Stefano Breda

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Алекс Андреа Вела (Рейдж) & Стефано Бреда

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

[Lei] Per non dimenticare mai...

per non dimenticare che…

per non dimenticare mai…

… per non dimenticare mai…

[Lui] Io davvero non so bene cosa che sia successo… non riesco

a spiegarmelo nemmeno adesso… sono passato dall'essere perso

ad averti persa…

e spesso

mi fermo solo a questo…

Tieniti forte...

perché il vuoto che ti toglie il respiro… arriva di notte…

sarà che il giorno siamo presi a far finta di niente…

lontani dal cuore…

lontani dalla mente… ma tu che ci sei sempre… e io non so più scegliere…

togli te da me…

che sono un vuoto a rendere…

“dare”

è diventato “prendere”… poi “prendere” – “pretendere”...

“pretendere”

era un po' come “dipendere”…

adesso che siamo come legati... anche se lontani…

vorrei saperti in salvo… in fila verso il domani…

magari

io non potrò dimenticarti più... e da egoista

vorrei che lo facessi tu…

[Lei] Per non dimenticare mai…

per non dimenticare che comunque vada… ovunque andrai…

sarai parte di me… ed ogni volta che

è impossibile…
io penso a noi…

per non dimenticare mai… [Lui] Vorrei essere capace di odiarti… ma non posso... pure se mi sforzo...

e ti odio solo a tratti… Ci sentivamo grandi

(Grandi)… per ogni giorno che passa... ci fa più piccoli e codardi…

a volte mi sembra di averti qua davanti…

chissà se pure tu mi vedi nei gesti degli altri…

Non frequento più gli stessi posti…

per non incontrarti…

non saprei come comportarmi…
3, 2, 1, via… catene… ovunque sia…

non c'è cura per la mia malinconia…

non sono mai stato bravo a gestire la nostalgia…

eri tu a mandarla via…

e farei di tutto per poi non pensare…

quanto siamo bravi

a farci del male…

Tu mi scrivi… se sei triste… io non so che dire…
sai,

sarei felice di saperti felice…

felice… [Lei] (Per non dimenticare mai…
per non dimenticare che comunque vada… ovunque andrai…
sarai parte di me… ed ogni volta che

è impossibile…
io penso a noi…) (x 2)

Per non dimenticare mai…

per non dimenticare

mai…

per non dimenticare mai…

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

[Тя] За да не забравим никога...

за да не забравим, че...

за да не забравим никога...

... за да не забравим никога...

[Той] Наистина не зная какво е станало... не успявам

да си обясня дори сега... преминах от онова да съм изгубен

в това да съм те изгубил...

и често се спирам

само на това...

Дръж се здраво...

понеже празнината, която ти отнема дъха... пристига през нощта...

сигурно, защото през деня се правим, че нищо не е станало...

далеч от сърцето...

далеч от ума... но ти все тук оставаш... вече не умея да избирам...

откъсни себе си от мене...

който съм излишно бреме...

„да даваме”

се превърна в „да взимаме”... после „да взимаме” – в „да изискваме”...

„да изискваме”

малко като „да зависим” беше...

сега, когато сме като свързани... въпреки че сме си далечни...

искам да зная, че си на сигурно място... че на опашката за утрешния ден си вече...

може би

вече няма да мога да те забравя... и понеже егоист съм,

искам ти да го направиш...

[Тя] За да не забравим никога...

за да не забравим, че каквото и да става... където и да отидеш...

част от мен оставаш... и всеки път, когато

невъзможно е...

за нас мисля...

за да не забравим никога... [Той] Да можех да те мразя... но не мога...

дори и да се насиля...

и мразя те само от време на време... Чувствахме се големи

(Големи)... всеки ден, който минава... по-малки и по̀ страхливци ни прави...

понякога ми се струва, че тук си при мене...

кой знае дали и ти ме виждаш в жестовете на другите...

Само нови места посещавам...

за да не те срещна...

няма да зная как да се държа, ако така стане...

3, 2, 1, старт... вериги има... където и да отида...

за тъгата ми лекарство няма...

никога не съм бил добър в това носталгията да управлявам...

именно ти я отпращаше...

всичко бих направил, за да не мисля...

колко добри сме

в това да се нараняваме...

Пишеш ми... когато си тъжна... а аз не зная

какво да кажа...

щастлив ще съм, ако видя, че си щастлива...

щастлива... [Тя] (За да не забравим никога...

за да не забравим, че каквото и да става... където и да отидеш...

част от мен оставаш... и всеки път, когато

невъзможно е...

за нас мисля...) (x 2)

За да не забравим никога...

за да не забравим

никога...

за да не забравим никога...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=aNAqHZNkQOE