Баху-Меседу Расулова, Дагестан
1.
Късна есен. Птиците в ята летяха на юг. В опашката на едно от тях старателно махаше с крилца още неукрепнало птиче. То за първи път се отправяше към непознатите топли страни. Уморено от дългото летене, то започна да изостава. С крясък питаше майка си защо не могат да имат уседнал живот, защо не си строят топли гнезда за зимата, защо не се запасяват с храна.
–Толкова къс е животът! Ако си губим времето за строене на гнезда, то няма да можем да видим света! – отговори му тя.
Накрая ятото се спусна на върха на една планина, за да почине. В нейното подножие хора добиваха камък за строителство на своите къщи. Гледайки към тях, птиченцето си помисли: „Явно хората не знаят, че животът е толкова къс!“
2.
Птичото ято летеше на юг. На земята се водеше война, взривяваха се снаряди, гърмяха картечници. От страх зверовете се укриваха все по-навътре в гората, все по-високо в планината. Като се вглеждаше в обхваната от ужас земя, птиченцето попита майка си:
–Защо хор ...