Toва е мое стихотворение, което исках да споделя с вас. Преведох го, защото това се оказа единственият начин да мога да го кача. :D Ии... така, на български не звучи добре, защото просто не е мислено и писано на български. :) Е, може на вас да ви хареса, де. :)
Again, we’ve come to this.
We fight, instead of kiss.
You don’t call, I don’t write.
You just run and I just hide.
We can’t go on like this.
You’re the one I always miss.
You often say that you don’t care.
Well… next time I won’t be there.
It’s hard for both of us, I know.
But all I needed was a call.
I just wanted you to show
That you will catch me, if I fall.
Your pride is hard to swallow.
You’re the one I always follow.
You often say that I’m not fair.
Well… next time I won’t be there.
Пак стигнахме до тук.
Караме се, вместо да се целуваме.
Ти не звъниш, аз не пиша.
Просто бягаш, а аз просто се крия.
Не можем да продължаваме така.
Ти си този, който винаги ми липсва.
Често казваш, че не ти пука.
Еми... следващия път няма да съм насреща.
Трудно е и за двамата, знам.
Но всичко, от което имах нужда, бе едно обаждане.
Просто исках да покажеш,
че ще ме хванеш, ако падна.
Гордостта ти е трудна за преглъщане.
Ти си този, когото винаги следвам.
Често казваш, че не съм честна.
Еми... следващия път няма да съм насреща.
© Зорница Станчева Все права защищены