18 янв. 2008 г., 14:13

Соловей и роза 

  Переводы » Поэзия, с русского
1752 0 5

В градините среднощни от пролет замъглени,
унесен славей пее над роза вдъхновено,
но розата прекрасна студена е, себична
и влюбените трели не чува безразлична.
Така и ти, поете, възпяваш красотата,
но тя отвръща хладно. Далечна, непозната
не чува и не чувства сърцето на поета,
цъфти самодоволна, а то изтлява клето.


А. С. Пушкин

В безмолвии садов, весной, во мгле ночей,
Поет над розою восточный соловей.
Но роза милая не чувствует, не внемлет,
И под влюбленный гимн колеблется и дремлет.
Не так ли ты поешь для хладной красоты?
Опомнись, о поэт, к чему стремишься ты?
Она не слушает, не чувствует поэта;
Глядишь, она цветет; взываешь - нет ответа.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина много сполучлив превод!!! Самото произведение ми напомня за "Славеят и розата" на Оскар Уайлд.
  • Чудесно,едва уловимо,затрогващо красиво,пленително,изумително,така възвисяващо ума.Поздравления за превода ти!
  • Поздравления за чудесния превод!
  • Невероятен превод
    Поздрави
  • Тук няма ли да поздравищ човека, дал ти идеята?
Предложения
: ??:??