Соловей и роза
В градините среднощни от пролет замъглени,
унесен славей пее над роза вдъхновено,
но розата прекрасна студена е, себична
и влюбените трели не чува безразлична.
Така и ти, поете, възпяваш красотата,
но тя отвръща хладно. Далечна, непозната
не чува и не чувства сърцето на поета,
цъфти самодоволна, а то изтлява клето.
А. С. Пушкин
В безмолвии садов, весной, во мгле ночей,
Поет над розою восточный соловей.
Но роза милая не чувствует, не внемлет,
И под влюбленный гимн колеблется и дремлет.
Не так ли ты поешь для хладной красоты?
Опомнись, о поэт, к чему стремишься ты?
Она не слушает, не чувствует поэта;
Глядишь, она цветет; взываешь - нет ответа.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Наистина много сполучлив превод!!! Самото произведение ми напомня за "Славеят и розата" на Оскар Уайлд.
-
Чудесно,едва уловимо,затрогващо красиво,пленително,изумително,така възвисяващо ума.Поздравления за превода ти!
-
Поздравления за чудесния превод!
-
Невероятен превод
Поздрави -
Тук няма ли да поздравищ човека, дал ти идеята?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
