Святая ночь на небосклон взошла, И день отрадный, день любезный, Как золотой покров, она свила, Покров, накинутый над бездной. И, как виденье, внешний мир ушел... И человек, как сирота бездомный, Стоит теперь и немощен и гол, Лицом к лицу пред пропастью темной.
На самого себя покинут он - Упразднен ум, и мысль осиротела - В душе своей, как в бездне, погружен, И нет извне опоры, ни предела... И чудится давно минувшим сном Ему теперь всё светлое, живое... И в чуждом, неразгаданном ночном Он узнает наследье родовое.
На небосклона свята нощ възлезе - Фьодор Тютчев
На небосклона свята нощ възлезе. И ден във радост, ден любезен, подобно покров златен слезе, наметнат покровът, над бездна. И тъй, видение, светът си тръгна, И, както скитникът, бездомна твар, сега стои и гол, и немощен, изтръгнат - на пропаст тъмна пред лицето.
Сам себе си напуснал е сега - умът изпразнен, помисъл осиротяла. И потопен във бездната - душа отвън опора не очаква, ни предел... Учудва се на сън, отдавна минал Сега за него всичко светло е, и живо... И в чуждото, нощно неразгадано, наследство родово той там съзира.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.