Heaven
  (Небе)

   Прогнилата мечта от миналото
се стича като падаща капка дъжд,
която не оставя никаква следа.

Вперил поглед в оловносивото небе
се опитвам да забравя красотата на човека,
лутащ се в далечните ми спомени.

Сега се нося от лъкатушещото време
и се мъча да вървя напред.
Неизлечимата болка, неприкритата тъга -
те са с мен по моя път.

Гъст и плътен здрач се спуска,
а уплашена от нещо птица
отлита бързо към далечината.

Колкото и да бягам, до последен дъх дори,
не ще уловя някои неща никога.
Никой не знае къде се намира
свистящият вятър...

Небе, което сякаш ще загине.
Някогашната илюзия,
небе, в което аз се взирам,
ще превърна в реалност.

Вървя напред заедно с времето,
и нося със себе си далечното минало.
Пресичам мрака по пътя си
чак до небето, в което сякаш
е близкото бъдеще.

Небето е това, в което аз се взирам...

Преслушай: Takayuki Miyauchi - Heaven