Превод от японски ~

Последен букет

1.

Хей, правиш го отново.

Гледаш изражението ми,

подбираш думите си, за да не ме нараниш, нали?

"Причината, поради която си нямаме доверие, беше...? По твоя вина?"

"Не можа да ми се довериш...? Вината е моя."

2.

Когато се усмихна, се натъжаваш.

Така е, защото се усмихваш, само когато преминавам през нещо трудно, нали?

Да, избягах от думите ти отново.

Задълбочих раните, които имаше и ти отнех мястото,

към което някога чувстваше, че принадлежеше. 

“Не можа да забележиш, това ли е?” Не, не е това.

“Преструвах се, че не забелязвах” и продължавах да бягам...

Чувах как ме викаше толкова много пъти,

и въпреки това се преструвах, че не те чувам и премълчавах думите си...“ ”

3.

Когато ме поискаш, сърцето ми сякаш се отдръпва.

Изглежда се нуждаеш от онези думи, защото това беше единственото място,

на което усещаше, че принадлежиш.

Когато ме любиш, чувствата ми сякаш си отиват.

Превърнах се в единствената ти опора, която те поддържаше жива,

но вече не мога да бъда човекът, на който принадлежиш.

Връщам се при теб, когато се съмняваш,

въпреки, че струната, която ни свързваше, се скъса.

4.

Продължаваш да ми звъниш,

мелодията на телефона ми ме умолява да ти вдигна. 

Продължавам да си припомням неща...

не трябва да прощаваш моята страхливост. 

Не плачи, защото не съм аз този, който може да те обича.

Много ми се искаше  да не съм аз този, който толкова обичаш. 

Искам да ме презираш, да не си спомняш за мен дори.

Искам да ме забравиш.

Тази песен е последното ми цвете за теб, както и последната капка от любовта ми. 

Това е момента, в който въпреки всичко аз съм този, който постъпи нечестно с теб.

ねぇ　またそうやって　僕の顔色伺って
傷付けない様にって言葉探してるでしょ

「信じ合えないのは…？」君のせい？
「信じられなかった…？」僕のせい。

僕が笑う度に君は寂しそうな顔してる
僕が辛い時君は笑えているかい？ [やそう]
そう　また僕は君の言葉から逃げて
君の傷を深めて君の居場所　奪ってた

「気付いてやれなかった？」そうじゃない
「気付かない振りして」逃げてるだけ…

何度も聞こえた僕を呼ぶ君の声
僕はまた耳を塞ぎ無言の言葉を…「　　　」

君が僕を求める度　この心は剥がれていく
君は必死に言葉を探す　たった一つの居場所だったから
君が僕を愛する度　この気持ちは剥がれていく
君の生きる支えとなった　居場所にはもう戻れない

戸惑うままの君へ もう糸は切れているのに

何度も何度も僕を呼ぶ　繋いでと泣く君の着信音
何度も何度も思い出す　卑怯な僕を許さないで
何度も何度も泣かないで　僕じゃ君を愛せないから
何度も何度も願うのは　これ以上愛さないで
こんな僕を恨んで欲しい　思い出になんてしないで
こんな僕を忘れて欲しい

この歌は君への最後の花であり 最後の愛でもある
なにより卑怯な自分に気付いた瞬間である