***

Превод:Мария Шандуркова

Тръгна Господ като просяк беден,

любовта на хората да види.

Срещна старец, върху пън поседнал,

дъвче бавно къшеят последен.

Старецът погледна този просяк,

по пътеката, с бастун железен,

и помисли: „Виж го, колко бос е

и залита, май, от глад болезнен.”

Приближи се Господ, скрил тъгата:

Вижда се, сърцата им - корави...

Каза старецът прострял ръката:

„На, вземи... хапни за здраве”.

***

Шел Господь пытать людей в любови,
Выходил он нищим на кулижку.
Старый дед на пне сухом в дуброве,
Жамкал деснами зачерствелую пышку.

Увидал дед нищего дорогой,
На тропинке, с клюшкою железной,
И подумал: "Вишь, какой убогой,-
Знать, от голода качается, болезный".

Подошел Господь, скрывая скорбь и муку:
Видно, мол, сердца их не разбудишь...
И сказал старик, протягивая руку:
"На, пожуй... маленько крепче будешь".

1914